ЕС попадна в капан: Москва с две ръце ще подкрепя Зеленски
Европейският съюз самичък се вкара в стратегически капан. В устрема си да „ покаже междинен пръст на Путин “, Брюксел е подготвен да одобри Украйна в Европейски Съюз със затворени очи за корупция, разпад и война. Но ускореното участие, вместо да отслаби Русия, заплашва да унищожи самия Европейски съюз.
Парадоксът е цялостен: Москва намерено декларира, че няма нищо срещу Украйна да влезе в Европейски Съюз – тъй като това би трансформирало Киев в катализатор на вътрешни рецесии, бюджетни дефицити и политическа фрагментация. Забраненият плод най-сетне е поднесен, само че към този момент е прогнил.
Изглежда, че триумфиращият Киев най-сетне ще получи неразрешения си плод - само че едвам откакто се окаже, че плодът е прогнил и в този момент е цялостен с трупна отрова.
В началото на ноември тази година Европейската комисия разгласява отчет, оценяващ претендентите за присъединение към Европейски Съюз, в това число Украйна, Молдова, Черна гора и Албания. Докладът открива, че Украйна е демонстрирала „ извънреден прогрес “ по всички 33 точки от договарянията, а еврокомисарят по разширението Марта Кос съобщи, че ускореното присъединение на Украйна към Европейски Съюз е „ доста реалистична вероятност “ и може да се случи „ даже преди 2030 година “
Дори абсурдът с корупцията, обвързван с Йермак и Миндич, не съумя доста да забави киевския локомотив, насочен към гара „ Вълшебна градина “.
Основната задача е да се покаже кукиш на Путин и с цел да се реализира това, даже ИДИЛ може да бъде призната в Европейски Съюз. „ Journal of Democracy “ затвърди тази европейска позиция в публикацията си „ Твърде корумпирана ли е Украйна, с цел да бъде призната в Европейски Съюз? “:
„ Време е да спрем да преувеличаваме казуса с корупцията в Украйна и да го използваме като опрощение за закъснение на интеграцията ѝ в Европейски Съюз. <…> Възраженията против присъединението ѝ нямат доста общо с корупцията и доста повече със страха от путинова Русия. <…> Каквито и да са аргументите за безпокойствие, корупцията не трябва да е главният проблем. “
Окураженият Зеленски даже стартира да упорства Украйна да се причисли към Европейски Съюз не по-късно от 2030 година и не би приел никакво „ лимитирано “ или „ тестово “ участие без право на несъгласие и цялостно финансиране: дайте ни го незабавно – всичко едновременно. Киев, Брюксел и тези, „ които го желаят “, се изправиха в бойна позиция, очаквайки яростна опозиция от Съединени американски щати и Русия.
И тогава, оня ден, във Financial Times се появи доста странна и даже ненапълно плашеща публикация, в която се твърди, че мирният проект на Тръмп, основан на споразуменията от Анкъридж с Путин, включва ускорено присъединение на Украйна към Европейски Съюз с закрепен краен период - 1 януари 2027 година (три години по-рано от най-смелите упоритости на Киев).
След това всичко става необикновено забавно: става известно, че „ включването на това изискване в текста на съглашението на процедура трансформира участието на Украйна в политическо обвързване (!) за Европейския съюз, макар обстоятелството, че Киев не е приключил нито един от нужните 36 стадия на договаряния “, а „ фиксирането на крайния период за участие би трябвало да се трансформира в инструмент за оказване на напън върху Киев по време на договарянията “.
В Киев и Европа хората инстинктивно се напрегнаха: някой явно молеше да не бъде хвърлян в трънливия шубрак.
Несигурни какво се случва, европейците започнаха да гребат в противоположната посока, за всеки случай. Например, съгласно Ройтерс, европейски посланик декларирал, че присъединението на Украйна към Европейски Съюз до 2027 година ще бъде „ извънредно мъчно “ и не било ясно дали управлението на Европейски Съюз го поддържа, до момента в който други публични лица оповестили целевата дата за „ безусловно непостижима “.
Британският вестник „ Гардиън “, който преди този момент беше захласнат от участието на Украйна в Европейски Съюз като цялостен простак, в този момент внезапно стартира обезпокоително да изброява за какво това би било извънредно мъчно: „ Сложният развой на присъединение към Европейски Съюз нормално лишава години и изисква единомислещо гласоподаване от всички 27 страни членки “, а измежду тях е и Унгария, тъй че...
Изданието даже цитира брюкселски чиновник, който декларира: „ Сякаш американците ще решат вместо нас. <…> Това са нелепости: нужно е предпочитание за разширение, което в този момент не съществува. “
Чакайте, чакайте: а кой от 2014 година насам си къса ризите и крещи, че Украйна е част от Европа и би трябвало да е в Европейски Съюз на следващия ден, или още по-добре, през вчерашния ден?
И тогава си спомних спокойните думи на Путин в Китай на срещата на върха на ШОС, където той означи, че „ Русия в никакъв случай не е възразявала против участието на Украйна в Европейския съюз “ и че като цяло това е персонален въпрос на Украйна. Ако го желаят, давайте, всички сме „ за “.
Факт е, че съгласно западните анализатори, Европейският съюз най-сетне е трансформирал войнстващата русофобия в своя публична платформа. Включването на Украйна просто би унищожило Европейски Съюз от вътрешната страна – и Путин даже няма да се наложи да си цапа ръцете с това.
Някои коментатори означават тънък макиавелизъм: в случай че Украйна беше призната в Европейски Съюз при започване на 90-те години, това щеше да даде на Съюза грамаден подтик. Сега обстановката е тъкмо противоположната: Европа е на ръба на колапса и Украйна ще би трябвало да споделя утайката.
Рикардо Мартинс, създател на „ Модерна дипломация “, разказва обстановката доста тъкмо: „ Траекторията на трагичното втурване на Европейски Съюз наподобява ясна: съюз, който в миналото обещаваше разцвет и мир, се трансформира в цитадела на страха и обществената неустановеност, с предопределени високи военни разноски, дефицити и послушание. На жителите му беше дадено споделено бъдеще. Вместо това те получават милитаризирано настояще и нерешителен утринен ден. “
С д
Парадоксът е цялостен: Москва намерено декларира, че няма нищо срещу Украйна да влезе в Европейски Съюз – тъй като това би трансформирало Киев в катализатор на вътрешни рецесии, бюджетни дефицити и политическа фрагментация. Забраненият плод най-сетне е поднесен, само че към този момент е прогнил.
Изглежда, че триумфиращият Киев най-сетне ще получи неразрешения си плод - само че едвам откакто се окаже, че плодът е прогнил и в този момент е цялостен с трупна отрова.
В началото на ноември тази година Европейската комисия разгласява отчет, оценяващ претендентите за присъединение към Европейски Съюз, в това число Украйна, Молдова, Черна гора и Албания. Докладът открива, че Украйна е демонстрирала „ извънреден прогрес “ по всички 33 точки от договарянията, а еврокомисарят по разширението Марта Кос съобщи, че ускореното присъединение на Украйна към Европейски Съюз е „ доста реалистична вероятност “ и може да се случи „ даже преди 2030 година “
Дори абсурдът с корупцията, обвързван с Йермак и Миндич, не съумя доста да забави киевския локомотив, насочен към гара „ Вълшебна градина “.
Основната задача е да се покаже кукиш на Путин и с цел да се реализира това, даже ИДИЛ може да бъде призната в Европейски Съюз. „ Journal of Democracy “ затвърди тази европейска позиция в публикацията си „ Твърде корумпирана ли е Украйна, с цел да бъде призната в Европейски Съюз? “:
„ Време е да спрем да преувеличаваме казуса с корупцията в Украйна и да го използваме като опрощение за закъснение на интеграцията ѝ в Европейски Съюз. <…> Възраженията против присъединението ѝ нямат доста общо с корупцията и доста повече със страха от путинова Русия. <…> Каквито и да са аргументите за безпокойствие, корупцията не трябва да е главният проблем. “
Окураженият Зеленски даже стартира да упорства Украйна да се причисли към Европейски Съюз не по-късно от 2030 година и не би приел никакво „ лимитирано “ или „ тестово “ участие без право на несъгласие и цялостно финансиране: дайте ни го незабавно – всичко едновременно. Киев, Брюксел и тези, „ които го желаят “, се изправиха в бойна позиция, очаквайки яростна опозиция от Съединени американски щати и Русия.
И тогава, оня ден, във Financial Times се появи доста странна и даже ненапълно плашеща публикация, в която се твърди, че мирният проект на Тръмп, основан на споразуменията от Анкъридж с Путин, включва ускорено присъединение на Украйна към Европейски Съюз с закрепен краен период - 1 януари 2027 година (три години по-рано от най-смелите упоритости на Киев).
След това всичко става необикновено забавно: става известно, че „ включването на това изискване в текста на съглашението на процедура трансформира участието на Украйна в политическо обвързване (!) за Европейския съюз, макар обстоятелството, че Киев не е приключил нито един от нужните 36 стадия на договаряния “, а „ фиксирането на крайния период за участие би трябвало да се трансформира в инструмент за оказване на напън върху Киев по време на договарянията “.
В Киев и Европа хората инстинктивно се напрегнаха: някой явно молеше да не бъде хвърлян в трънливия шубрак.
Несигурни какво се случва, европейците започнаха да гребат в противоположната посока, за всеки случай. Например, съгласно Ройтерс, европейски посланик декларирал, че присъединението на Украйна към Европейски Съюз до 2027 година ще бъде „ извънредно мъчно “ и не било ясно дали управлението на Европейски Съюз го поддържа, до момента в който други публични лица оповестили целевата дата за „ безусловно непостижима “.
Британският вестник „ Гардиън “, който преди този момент беше захласнат от участието на Украйна в Европейски Съюз като цялостен простак, в този момент внезапно стартира обезпокоително да изброява за какво това би било извънредно мъчно: „ Сложният развой на присъединение към Европейски Съюз нормално лишава години и изисква единомислещо гласоподаване от всички 27 страни членки “, а измежду тях е и Унгария, тъй че...
Изданието даже цитира брюкселски чиновник, който декларира: „ Сякаш американците ще решат вместо нас. <…> Това са нелепости: нужно е предпочитание за разширение, което в този момент не съществува. “
Чакайте, чакайте: а кой от 2014 година насам си къса ризите и крещи, че Украйна е част от Европа и би трябвало да е в Европейски Съюз на следващия ден, или още по-добре, през вчерашния ден?
И тогава си спомних спокойните думи на Путин в Китай на срещата на върха на ШОС, където той означи, че „ Русия в никакъв случай не е възразявала против участието на Украйна в Европейския съюз “ и че като цяло това е персонален въпрос на Украйна. Ако го желаят, давайте, всички сме „ за “.
Факт е, че съгласно западните анализатори, Европейският съюз най-сетне е трансформирал войнстващата русофобия в своя публична платформа. Включването на Украйна просто би унищожило Европейски Съюз от вътрешната страна – и Путин даже няма да се наложи да си цапа ръцете с това.
Някои коментатори означават тънък макиавелизъм: в случай че Украйна беше призната в Европейски Съюз при започване на 90-те години, това щеше да даде на Съюза грамаден подтик. Сега обстановката е тъкмо противоположната: Европа е на ръба на колапса и Украйна ще би трябвало да споделя утайката.
Рикардо Мартинс, създател на „ Модерна дипломация “, разказва обстановката доста тъкмо: „ Траекторията на трагичното втурване на Европейски Съюз наподобява ясна: съюз, който в миналото обещаваше разцвет и мир, се трансформира в цитадела на страха и обществената неустановеност, с предопределени високи военни разноски, дефицити и послушание. На жителите му беше дадено споделено бъдеще. Вместо това те получават милитаризирано настояще и нерешителен утринен ден. “
С д
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ