Българската бойна готовност: даваме двойно повече пари за бронирани машини на САЩ, раздаваме ракетите си на Украйна и чакаме четвърта година предплатени самолети от Вашингтон
Нещо невиждано се случи през вчерашния ден в телевизионния ефир тези дни. Без да е 6 май, ден на храбростта и Българската войска, 3 март, или различен празник, в две национални малките екрани се появиха командващите на два от родовете войски. В Българска национална телевизия генерал-майор Деян Дешков, командващ на Сухопътни войски оправдаваше решението на държавното управление да закупи американски бронирани машини Stryker, модел Dragoon, а по Нова бригаден военачалник Петьо Мирчев, заместник-командир на Военновъздушните сили успокояваше, че даването на ракети С 300 на Украйна не съставлява опасност за България.
Коренът на това събитие е явен. Доверието в цивилното управление на защитата – боен министър, заместник-министри, съветници и парламентарна комисия по защита е нулево и би трябвало генералите да пазят решенията на политиците, когато обществото е обезпокоеното. И може би по-добре, представете си, в случай че Генерал Атанасов или Иво Мирчев се бяха изтъпанили да ни споделят какъв брой хубаво е решението на Народното събрание, въпреки че взето със прикрито гласоподаване.
Много забавен обаче е завършекът на изявата на Петьо Мирчев пред Нова.
Водещ: Има ли норма, освен за ракетите, само че в тази ситуация приказваме за ракети, има ли норматив какъв, брой би трябвало да се поддържа от Българската войска?
Генерал Мирчев: Има и тази норма се споделя боекомплект. За всеки вид бойна техника се дефинира съответния нужен боекомплект
Водещ: Притежаваме ли го?
Генерал Мирчев: Ммм…
Водещ: В подтекст на това, за което говорихме, слагаме ли под риск националната сигурност и способността на Българската войска откъм количество въоръжение належащо.
Генерал Мирчев: Боекомплектът се дефинира според от дилемите. Бойното дежурство не е нарушено никога.
Интерпретацията на отговорите също е ясна. Ако България употребява ракетите да ни пазят от опасност с невисок интензитет – еднократен случай, или въздушна офанзива, броя, с която разполагаме е задоволителна. Ако България стане част от спор с риск от продължителни въздушни удари, това, което имаме надалеч няма да бъде задоволително.
Още преди Мустафа Емин да покаже какви недоразумения е събрал към себе си военният министър Тагарев, в огромна част от обществото съществуваха терзания, че Министерство на защитата се държи повече като украинско министерство, а не като българско. Съвпадането във времето на избора на бронирана машина за пехотата и даването на ракети за Украйна изостри страховете на тази част от обществото. Осъзнавайки ниския си престиж и нулевото доверие пред огромна част от обществото, политиците, които точно взимат решенията, се изпокриха и пуснаха на медиите генерали, които в огромна част от отговорите си заявяваха, че въпросите би трябвало да се насочват към тяхното политическо управление.
За да се стигне до тук в последните няколко месеца ръководещите направиха всичко по силите си да ни убедят, че националният интерес към този момент се потъпква редовно, а с цел да се избегне персонифициране на отговорността, всяко решение се трансферира за одобряване в Народното събрание. Там военната експертиза е сравнима с нулата, щом Ивайло Мирчев и Генерал Атанасов са парламентарни представители по тематиката.
От самото начало на войната в Украйна, ръководещите, които и да са те, пробват да ни успокоят, че каквото и да пращаме в Украйна, е нещо, което не лишаваме от личния си защитителен потенциал. Е, от през вчерашния ден към този момент никой не има вяра на това. Обяснението, че ракетите, които в този момент пращаме в Украйна били с неизправности, какво значи? Че украинците ще ги нарежат за скрап и претопят с цел да си създадат калашници, или че ще ги употребяват макар неизправностите. Защото очевидно може!
Това безсрамие идва единствено седмици, откакто стана ясно, че държавното управление се отхвърля от пазарни изследвания за капиталовия разход по придобиване на бойни машини за пехотата. Вместо това отива на директно договаряне със Съединени американски щати за придобиване на бронетранспортьори Stryker Dragoon. Хитростта, с която политиците обгръщат военните покупко-продажби в тайнственост е, че затрудняват привеждането на офертите до общ знаменател. Въпреки това, налице са протоколите от последния напор на Народното събрание да се придобие машина през 2019 година. Тогава страната беше подготвена да задели 1.2 милиарда лв. и получи оферта за 150 машини Stryker, само че модел Piranha. Разликата е, че Dragon се създават в Канада от локалното поделение на General Dynamics, а Piranha също са на GD, само че от европейското поделение, опериращо в Швейцария. Отхвърлените през 2019 година машини са с четвърто равнище на отбрана, до момента в който американските са с трето. Мощността на моторите на Piranha e 500 конски сили, до момента в който тези на Dragoon са с 360 конски сили.
През 2019 година офертите са отхвърлени до една под претекст, че надвишават планувания бюджет. Именно поради лимитираните средства, едни от най-хубавите производители в Европа се отхвърлят от присъединяване. Френските AFVs с Nexter и немския Rheinmetall с Boxer просто не наддават. Днес, когато България е склонна да похарчи два пъти повече, не търси предложения, а минава на договаряне със Съединени американски щати.
Не е за занемаряване и фактът, че през 2019 година Народно събрание искаше 20% от цената на поръчката на машини да се върне в българската стопанска система под формата на индустриално съдействие (офсет). Това означаваше български компании да получат поръчки за елементи, или за муниции. В момента концепцията за Stryker Dragoon e у нас те да идват като елементарни машини и в „ ТЕРЕМ “ да им се инсталират куполите и това е надалеч от 20-те %, на които държахме в миналото.
Нека си го кажем – досега Съединените щати не са се потвърдили като правилни снабдители към България. Забавата в доставката на изтребители F-16, може да се слага и оправдава в по-глобални контекстове. Например, че сигурността ни се реализира и на равнище сделки, или изпращане на послания от по-мощни страни, без да се постанова да притежаваме съответно въоръжение. Самото участие в системата за групова сигурност NATO е сходна гаранция. Но в случай че е ясно, че украинският спор изсмуква все по-голяма част от потенциала на натовските страни членки, от ден на ден ще става неразбираемо до каква степен решимостта и способността на блока и неговия стожер Съединени американски щати са на равнището отпреди руско-украинската война. И провокациите може да зачестят. Ако не в Европа, то в страни, където някогашните колониални сили са привикнали да преобладават, само че в последно време им се получава все по-малко. Например в Африка.
Опасенията, че парадигмата за геостратегическа сигурност се трансформира и България изостава неимоверно по отношение на изменящия се свят, се подхранват в допълнение от управниците, които в очите на обществото не просто пасуват, само че даже умишлено взимат решения, които ни отклоняват от капацитета на отбранителните ни качества. И в случай че към момента генералите се употребяват с някакъв престиж, което кара политиците да ги тикат напред, продължим ли в същия дух, хората ще спрат да имат вяра и на тях.
Междувременно, някои от водещите международни производители на оръжие и електроника за защитата, които не са основани в Съединени американски щати, се отхвърлиха да оферират продукцията си в България, изтощени да поддържат комерсиално посланичество и в това време да се залъгват, че ще има състезания. Същите намират клиенти в Гърция, натовски страни членки от някогашния социалистически блок и даже Германия. България обаче, за тях към този момент е безразлична страна, на чиито управници не имат вяра.
