Непознатият Елин Пелин, различно перо, топено в различно мастило. Когато

...
Непознатият Елин Пелин, различно перо, топено в различно мастило. Когато
Коментари Харесай

О, нежни, хубави хризантеми, прекрасни рожби на зрялата есен ♥ Елин ПЕЛИН

Непознатият Елин Пелин, друго перо, топено в друго мастило. Когато през 1928 година от щемпел излиза книгата на артиста на българското село „ Черни рози “, критиците я дефинират като дневник. 30-те сбити Пелинови описа звучат като прозаичност, облечена в стих. Макар непозната и до през днешния ден за множеството читатели, книгата дорисува красиво креативния портрет на огромния наш занаятчия. 

Меланхолично, с мирис на есен, хризантеми и горест от Елин Пелин. 

♥ Хризантеми

Улиците на града са цялостни с утринна есенна мъгла - лека като пушек. Контурите на зданията, хората, колите и колите, които бързо се явяват и изчезват, са напълно заличени. Надалече като в изпотено огледало виждам да се движи някаква мътна купчина от бои. Тя полека-полека доближава. Стар, безсилен, парцалив носач, облечен в сиво леко палтенце, носи колосален сноп от хризантеми - бели, жълти, алени, кървавочервени, тъмни. Той ги е прегърнал с изпитание и тия меки, нежни, хубави, радостни и живи цветя покриват цялата посивяла глава на стареца. Зад тях наднича замислено неясно лице, нафуняло от мраз.

След тоя старик върви дама, потънала в печал. Черният воал я покрива цялата и не може да се види остаряла ли е, млада ли е, грозна ли е, хубава ли е.

Тук улицата е безлюдна и те вървят по средата. Носачът напред и дамата няколко крачки след него. Мъглата мощно убива материалните форми на носача, само че черната фигура на дамата внезапно изпъква.

Пъстрите бухнали цветове на хризантемите радостно се люлеят от тромото придвижване на стареца и играят над главата му. Едни се навеждат мощно, други се изправят, трепкат, подскачат, обръщат се заедно към дамата в печал и отново поглеждат по пътя напред.

О, нежни, хубави хризантеми, прелестни чеда на зрялата есен, вас ви занасят на гробищата. Вие ще изгниете върху прясната пръст на някой гроб. Вие, толкоз хубави за любовен подарък: не цъфтите пролети, когато цъфти любовта.

Вашата майка, есента, ви ражда, когато на земята има толкоз тъга.

Снимка: dictionarylit-bg.eu

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР