Бил ли е Хемингуей агент на КГБ
Неподозирани обстоятелства
Писателят попада в съветските секрети служби под псевдонима „ Арго “ "
От полеви доктор до разузнавач – бащата на международната литература е забавна персона
Нобеловият лауреат, „ бащата “ на международната литература (така го назовават околните му, а по-късно и целият свят) и занаятчия на словото. Говорим за паметния публицист Ърнест Хемингуей, чиито романи са останали вечно в историята. Но неговият личния живот е не по-малко забавен от творбите му.
До през днешния ден Ърнест Хемингуей е един от най-четените писатели на 20-ти век, а личността му е обгърната в секрети. Някои данни демонстрират, че Хемингуей, в чиито книги постоянно участва войната, борби и обществени проблеми, персонално се среща с оръжията. Той e " Арго ", сътрудник, който служи на съветската Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Бележки от ерата на Сталин и неговата разследваща работа открити в съветските архиви споделят, че сътрудник " Арго " (Ърнест Хемингуей ) е случаен новобранец през 1941 година.
В издадена от Йелският университет книга „ Шпиони: Възход и проваляне на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Америка ” е оповестено заключението, че Ърнест Хемингуей през 40-те години на предишния век попада в описите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за руските сътрудници в Съединени американски щати. Авторите на книгата Джон Хейнсъм, Харви Клер и Александър Василиев, който самичък е някогашен Комитет за Държавна сигурност (на СССР) офицер, разкриват пред света, че Хемингуей е лицето, криещо се зад кодовото име „ Арго ”.
Тази информация се основава на обстоятелството, че журналистът и някогашен офицер от разузнаването Василиев през 90-години има достъп до архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На неговите открития в резултат на това са основани огромна част от разкритията в книгата. За обществеността излиза наяве, че носителят на Нобелова премия е вербуван през 1941 малко преди да замине за Китай. Връзката с него е прекъсната в края на 40-те години.
Преследван от ФБР
" Арго непрекъснато показва волята да помогне ", когато се среща със руски сътрудници в Хавана и Лондон. Въпреки това, той не съумява да предложи " всяка политическа информация " и в никакъв случай не е " утвърден да работи на терен ", тъй че контактите с Арго са прекратени в края на десетилетието. Мистерия е дали Хемингуей е бил разузнавач, или просто е желал да получи ентусиазъм и материал за нова книга?
Заради това писателят е наблюдаван от ФБР, което е една от аргументите за параноята му. Докато се лекува в психиатрична болница, той се обажда на приятелите си и ги твърди, че на всички места има подслушвателни устройства, само че никой не му има вяра. Години по-късно се оказва, че е бил прав.
Един от най-известните романи на създателя, „ За кого бие камбаната “, е основан на персоналните усещания на Хемингуей от войната, през които писателят минава. Не е утвърден за фронта поради неприятното си зрение, само че въпреки всичко отива там като полеви доктор. А по-късно става създател на сюжета за документалния филм „ Земята Испания “, когато е сътрудник по време на Испанската революция.
Франсис Скот Фицджералд е непосредствен другар на писателя. Те се срещат през 20-те години на предишния век в Париж и от този момент постоянно се срещат. Между другото, точно Фицджералд му оказва помощ да пробие и да стане прочут (което по-късно унищожава връзката им). Свързват ги доста занимателни истории. Например, Хемингуей един път оказва помощ на приятеля си с внимателен въпрос. Фицджералд има вяра, че не може да задоволи никоя жена поради размера на достолепието си, след което Ърнест извиква приятеля си в тоалетната, ревизира „ нещата “ и успокоява Фицджералд, твърдейки го, че всичко му е наред.
Най-краткия роман
Веднъж Хемингуей се обзалага, че може да напише най-краткия роман, който ще допре някого. Разбира се, той печелил облога, написвайки едно изречение от шест думи, което вечно остава в историята: „ Продават се: бебешки обувки, в никакъв случай неносени. “
Друг забавен обстоятелството е, че Хемингуей ненавижда да дава подписи, по тази причина те са същинска необичайност и изключително ценени измежду феновете на творчеството на писателя. Но един случай остава вечно в историята. Фен преследва Хемингуей в продължение на три месеца и най-сетне получава следния подпис: „ На Виктор Хил, същински кучи наследник, който не схваща думата „ не “.
„ Не си губете времето в църкви, държавни здания или площади. Ако желаете да научите за дадена просвета, прекарайте нощта в локален бар “, споделя Хемингуей. Писателят в действителност обича да пие и е чест посетител в такива заведения. Сутрин Ърнест избира Мохито, пие изсъхнало Мартини с лед, Дайкири единствено вечер, а също по този начин измисля личен коктейл „ Смърт следобяд “, състоящ се от шампанско, абсент и лед. Доказателство, че Ърнест Хемингуей е постоянен клиент на доста питейни заведения, е една занимателна история от живота на писателя. Веднъж той изнася писоар от „ Слопи Джо “ и споделя, че е оставил там толкоз доста пари, че той по право му принадлежи. Между другото, притежателят не възразява.
Любов към котките и оръжията
Друга обич на писателя са котките, с които са свързани доста истории. Според спомените на съвременниците му, той отглежда над 20 мъркащи писани. Най-известният домакински любим на Хемингуей е котката Снежна топка, чиито потомци към момента съществуват и носят почетното име „ Котките на Хемингуей “.
През целия си живот Ърнест има вяра, че фамилията му е преследвано от неприятен шанс. Баща му, по-малкият му брат, сестра му и по-късно внучката му се самоубиват. Самият публицист също умира. На 2 юли 1961 година, два дни откакто е изписан от психиатрична болница, той се прострелва с обичаната си пушка W. & C. Scott & Son, която в този момент се назовава Хемингуей.
Ърнест обича оръжията от детството си, с помощта на дядо си, който подарява на бъдещия публицист едноцевна пушка диаметър 20 за 12-ия му рожден ден. След това той хуква да се похвали на приятелите си от покрайнините на Чикаго и съгласно една от версиите по пътя си среща индианка, която му споделя: „ Внимавай, момче. Тези играчки имат навика да се обръщат на всички места, в това число и против притежателите си. “ Половин век по-късно тъкмо това се случва.
Писателят попада в съветските секрети служби под псевдонима „ Арго “ "
От полеви доктор до разузнавач – бащата на международната литература е забавна персона
Нобеловият лауреат, „ бащата “ на международната литература (така го назовават околните му, а по-късно и целият свят) и занаятчия на словото. Говорим за паметния публицист Ърнест Хемингуей, чиито романи са останали вечно в историята. Но неговият личния живот е не по-малко забавен от творбите му.
До през днешния ден Ърнест Хемингуей е един от най-четените писатели на 20-ти век, а личността му е обгърната в секрети. Някои данни демонстрират, че Хемингуей, в чиито книги постоянно участва войната, борби и обществени проблеми, персонално се среща с оръжията. Той e " Арго ", сътрудник, който служи на съветската Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Бележки от ерата на Сталин и неговата разследваща работа открити в съветските архиви споделят, че сътрудник " Арго " (Ърнест Хемингуей ) е случаен новобранец през 1941 година.
В издадена от Йелският университет книга „ Шпиони: Възход и проваляне на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Америка ” е оповестено заключението, че Ърнест Хемингуей през 40-те години на предишния век попада в описите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) за руските сътрудници в Съединени американски щати. Авторите на книгата Джон Хейнсъм, Харви Клер и Александър Василиев, който самичък е някогашен Комитет за Държавна сигурност (на СССР) офицер, разкриват пред света, че Хемингуей е лицето, криещо се зад кодовото име „ Арго ”.
Тази информация се основава на обстоятелството, че журналистът и някогашен офицер от разузнаването Василиев през 90-години има достъп до архивите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). На неговите открития в резултат на това са основани огромна част от разкритията в книгата. За обществеността излиза наяве, че носителят на Нобелова премия е вербуван през 1941 малко преди да замине за Китай. Връзката с него е прекъсната в края на 40-те години.
Преследван от ФБР
" Арго непрекъснато показва волята да помогне ", когато се среща със руски сътрудници в Хавана и Лондон. Въпреки това, той не съумява да предложи " всяка политическа информация " и в никакъв случай не е " утвърден да работи на терен ", тъй че контактите с Арго са прекратени в края на десетилетието. Мистерия е дали Хемингуей е бил разузнавач, или просто е желал да получи ентусиазъм и материал за нова книга?
Заради това писателят е наблюдаван от ФБР, което е една от аргументите за параноята му. Докато се лекува в психиатрична болница, той се обажда на приятелите си и ги твърди, че на всички места има подслушвателни устройства, само че никой не му има вяра. Години по-късно се оказва, че е бил прав.
Един от най-известните романи на създателя, „ За кого бие камбаната “, е основан на персоналните усещания на Хемингуей от войната, през които писателят минава. Не е утвърден за фронта поради неприятното си зрение, само че въпреки всичко отива там като полеви доктор. А по-късно става създател на сюжета за документалния филм „ Земята Испания “, когато е сътрудник по време на Испанската революция.
Франсис Скот Фицджералд е непосредствен другар на писателя. Те се срещат през 20-те години на предишния век в Париж и от този момент постоянно се срещат. Между другото, точно Фицджералд му оказва помощ да пробие и да стане прочут (което по-късно унищожава връзката им). Свързват ги доста занимателни истории. Например, Хемингуей един път оказва помощ на приятеля си с внимателен въпрос. Фицджералд има вяра, че не може да задоволи никоя жена поради размера на достолепието си, след което Ърнест извиква приятеля си в тоалетната, ревизира „ нещата “ и успокоява Фицджералд, твърдейки го, че всичко му е наред.
Най-краткия роман
Веднъж Хемингуей се обзалага, че може да напише най-краткия роман, който ще допре някого. Разбира се, той печелил облога, написвайки едно изречение от шест думи, което вечно остава в историята: „ Продават се: бебешки обувки, в никакъв случай неносени. “
Друг забавен обстоятелството е, че Хемингуей ненавижда да дава подписи, по тази причина те са същинска необичайност и изключително ценени измежду феновете на творчеството на писателя. Но един случай остава вечно в историята. Фен преследва Хемингуей в продължение на три месеца и най-сетне получава следния подпис: „ На Виктор Хил, същински кучи наследник, който не схваща думата „ не “.
„ Не си губете времето в църкви, държавни здания или площади. Ако желаете да научите за дадена просвета, прекарайте нощта в локален бар “, споделя Хемингуей. Писателят в действителност обича да пие и е чест посетител в такива заведения. Сутрин Ърнест избира Мохито, пие изсъхнало Мартини с лед, Дайкири единствено вечер, а също по този начин измисля личен коктейл „ Смърт следобяд “, състоящ се от шампанско, абсент и лед. Доказателство, че Ърнест Хемингуей е постоянен клиент на доста питейни заведения, е една занимателна история от живота на писателя. Веднъж той изнася писоар от „ Слопи Джо “ и споделя, че е оставил там толкоз доста пари, че той по право му принадлежи. Между другото, притежателят не възразява.
Любов към котките и оръжията
Друга обич на писателя са котките, с които са свързани доста истории. Според спомените на съвременниците му, той отглежда над 20 мъркащи писани. Най-известният домакински любим на Хемингуей е котката Снежна топка, чиито потомци към момента съществуват и носят почетното име „ Котките на Хемингуей “.
През целия си живот Ърнест има вяра, че фамилията му е преследвано от неприятен шанс. Баща му, по-малкият му брат, сестра му и по-късно внучката му се самоубиват. Самият публицист също умира. На 2 юли 1961 година, два дни откакто е изписан от психиатрична болница, той се прострелва с обичаната си пушка W. & C. Scott & Son, която в този момент се назовава Хемингуей.
Ърнест обича оръжията от детството си, с помощта на дядо си, който подарява на бъдещия публицист едноцевна пушка диаметър 20 за 12-ия му рожден ден. След това той хуква да се похвали на приятелите си от покрайнините на Чикаго и съгласно една от версиите по пътя си среща индианка, която му споделя: „ Внимавай, момче. Тези играчки имат навика да се обръщат на всички места, в това число и против притежателите си. “ Половин век по-късно тъкмо това се случва.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ