Фрида Кало - живот, изпълнен със страдания
Несъмнено най-хубавото пояснение на „ явлението Фрида " е дал личният й брачен партньор Диего Ривера: „ Първа в историята на изкуството тази жена изрази с безспорна искреност, изцяло разголено и със спокойна жестокост общото и самостоятелното, присъщо на дамата. "
Белязана от ориста
„ Ето я Фрида дървеният крайник “- ехти учебният кулоар. Колко пъти седемгодишната Фрида е чувала тези думи, които с присъщата за децата почтена свирепост съучениците й обичат да повтарят. Какво ли знаят за страданието й те? Насмешливото подвикване „ Фрида дървеният крайник “ непрекъснато я преследва из коридорите и отеква в ушите й.
На 6 юли 1907 година в Койокан, Мексико, в фамилията на Матилда Калдерон и Гонзалес и Гилермо Кало се ражда момиченце. Във вените на майката тече смесена испано-индианска кръв, а бащата е немски евреин бежанец, фотограф по специалност. В началото щастливите родители с наслада гледат по какъв начин детето им пораства. Ала когато дребната Фрида навършва шест години, нескрито излиза страшната истина - тялото й е изумено от детски паралич. Десният
крайник на момичето вечно остава повреден и уязвим.
Но на инат на всичко и всички Фрида плува, играе футбол с момчетата и даже тренира бокс. Обува по три-чеп ри чорапа на десния си крайник, с цел да наподобява здрав. Крие недъга си с широг панталони, а след сватбата си - с дълг мексикански рокли, каквито дамите от щата Оахака и до през днешния ден носят и кои доста се харесват на брачна половинка й.
Обаче параличът сякаш се оказва единствено предвестител на бедите, които ориста е орисала девойката.
На 17 септември 1925 година Фрида пътува в рейс дружно със собствен съученик. Колата е засечена от трамвай Ударът е толкоз мощен, че момчето изхвърчава от седалката. Отървава с единствено с това. Но не и Фрида. Пречупена желязна пръчка от трамвая пробива стомаха й, раздробявайки тазобедрената й кост. Гръбнакът й е повреден на три места, двете й бедра са счупини.
За 18-годишната Фрида идващите месеци са интервал на страдалчество и безучастие. Тогава, с цел да убие скуката, бащата купува четки и бои за щерка си.
Измайсторяват приспособление, посредством което да рисува легнала. В тези мъчителни дни момичето открива пристрастеността си към живописта и дарбата си. Всъщност сякаш ориста или някаква друга висша мощ прави всичко, с цел да я откъсне от земното и насочи към духовното.
Животът няма да й даде нито естествен брак, нито деца. Единственото същинско нещо, което й остава, е рисуването...
Въпреки страданията след 20 месеца тя се изправя на крайници. Всичките премеждия не могат да угасят неистовата й воля за живот.
На 22 години постъпва в Националната подготвителна школа - най-престижното художествено образователно заведение в Мексико. За 35 места тя се съревновава с още 1000 девойки. В школата Фрида са среща с Диего Ривера - бъдещия й брачен партньор, на който тя демонстрира свои ранни произведения и който я предизвиква да рисува.
Двете произшествия
През 1929 година Фрида подписва брак с Диего Ривера, който е с 20 години по-възрастен от нея. Ривера е прекомерно екзотична персона: има към този момент два брака зад тила, бонвиван, гневен болшевик и върл фен на младите дами. Един доктор му споделя, че е некадърен на моногамия и той приема без несъгласие тази диагноза. Но „ диагнозата “ не се изчерпва единствено с това - Ривера е и надарен художник, и доста добър ваятел. Започва да рисува още на двегодишна възраст.
Бракът на Фрида потегля по наклонена повърхност още в самия ден на сватбата, когато Ривера демонстрира избухливия си манталитет. В един миг младоженецът, пиян стабилен брой текили, изважда револвер и стартира да стреля във въздуха. Опитите на гостите да го укротят още повече го вбесяват. Втрещената Фрида заобикаля в дома на родителите си. На другия ден Диего отива у тях, с цел да й изиска амнистия и да я прибере в дома си.
с Диего Ривера
Семейният живот на Фрида и Диего се оказва белязан от непрекъснати кавги и спорове. Да са непрекъснато дружно не им се удава, само че не могат да бъдат и разграничени за непрекъснато. По думите на един от фамилните им другари тях ги свързвали „ буйни, неудържими и от време на време мъчителни връзки “.
Ривера остава правилен на природата си. Скоро стартира да изневерява на жена си. През 1934 година измежду любовните му титли се подрежда и Кристина, по-малката сестра на Фрида, която той съблазнява, до момента в който тя му театралничи гола. Диего даже не си прави труда да прикрие връзката с балдъзата си, въпреки да осъзнава, че това наранява доста Фрида. Въпреки това той не желае да се раздели с нея. Тя написа в дневника си: „ В живота ми има две големи произшествия. Първата е злополуката с трамвая, втората е Диего. “
През 1939 година връзките сред двамата доближават сериозната си точка - бракоразвод. Ала скоро и двамата схващат, че не могат да живеят един без различен. И вземат решение още веднъж да сключат брак.
Кой е направил първата крачка, е мъчно да се каже - евентуално е станало по едно и също време. Скоро преди повторния си брак Фрида написа на своя хем някогашен, хем предстоящ брачен партньор:
„ Диего, обич моя, не забравяй, че откакто завършиш фреската, ние още веднъж ще се съединим към този момент вечно, без кавги, загърбили всичко неприятно в предишното, само с цел да се обичаме. “
Естествено Фрида напълно не е онази беззащитна жертва на съпружеското безгрижие на Диего. Макар и не изключително привлекателна външно, в нея има нещо, което притегля като магнит и мъже, и дами. И тя го осъзнава. Затова в случай че брачният партньор й гони непознатите дами, тя също не му остава длъжна.
Лев Троцки и другите...
Година откакто Фрида схваща за връзката сред Диего и сестра си, съумява да облекчи уязвеното си самолюбие. „ Мехлемът “ за раните й е японският ваятел и портретист Исаму Ногучи, който живее от 1932 година в Ню Йорк.
Връзката им е къса, само че пък извънредно буйна. В един миг те даже възнамеряват да купят апартамент и да заживеят дружно, само че Диего схваща за Ногучи, открива го и под дулото на револвера го принуждава да обещае, че ще приключи връзката с жена му. Ногучи и Кало остават другари до края на живота й.
По-романтична е връзката на Фрида с Лев Троцки - един от най-из-явените водачи на болшевишката гражданска война в Русия. Политически противник и по-късно открит зложелател на Сталин, Троцки е заставен през 1936 година да емигрира с жена си Наталия Седова в Мексико.
През 1937 година Троцки и Наталия се срещат с Фрида. Пламенната комунистка Кало е омаяна от болшевишкия водач.
Почти 60-годишният Троцки, който постоянно е харесвал по-млади дами, също се оказва мощно притеглен от мексиканската художничка и се влюбва в нея като младеж. Той по всевъзможен метод се старае да изрази нежните си усеща: сякаш инцидентно хващал ръката на Фрида и сякаш скрито докосвал под масата коляното й. Наталия се досеща за любовната случка на брачна половинка си, до момента в който Диего Ривера в никакъв случай не научава за нея.
През 1940 година Фрида среща и последната си огромна обич - френския интелектуалец с леви убеждения Андре Бретон. Тя му гостува във Франция, само че немската окупация на страната го принуждава да емигрира в Съединени американски щати, къде-то връзките му с Кало прекъсват.
Фрида, която е привърженичка на по-свободните полови връзки сред половете, не се лимитира единствено до връзките с мъже. Сред дамите, с които има нежна връзка, е брачната половинка на Бретон Жаклин Ламба, както и красивите актриси Долорес дел Рио и Еми Ду Пакард. Но в тези случки на жена си ревностният Диего Ривера не вижда опасност за мъжкото си достолепие и ги подминава, без да провокира кавги.
„ Надявам се в никакъв случай повече да не се върна "
Трите спонтанни аборта на Фрида като че ли пречупват нещо в нея. Когато схваща, че в никакъв случай няма да може да има деца, тя се впуска с лудешка пристрастеност да рисува деца. Най-често мъртви. Иначе множеството от картините й да са облени със слънце и светлина.
Фрида оставя и към 100 автопортрета : със брачна половинка си, с лекаря си и даже... със Сталин. Изпод четката й се раждат „ Фрида и Диего “ (сватбен портрет, 1931 г.), „ Автопортрет на границата на Мексико и Съединени американски щати “ (1932 г.), „ Портрет на Кристина, сестра ми “ (1934 г.), „ Автопортрет с маймунка “ (1938 г.), „ Двете Фриди “ (1939 г.) и доста други произведения.
Междувременно здравето й стартира бързо да се утежнява.
През 1950 година десният й крайник развива гангрена. Същата година тя претърпява 7 интервенции на гръбнака и прекарва близо година в болница.
През 1953 година десният й крайник е ампутиран до коляното. Малко преди този момент тя провежда първата и последна независима галерия в живота си. На нея, седнала в инвалиден стол, тя е щастлива, както в никакъв случай: лицето й със подписани гарвановочерни гъсти вежди сияе, бузите й, покрити с гъст мъх, се тресат от смях. Най-накрая и тя е звезда, и то не по-малка от Ривера.
На 13 юли 1954 година Фрида умира от белодробна емболия.
Дневникът й загатва, че по-скоро е поставила сама завършек на страданията си. Последните думи в него са:
„ С наслада очаквам изхода... И се надявам в никакъв случай повече да не се върна... Фрида “.
Победило ли е най-после страданието изкуството? Може би. Но при Фрида Кало те са неотлъчно свързани.
Белязана от ориста
„ Ето я Фрида дървеният крайник “- ехти учебният кулоар. Колко пъти седемгодишната Фрида е чувала тези думи, които с присъщата за децата почтена свирепост съучениците й обичат да повтарят. Какво ли знаят за страданието й те? Насмешливото подвикване „ Фрида дървеният крайник “ непрекъснато я преследва из коридорите и отеква в ушите й.
На 6 юли 1907 година в Койокан, Мексико, в фамилията на Матилда Калдерон и Гонзалес и Гилермо Кало се ражда момиченце. Във вените на майката тече смесена испано-индианска кръв, а бащата е немски евреин бежанец, фотограф по специалност. В началото щастливите родители с наслада гледат по какъв начин детето им пораства. Ала когато дребната Фрида навършва шест години, нескрито излиза страшната истина - тялото й е изумено от детски паралич. Десният
крайник на момичето вечно остава повреден и уязвим.
Но на инат на всичко и всички Фрида плува, играе футбол с момчетата и даже тренира бокс. Обува по три-чеп ри чорапа на десния си крайник, с цел да наподобява здрав. Крие недъга си с широг панталони, а след сватбата си - с дълг мексикански рокли, каквито дамите от щата Оахака и до през днешния ден носят и кои доста се харесват на брачна половинка й.
Обаче параличът сякаш се оказва единствено предвестител на бедите, които ориста е орисала девойката.
На 17 септември 1925 година Фрида пътува в рейс дружно със собствен съученик. Колата е засечена от трамвай Ударът е толкоз мощен, че момчето изхвърчава от седалката. Отървава с единствено с това. Но не и Фрида. Пречупена желязна пръчка от трамвая пробива стомаха й, раздробявайки тазобедрената й кост. Гръбнакът й е повреден на три места, двете й бедра са счупини.
За 18-годишната Фрида идващите месеци са интервал на страдалчество и безучастие. Тогава, с цел да убие скуката, бащата купува четки и бои за щерка си.
Измайсторяват приспособление, посредством което да рисува легнала. В тези мъчителни дни момичето открива пристрастеността си към живописта и дарбата си. Всъщност сякаш ориста или някаква друга висша мощ прави всичко, с цел да я откъсне от земното и насочи към духовното.
Животът няма да й даде нито естествен брак, нито деца. Единственото същинско нещо, което й остава, е рисуването...
Въпреки страданията след 20 месеца тя се изправя на крайници. Всичките премеждия не могат да угасят неистовата й воля за живот.
На 22 години постъпва в Националната подготвителна школа - най-престижното художествено образователно заведение в Мексико. За 35 места тя се съревновава с още 1000 девойки. В школата Фрида са среща с Диего Ривера - бъдещия й брачен партньор, на който тя демонстрира свои ранни произведения и който я предизвиква да рисува.
Двете произшествия
През 1929 година Фрида подписва брак с Диего Ривера, който е с 20 години по-възрастен от нея. Ривера е прекомерно екзотична персона: има към този момент два брака зад тила, бонвиван, гневен болшевик и върл фен на младите дами. Един доктор му споделя, че е некадърен на моногамия и той приема без несъгласие тази диагноза. Но „ диагнозата “ не се изчерпва единствено с това - Ривера е и надарен художник, и доста добър ваятел. Започва да рисува още на двегодишна възраст.
Бракът на Фрида потегля по наклонена повърхност още в самия ден на сватбата, когато Ривера демонстрира избухливия си манталитет. В един миг младоженецът, пиян стабилен брой текили, изважда револвер и стартира да стреля във въздуха. Опитите на гостите да го укротят още повече го вбесяват. Втрещената Фрида заобикаля в дома на родителите си. На другия ден Диего отива у тях, с цел да й изиска амнистия и да я прибере в дома си.
с Диего Ривера
Семейният живот на Фрида и Диего се оказва белязан от непрекъснати кавги и спорове. Да са непрекъснато дружно не им се удава, само че не могат да бъдат и разграничени за непрекъснато. По думите на един от фамилните им другари тях ги свързвали „ буйни, неудържими и от време на време мъчителни връзки “.
Ривера остава правилен на природата си. Скоро стартира да изневерява на жена си. През 1934 година измежду любовните му титли се подрежда и Кристина, по-малката сестра на Фрида, която той съблазнява, до момента в който тя му театралничи гола. Диего даже не си прави труда да прикрие връзката с балдъзата си, въпреки да осъзнава, че това наранява доста Фрида. Въпреки това той не желае да се раздели с нея. Тя написа в дневника си: „ В живота ми има две големи произшествия. Първата е злополуката с трамвая, втората е Диего. “
През 1939 година връзките сред двамата доближават сериозната си точка - бракоразвод. Ала скоро и двамата схващат, че не могат да живеят един без различен. И вземат решение още веднъж да сключат брак.
Кой е направил първата крачка, е мъчно да се каже - евентуално е станало по едно и също време. Скоро преди повторния си брак Фрида написа на своя хем някогашен, хем предстоящ брачен партньор:
„ Диего, обич моя, не забравяй, че откакто завършиш фреската, ние още веднъж ще се съединим към този момент вечно, без кавги, загърбили всичко неприятно в предишното, само с цел да се обичаме. “
Естествено Фрида напълно не е онази беззащитна жертва на съпружеското безгрижие на Диего. Макар и не изключително привлекателна външно, в нея има нещо, което притегля като магнит и мъже, и дами. И тя го осъзнава. Затова в случай че брачният партньор й гони непознатите дами, тя също не му остава длъжна.
Лев Троцки и другите...
Година откакто Фрида схваща за връзката сред Диего и сестра си, съумява да облекчи уязвеното си самолюбие. „ Мехлемът “ за раните й е японският ваятел и портретист Исаму Ногучи, който живее от 1932 година в Ню Йорк.
Връзката им е къса, само че пък извънредно буйна. В един миг те даже възнамеряват да купят апартамент и да заживеят дружно, само че Диего схваща за Ногучи, открива го и под дулото на револвера го принуждава да обещае, че ще приключи връзката с жена му. Ногучи и Кало остават другари до края на живота й.
По-романтична е връзката на Фрида с Лев Троцки - един от най-из-явените водачи на болшевишката гражданска война в Русия. Политически противник и по-късно открит зложелател на Сталин, Троцки е заставен през 1936 година да емигрира с жена си Наталия Седова в Мексико.
През 1937 година Троцки и Наталия се срещат с Фрида. Пламенната комунистка Кало е омаяна от болшевишкия водач.
Почти 60-годишният Троцки, който постоянно е харесвал по-млади дами, също се оказва мощно притеглен от мексиканската художничка и се влюбва в нея като младеж. Той по всевъзможен метод се старае да изрази нежните си усеща: сякаш инцидентно хващал ръката на Фрида и сякаш скрито докосвал под масата коляното й. Наталия се досеща за любовната случка на брачна половинка си, до момента в който Диего Ривера в никакъв случай не научава за нея.
През 1940 година Фрида среща и последната си огромна обич - френския интелектуалец с леви убеждения Андре Бретон. Тя му гостува във Франция, само че немската окупация на страната го принуждава да емигрира в Съединени американски щати, къде-то връзките му с Кало прекъсват.
Фрида, която е привърженичка на по-свободните полови връзки сред половете, не се лимитира единствено до връзките с мъже. Сред дамите, с които има нежна връзка, е брачната половинка на Бретон Жаклин Ламба, както и красивите актриси Долорес дел Рио и Еми Ду Пакард. Но в тези случки на жена си ревностният Диего Ривера не вижда опасност за мъжкото си достолепие и ги подминава, без да провокира кавги.
„ Надявам се в никакъв случай повече да не се върна "
Трите спонтанни аборта на Фрида като че ли пречупват нещо в нея. Когато схваща, че в никакъв случай няма да може да има деца, тя се впуска с лудешка пристрастеност да рисува деца. Най-често мъртви. Иначе множеството от картините й да са облени със слънце и светлина.
Фрида оставя и към 100 автопортрета : със брачна половинка си, с лекаря си и даже... със Сталин. Изпод четката й се раждат „ Фрида и Диего “ (сватбен портрет, 1931 г.), „ Автопортрет на границата на Мексико и Съединени американски щати “ (1932 г.), „ Портрет на Кристина, сестра ми “ (1934 г.), „ Автопортрет с маймунка “ (1938 г.), „ Двете Фриди “ (1939 г.) и доста други произведения.
Междувременно здравето й стартира бързо да се утежнява.
През 1950 година десният й крайник развива гангрена. Същата година тя претърпява 7 интервенции на гръбнака и прекарва близо година в болница.
През 1953 година десният й крайник е ампутиран до коляното. Малко преди този момент тя провежда първата и последна независима галерия в живота си. На нея, седнала в инвалиден стол, тя е щастлива, както в никакъв случай: лицето й със подписани гарвановочерни гъсти вежди сияе, бузите й, покрити с гъст мъх, се тресат от смях. Най-накрая и тя е звезда, и то не по-малка от Ривера.
На 13 юли 1954 година Фрида умира от белодробна емболия.
Дневникът й загатва, че по-скоро е поставила сама завършек на страданията си. Последните думи в него са:
„ С наслада очаквам изхода... И се надявам в никакъв случай повече да не се върна... Фрида “.
Победило ли е най-после страданието изкуството? Може би. Но при Фрида Кало те са неотлъчно свързани.
Източник: rozali.com
КОМЕНТАРИ