(Неутешное горе“, 1884, Крамской, Иван Николаевич) Освободете се от миналото

(„ Неутешное горе “, 1884, Крамской, Иван Николаевич)

Освободете се от предишното и незавършените работи

Мислите на неодобрение, яд, самообвинение, виновност или ниско самочувствие пречат на постигането на дълбокия сън. Би било по-правилно да опиша лекуването на нашите потиснати и заключени усеща и прекарвания като „ довеждане докрай ” (приключване) на предишното като  нещо друго и противоположно на „ освобождението ” на претърпяното в предишното, представляващо по този начин наречената „ освобождаваща терапия ” при психическите съвещания. Без да приключим прекарванията и спомените си за това, което сме изпитали в предишното, те не могат да бъдат „ архивирани ” в библиотеката на нашата дълготрайна памет.

Ние сме устроени по този начин, че би трябвало да приключим и изживеем до дъно всяко нещо в нашия живот, с цел да можем да реализираме мъдрост.

Функциите на паметта ни зависят от две елементи на нашия мозък, наречени Хипокампус (Hippocampus), или морското конче, (Според Аmerican Heritage Dictionary – ивица в дъното на всяка странична камера на мозъка, която се състои главно от сиво вещество и има основна роля в процеса на запаметяване; думата има има къснолатински генезис, и значи морско конче с предни крайници на кон и опашка на делфин – тази част е наречена по този начин поради формата, която има при напречно сечение; произлиза от гръцката дума hippos – кон и kampos – морски, морско чудовище), и Амигдала (Amygdala) или бадема, (Според American Heritage Dictionary – маса от сиво вещество с форма на бадем, ситуирана в предната част на слепоочния мозъчен дял; назовава се също бадемообразно ядро; на латински думата значи бадем и произлиза от гръцката амугдал). Тези две елементи на мозъка се грижат за подреждането и обработването на информацията в разнообразни секции на мозъка, сходно на задачата на библиотекаря в библиотеката.

Аз допускам, че когато ние отхвърляме да се оправим или да се надигнем пред избрани „ незавършени ” въпроси и каузи в нашия живот, като да вземем за пример заключена тъга, неопрощаване, виновност и други, те се акумулират или в Амигдала (бадема), или в кората на предната част на мозъка, до момента в който не разгадаем тези проблеми за самите себе си и не се оправим с тях по метод, който ни прави по-мъдри и ни води към същинското знание и схващане за живота. Ако отхвърляме да се надигнем и да „ приключим ” избрани прекарвания, като ги осъзнаем и разберем своята истина за тях, Амигдала (бадемът) или кората на предната част на основния мозък се трансформират в „ нашите претъпкани кофи за отпадък ”. Ако един път се оправим с нашите потиснати усеща и прекарвания и се научим от тях, те могат да продължат пътя си към складовете на паметта и Амигдала (бадемът) и мозъчната кора ще се освободят от товара си, а функционалностите на нашата памет и биологичния ни часовник ще възвърнат идеалната си форма.

Освобождаването на Амигдала /бадема/ и на мозъчната кора от „ незавършените каузи ” разрешава на дълбокия сън да настъпи. Тъй като Амигдала и мозъчната кора имат здрава и тясна връзка с хипоталамуса, когато бъдат задръстени с голямо количество незавършени каузи, те дават на хипоталамуса сигнал да попречи на настъпването на R.E.M. (Ар.И.Ем.) съня, на натрупването на сила и на хармоничното действие на нашите органи. Хипоталамусът е нашият основен прочувствен надзорен център, нашият център за реагиране на органите и биологичния часовник, който мери работата на нашето тяло.

Ние сме устроени по подобен метод, че не можем да продължим „ щастливо ” напред в бъдещето, в случай че отхвърляме да изживеем изцяло и да приключим предишното.

С други думи, в случай че отхвърляме да се надигнем лице в лице и да приключим изцяло с неразрешените ни проблеми и прекарвания от предишното и по този начин да се поучим от тях и да станем по-мъдри, ще предизвикаме в нашия организъм реакция, която ще му попречи да действа вярно и да натрупва задоволително сила, с която да продължим напред.

Доказано е, че част от аргументите при всички здравословни проблеми, провокирани като естествена реакция на организма, са угнетяване на възприятията, отдавнашни проблеми със съня и погрешно действие на биологичния часовник. Ако можем да влияем на тези три области на нашето устройство, можем да стартираме да преодоляваме заболяването и да реализираме най – високата продуктивност на сила на организма ни.

Огромният резултат на „ незавършените каузи ”

В извънредно значим медицински отчет докторът по медицина Дж.У. Поли, дава пет медицински случая, доказващи, че потиснатата тъга и различен сходен прочувствен стрес са аргументите за автоимунните заболявания. В отчета си той споделя за стотици случаи на триумф при лекуване посредством освобождение на потиснатото възприятие на стрес или горест и назовава тези подсъзнателни бариери, които ги задържат, „ незавършени каузи ”. Патологичното положение на горест може да бъде провокирано от някакъв тип загуба в живота като загуба на богатство и разточителен метод на живот, завършек на някаква връзка, загуба на обичан, загуба на самоуважение или даже изтезаване заради невъзможността да бъдеш свободен. Петте представени медицински случая се отнасят за болесттите артрит, разстройство на щитовидната жлеза и понижено кръвоснабдяване в слепоочната област на мозъка. Голяма част от болесттите на централната нервна система и автоимунните болести се провокират от разстройство във функционалностите на хипоталамуса, хипокампуса (морското конче), кората на предния мозък, амигдала (бадема) и слепоочната област на мозъка. Всички тези области реагират на прочувственото ни положение.

Липсата на обич, заличаването на клетките и безсънието вървят ръка за ръка

Колкото повече „ незавършени каузи ” натрупваме, толкоз повече пречим на любовта, съня и растежа. В действителността всички неща, които могат да бъдат наречени „ незавършени каузи ”, съставляват неща, които унищожават любовта, в резултат на което разстройват съня, а оттова и паметта, виновна за пълноценното развиване на клетките. Отказът да се надигнем против някои от нещата, които отхвърляме, има същия резултат като отводът да си платим задълженията. Събирачите на задължения (съдия – изпълнителят или общественият изпълнител) постоянно ще ни гонят и ще ни припомнят с призовки за осъществяване, които ще ни пречат да спим нощем, с цел да се оправи ситуацията и да си „ разчистим сметките ”.

Когато сме се вкопчили в усеща като некадърност за  амнистия или възприятието на виновност, нашето схващане непрекъснато ни дръжка с натяквания, които ни пречат да спим, с цел да ни накара да разгадаем неразрешената обстановка.

Една от аргументите за болестните положения на боязън и меланхолия

Ако отхвърляме да изпразним препълненото с неразрешени проблеми кошче на нашето схващане и нашият подтиснат негативизъм продължава да пораства с годините, най-после ще предизвикаме безпокойствие, прочувствена ненормалност и пристъпи на меланхолия, а в някои крайни случаи и автоимунни разстройства. Ние сме устроени да живеем като съвършена и излъчваща  обич клетка. Любовта във всичките й аспекти е единственото нещо, което ни разрешава да реализираме постоянен бездънен R.E.M. (Ар.И.Ем.) сън. Тези аспекти включват и любовта към живота, любовта към честността, любовта към околните към нас, почитание към нещата, които основават щастието.

Убеден съм, че ние се сътворени по метод, който ни пречи да избягаме от сложните въпроси и неща, изискващи рационализиране и мощ на нашия темперамент. В доста случаи при слагането на диагноза и съвещания съм откривал болести на централната нервна система и автоимунни болести, които са директно свързани с продължителното „ приемане ” на премеждия и компликации, които са могли да бъдат избегнати, в случай че болният е споделил проблемите и се е борил за това, което му се поставя. В доста други случаи съм откривал, че самообвинението, недоволството и виновността са повода за загубата на съня и зараждането на здравословните проблеми, и още веднъж в тези случаи единственото, което е било належащо, е била силата да се изправиш лице в лице с казуса.

От: „ Прекрасен сън – обилие от сила “, Ноел Батън
Картина: „ Неутешное горе “, 1884, Крамской, Иван Николаевич, ru.wikipedia.org