Защо наричат Николай I жандарм на Европа?
Непреклонен самовластник, „ главорез “, екзекутор на революционери, татко на съветската администрация – по този начин назовават цар Николай I в родината му.
Но в чужбина той получава друго название – „ жандармът на Европа “, и с него влиза в историята. Ние ви описваме за какво това се случва.
Ако приказваме за интервала на царуване на Николай I, то той може да бъде разказан по следния метод – комплициран и спорен. Такъв е и самият цар. Въпреки това в съветската и европейската история той влиза основно под отрицателни прилагателни.
Как Николай се възкача на трона?
Портрет на великия княз Николай Павлович, 1847, Егор БотманСвободни източници
Николай Павлович е третият наследник на император Павел I – и последният за опашката на трона. Така че той не е квалифициран да цари и по тази причина съвсем не се занимава с държавни въпроси в фамилията. Подобно на други велики князе получава чудесно военно обучение. Преди да се възкачи на трона управлява няколко гвардейски елементи и е основен инженер на съветската войска.
Съдбата обаче отрежда друго. През 1825 година ненадейно умира по-големият му брат (тогава към този момент настоящ император) Александър I. Средният брат Константин по това време е във Варшава и изрично отхвърля както да заеме трона, по този начин и публично да се отхвърли от него. Докато Константин се колебае военните и даже самият Николай Павлович съумяват да положат клетва в столицата. Така се дава време на последователите на двамата „ наследници “ да наберат сили.
Въстанието на Сенатския площадДържавен исторически музей/Свободни източници
В резултат на това, под натиска на фамилията и елитите, Николай Павлович взема решение да работи. Той се афишира за император и дефинира дата за клетвата си – 14 декември. На този ден революционери и част от военните излизат на площада на Сената, пред Зимния замък, с цел да защитят правата на Константин, от който Николай лишава престола. Но проектът на революционерите (по-късно наречени декабристи) не е сполучлив. Армията не поддържа бунтовниците и метежът е смачкан. Николай екзекутира посредством обесване петима бранители на протеста. С този кървясъл епизод стартира неговото ръководство.
Какъв държател е той?
Николай I твърдо има вяра, че монархията е единствената форма на ръководство, която подхожда на Русия. И затова счита всевъзможни промени с демократични нотки за пагубни. Той е реакционер, държавната му политика се управлява от три постулата: автокрация, православие и националност (парафраза на военния девиз „ За вярата, царя и отечеството “, който се оформя при започване на XIX век).
Николай I приказва за въстанието в ПолшаGeorg Benedikt Wunder/Свободни източници
„ Николай си слага за задача да не трансформира нищо, да не вкарва нищо ново в основите, а единствено да поддържа съществуващия ред и да запълва празнините “, по този начин разказва политиката му историкът Василий Ключевски.
Той концентрира ръководството на страната в своите ръце и тези на министрите си, които абсолютно се подчиняват на служителите (броят им е внезапно увеличен), присъединяване на обществото в този развой е изключено. И с цел да знае тъкмо по какъв начин живее това общество и да го управлява, той основава нов орган – Собствена канцелария на Негово Императорско Величество. Нейният трети клон е наименуван „ „, тя следи за „ ненадеждни детайли “, цензурира литературата, публицистиката и изпраща постоянни доклади до императора.
Въстанието на декабристите оставя огромен отпечатък върху цялото му ръководство: „ Той счита случилото се за Божий предумисъл и взема решение, че е свикан от Господ да се бори с революционната болест, само че освен в личната си страна, а и в Европа като цяло. За него декабристкият скрит план е част от общоевропейски подобен “, споделя историкът Леонид Ляшенко. Тази убеденост в революционната опасност дефинира външната му политика.
Защо го назовават стражар?
Портрет на император Николай I, 1835, Franz KrügerSotheby’s, London/Свободни източници
И по този начин Николай I се оказва на трона убеден, че Руската империя е застрашена от гражданска война, която ще пристигна от Запад. Той има вяра, че мирът и стабилната власт в европейските страни са в полза на Русия. Затова, когато следващата гражданска война раздрусва Европа, съветският цар счита за собствен заветен дълг да се бори с нея и да реагира бързо.
Така през 1830 година съветската войска грубо потушава полското въстание против съветските управляващи. Следващият вятър на революцията навява от Франция през 1848 година, когато крал Луи Филип I е свален от власт и е провъзгласена Втората република. Революционните настроения от Франция се популяризират в други страни – Италия и Австрия. Само седмица след френското въстание главата на австрийския императорски дом Франц Йосиф моли съветския цар за помощ против въстанието на Унгария, което може да докара до разпадането на Австро-Унгарската империя и образуването на коалиция против Русия. Николай I е ужасяващ от обстановката и през 1849 година изпраща 170 000 съветски бойци и офицери на помощ на Виена. Тази военна интервенция е основната причина за провалянето на унгарците в тяхната битка за самостоятелност.
Руската армия в ПарижВсеруски музей „ Пушкин “, Санкт-Петербург/Свободен източник
Тогава европейската преса стартира да употребява израза „ стражар на Европа “ в подтекста на Русия и нейния цар. По-късно в руската историография този израз ще бъде обвързван с изказването на Владимир Ленин, който също отбелязва в публикация от 1908 година „ Събитията на Балканите и в Персия “, че през 1849 година Русия би трябвало да играе ролята на европейски стражар против някои европейски страни.
По един или различен метод революцията тогава не прекрачва границите на Руската империя. Режимът на Николай I е разтърсен от прекалено надценяване на личните му сили в друга война, тази с Османската империя през 1853-1856 година. Там той прави няколко пагубни неверни калкулации и в последна сметка претърпява проваляне, подкопавайки вярата в неговия режим даже измежду лоялните му консервативно настроени подръжници в Русия.
източник: RUSSIA BEYOND
Но в чужбина той получава друго название – „ жандармът на Европа “, и с него влиза в историята. Ние ви описваме за какво това се случва.
Ако приказваме за интервала на царуване на Николай I, то той може да бъде разказан по следния метод – комплициран и спорен. Такъв е и самият цар. Въпреки това в съветската и европейската история той влиза основно под отрицателни прилагателни.
Как Николай се възкача на трона?
Портрет на великия княз Николай Павлович, 1847, Егор БотманСвободни източници
Николай Павлович е третият наследник на император Павел I – и последният за опашката на трона. Така че той не е квалифициран да цари и по тази причина съвсем не се занимава с държавни въпроси в фамилията. Подобно на други велики князе получава чудесно военно обучение. Преди да се възкачи на трона управлява няколко гвардейски елементи и е основен инженер на съветската войска.
Съдбата обаче отрежда друго. През 1825 година ненадейно умира по-големият му брат (тогава към този момент настоящ император) Александър I. Средният брат Константин по това време е във Варшава и изрично отхвърля както да заеме трона, по този начин и публично да се отхвърли от него. Докато Константин се колебае военните и даже самият Николай Павлович съумяват да положат клетва в столицата. Така се дава време на последователите на двамата „ наследници “ да наберат сили.
Въстанието на Сенатския площадДържавен исторически музей/Свободни източници
В резултат на това, под натиска на фамилията и елитите, Николай Павлович взема решение да работи. Той се афишира за император и дефинира дата за клетвата си – 14 декември. На този ден революционери и част от военните излизат на площада на Сената, пред Зимния замък, с цел да защитят правата на Константин, от който Николай лишава престола. Но проектът на революционерите (по-късно наречени декабристи) не е сполучлив. Армията не поддържа бунтовниците и метежът е смачкан. Николай екзекутира посредством обесване петима бранители на протеста. С този кървясъл епизод стартира неговото ръководство.
Какъв държател е той?
Николай I твърдо има вяра, че монархията е единствената форма на ръководство, която подхожда на Русия. И затова счита всевъзможни промени с демократични нотки за пагубни. Той е реакционер, държавната му политика се управлява от три постулата: автокрация, православие и националност (парафраза на военния девиз „ За вярата, царя и отечеството “, който се оформя при започване на XIX век).
Николай I приказва за въстанието в ПолшаGeorg Benedikt Wunder/Свободни източници
„ Николай си слага за задача да не трансформира нищо, да не вкарва нищо ново в основите, а единствено да поддържа съществуващия ред и да запълва празнините “, по този начин разказва политиката му историкът Василий Ключевски.
Той концентрира ръководството на страната в своите ръце и тези на министрите си, които абсолютно се подчиняват на служителите (броят им е внезапно увеличен), присъединяване на обществото в този развой е изключено. И с цел да знае тъкмо по какъв начин живее това общество и да го управлява, той основава нов орган – Собствена канцелария на Негово Императорско Величество. Нейният трети клон е наименуван „ „, тя следи за „ ненадеждни детайли “, цензурира литературата, публицистиката и изпраща постоянни доклади до императора.
Въстанието на декабристите оставя огромен отпечатък върху цялото му ръководство: „ Той счита случилото се за Божий предумисъл и взема решение, че е свикан от Господ да се бори с революционната болест, само че освен в личната си страна, а и в Европа като цяло. За него декабристкият скрит план е част от общоевропейски подобен “, споделя историкът Леонид Ляшенко. Тази убеденост в революционната опасност дефинира външната му политика.
Защо го назовават стражар?
Портрет на император Николай I, 1835, Franz KrügerSotheby’s, London/Свободни източници
И по този начин Николай I се оказва на трона убеден, че Руската империя е застрашена от гражданска война, която ще пристигна от Запад. Той има вяра, че мирът и стабилната власт в европейските страни са в полза на Русия. Затова, когато следващата гражданска война раздрусва Европа, съветският цар счита за собствен заветен дълг да се бори с нея и да реагира бързо.
Така през 1830 година съветската войска грубо потушава полското въстание против съветските управляващи. Следващият вятър на революцията навява от Франция през 1848 година, когато крал Луи Филип I е свален от власт и е провъзгласена Втората република. Революционните настроения от Франция се популяризират в други страни – Италия и Австрия. Само седмица след френското въстание главата на австрийския императорски дом Франц Йосиф моли съветския цар за помощ против въстанието на Унгария, което може да докара до разпадането на Австро-Унгарската империя и образуването на коалиция против Русия. Николай I е ужасяващ от обстановката и през 1849 година изпраща 170 000 съветски бойци и офицери на помощ на Виена. Тази военна интервенция е основната причина за провалянето на унгарците в тяхната битка за самостоятелност.
Руската армия в ПарижВсеруски музей „ Пушкин “, Санкт-Петербург/Свободен източник
Тогава европейската преса стартира да употребява израза „ стражар на Европа “ в подтекста на Русия и нейния цар. По-късно в руската историография този израз ще бъде обвързван с изказването на Владимир Ленин, който също отбелязва в публикация от 1908 година „ Събитията на Балканите и в Персия “, че през 1849 година Русия би трябвало да играе ролята на европейски стражар против някои европейски страни.
По един или различен метод революцията тогава не прекрачва границите на Руската империя. Режимът на Николай I е разтърсен от прекалено надценяване на личните му сили в друга война, тази с Османската империя през 1853-1856 година. Там той прави няколко пагубни неверни калкулации и в последна сметка претърпява проваляне, подкопавайки вярата в неговия режим даже измежду лоялните му консервативно настроени подръжници в Русия.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ