Неутриното в свръхновите може да е доказателство за съществуването на една съвсем нова физика
Неутриното, основано по време на експлоадирането на звездите, може да покаже на учените метода, по който да излязат отвън рамките на Стандартния модел. До този извод са стигнали физици от Държавния университет на Охайо (САЩ). Тяхното проучване изяснява по какъв начин това хипотетично взаимоотношение въздейства върху импулса на неутриното, генерирано в центъра на свръхнова звезда.
Неутриното е съвсем безтегловна субатомна парченце, която минава през другите типове материя, като съвсем не взаимодейства с нея. Те се образуват в огромни количества при астрофизични процеси и астрономите употребяват големи телескопи, с цел да учат неутриното, достигащо до Земята. Екипът на професор Чанг Пауен се интересува дали експлоадирането на свръхнова може да провокира такова държание на неутриното, което не може да бъде обяснено със Стандартния модел на физиката на обикновените частици.
Според този модел неутриното взе участие единствено в слабото и гравитационното взаимоотношение. Но по време на колапса на свръхнова плътността на тези частици може да стане толкоз висока, че те да стартират да се отблъскват доста по-често от нормалното. При такива условия някои хипотези допускат, че те имат „ подсилено самовзаимодействие “ (vSI). Този резултат може да бъде на порядъци по-силен от слабото взаимоотношение и затова да въздейства върху държанието на неутриното в сходни свръхнови.
Астрономите имаха опция да следят този резултат през 1987 година, когато детекторите записаха 25 частици неутрино от свръхновата SN 1987A, ситуирана в Големия Магеланов облак. През идващите десетилетия обаче физиците не съумяха да обмислен и обяснят следените резултати в сигнала на неутриното от SN 1987A, които биха удостоверили хипотезата за vSI, споделя изданието Physics World.
Екипът на професор Чан се е върнал към казуса, като е приел, че неутриното се движи на открито от младата неутронна звезда в центъра на свръхновата. В сходство със законите на релативистката хидродинамика изчисленията им демонстрират, че vSI принуждава частиците да работят дружно, с цел да образуват плътна, компактно обвързвана и разширяваща се течност.
Учените също по този начин допускат, че сходно развиване на нещата следва два вероятни сюжета. При първия сюжет неутриното се изхвърля на открито дружно с взривната вълна. В резултат на това неутриното лети доста надалеч от неутронната звезда – което значи, че импулсът ще бъде забележим за астрономите по-дълго време. Във втория случай неутриното се движи с непрекъсната скорост и е с по-ниска компактност. В този сюжет импулсът ще бъде по-кратък и по-труден за хващане.
Учените се надяват, че концепциите им ще бъдат потребни за другите астрофизици при плановете, които ще разпознават следите от vSI в данните от свръхновата звезда SN 1987A.
