Вместо извинение от Турция - оценка за превода на Чавушоглу
„ Неотдавнашна тирада, в която министърът на външните работи се базира на предходен диалог с българския външен министър по отношение на измененията в Закона за вероизповеданията в България и интернационалните правила, е погрешно и неправилно преведена, интерпретирана и изкривена в българската преса “.
Това показва в документално изказване представителят на турското външно министерство Хами Аксой във връзка изказванията на министър Мевлют Чавушоглу за намесата му в процеса на поправките на българския Закон за вероизповеданията. Изявлението на Аксой е оповестено на 1 април в късния следобяд първо в Анадолската организация, а по-късно и в организация IHA, препечатано е и в други медии.
В текста той акцентира, че „ някои злонамерени кръгове са избрали този метод, с цел да навредят на турско-българското другарство “. „ Но другарството ни с България е учредено на здрави основи и няма да бъде провалено с сходни игри “, показва Аксой.
„ С България имаме доста близки и положителни връзки. Нашите сънародници в България придават особена стойност на връзките ни. Като прилежащи, другарски и съюзнически страни, Турция и България държат на правилото за невмешателство във вътрешните си работи “, написа представителят на Чавушоглу. Той акцентира, че е естествено външните министри на двете страни да водят градивен и другарски разговор, и съвещания между тях по редица въпроси.
Три дни преди локалните избори в Турция външният министър Мевлют Чавушоглу се срещна с сдруженията на български изселници в град Текирдаг и локалните медии, както и кореспондентите на централните, отразиха словото му, съпроводено с видеозаписи.
„ Проектът на България за ремонти в религиозния закон беше против всички типове съществени права и свободи, и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени “, съобщи тогава Чавушоглу и разяснява казуса с насъбраните от Главното мюфтийство задължения.
Той уточни, че „ в този момент Главното мюфтийство има някои задължения, в подмяна на тях желаеха да продадат личните му парцели “ и в опит да се откри решение, той още веднъж се свързал със София. Но с кого – не посочи. В словото си пред българските изселници министърът сподели, че Анкара „ денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това един от целите на външната политика на страната “.
Първият посланик на Турция акцентира, че връзките с България следва да бъдат доразвити, изключително в региона на правото и точно в тази посока те се ускоряват. Освен за обществената сигурност на сънародниците си в чужбина и тези с турско поданство, Турция „ подписва всевъзможни съглашения и прави всичко допустимо, с цел да не стават тези хора жертви “. „ Ние имаме поради всички измерения на съседските връзки сред България и Турция, и постоянно се стремим те да са в интерес и на двете страни. Знаем и потребностите на братята ни от България, които живеят тук, да вземем за пример поданството. България позволява двойното поданство, вие пристигате и живеете тук, само че срещате и проблеми заради неналичието на турско поданство. И ние не сме безразлични към този проблем “, сподели Чавушоглу три дни преди локалните избори в страната му.
Той се спря и на времето на разпада на Съюз на съветските социалистически републики, когато „ братята от Средна Азия и турският свят имаха огромни упования от Турция “, само че Анкара не е съумяла да ги оправдае. „ Защото нямахме силата. Ту политически, ту стопански рецесии, държавни управления падаха, преврати ставаха, съвременни преврати, постмодерни опити за преврати…Тогава тези страни обърнаха посоката. Започнахме да сплотяваме тюркския свят в политически и културен смисъл, създадохме нови структури. Ако Турция беше мощна, както през днешния ден, геноцидът в Босна и Херцеговина нямаше да се случи. През 1989 година Тургут Йозал сигнализира, че нашите сънародници в България са жертви на гонене и принуждение, само че в случай че това беше днешната мощна Турция, това принуждение нямаше да се случи. Тогава не бяхме толкоз мощни, на интернационалната сцена гласът ни не се чуваше по този начин ясно “, разяснява Чавушоглу и посочи, че не желае да подлага на критика никого. Той добави, че следва откриването на европейски център на Турския съвет в Будапеща.
След тази обява от 28 март в Офнюз българското външно министерство популяризира изказване, от което стана ясно, че самият Чавушоглу е изискал диалог с Екатерина Захариева . Дипломатическото ни ведомство отхвърли изказванията на турския външен министър за намесата на страната му в процеса на поправките в нашия закон за вероизповеданията и акцентира, че измененията са гаранция за равнопоставеност на всички регистрирани деноминации у нас. В писмото от Министерство на външните работи се посочваше, че по време на диалога по телефона Чавушоглу изразил терзания от поправките в българския закон, тъй като били ориентирани против мюсюлманската общественост.
„ България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изявлението на министър Чавушоглу е дни преди локалните избори в Турция и практиката нееднократно е показвала, че потреблението на добросъседските връзки в такива обстановки нормално не е от изгода за никого “, бе очебийно още в текста.
Въпросната тирада на Чавушоглу в Текирдаг стана известна тъкмо в деня, в който българските депутати дефинитивно одобриха последните промени в закона и разсрочиха с 10 години насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички вероизповедания. Не е загадка, че този акт облекчава най-много Главното мюфтийство.
На 29 март вечерта в границите на 4-странната среща на балканските водачи в Букурещ министър председателят Бойко Борисов настоя пред турския вицепрезидент Фуат Октай /който бе там като почетен гост/ Турция публично да се извини на България за изказванията на Чавушоглу. „ Турция смята, че не ни е засегнала с нищо, както и че абсурдът към изявлението на Мевлют Чавушоглу е изваден от подтекста “, съобщи Борисов след 5-часова инфарктна среща с пратеника на Ердоган.
След всичко това, вместо опрощение от Анкара, се получава изказване от представителя на турското външно министерство, което съдържа не изключително дипломатични нападки по отношение на българските медии. Освен в случай че и в този момент не сме „ погрешно и неправилно превели, интерпретирали и изкривили “ писменото слово на Хами Аксой.
Това показва в документално изказване представителят на турското външно министерство Хами Аксой във връзка изказванията на министър Мевлют Чавушоглу за намесата му в процеса на поправките на българския Закон за вероизповеданията. Изявлението на Аксой е оповестено на 1 април в късния следобяд първо в Анадолската организация, а по-късно и в организация IHA, препечатано е и в други медии.
В текста той акцентира, че „ някои злонамерени кръгове са избрали този метод, с цел да навредят на турско-българското другарство “. „ Но другарството ни с България е учредено на здрави основи и няма да бъде провалено с сходни игри “, показва Аксой.
„ С България имаме доста близки и положителни връзки. Нашите сънародници в България придават особена стойност на връзките ни. Като прилежащи, другарски и съюзнически страни, Турция и България държат на правилото за невмешателство във вътрешните си работи “, написа представителят на Чавушоглу. Той акцентира, че е естествено външните министри на двете страни да водят градивен и другарски разговор, и съвещания между тях по редица въпроси.
Три дни преди локалните избори в Турция външният министър Мевлют Чавушоглу се срещна с сдруженията на български изселници в град Текирдаг и локалните медии, както и кореспондентите на централните, отразиха словото му, съпроводено с видеозаписи.
„ Проектът на България за ремонти в религиозния закон беше против всички типове съществени права и свободи, и нарушаваше правата. Турция беше принудена да се намеси и се наложи България да внесе промени “, съобщи тогава Чавушоглу и разяснява казуса с насъбраните от Главното мюфтийство задължения.
Той уточни, че „ в този момент Главното мюфтийство има някои задължения, в подмяна на тях желаеха да продадат личните му парцели “ и в опит да се откри решение, той още веднъж се свързал със София. Но с кого – не посочи. В словото си пред българските изселници министърът сподели, че Анкара „ денонощно работи за ползите на турските общности в чужбина и това един от целите на външната политика на страната “.
Първият посланик на Турция акцентира, че връзките с България следва да бъдат доразвити, изключително в региона на правото и точно в тази посока те се ускоряват. Освен за обществената сигурност на сънародниците си в чужбина и тези с турско поданство, Турция „ подписва всевъзможни съглашения и прави всичко допустимо, с цел да не стават тези хора жертви “. „ Ние имаме поради всички измерения на съседските връзки сред България и Турция, и постоянно се стремим те да са в интерес и на двете страни. Знаем и потребностите на братята ни от България, които живеят тук, да вземем за пример поданството. България позволява двойното поданство, вие пристигате и живеете тук, само че срещате и проблеми заради неналичието на турско поданство. И ние не сме безразлични към този проблем “, сподели Чавушоглу три дни преди локалните избори в страната му.
Той се спря и на времето на разпада на Съюз на съветските социалистически републики, когато „ братята от Средна Азия и турският свят имаха огромни упования от Турция “, само че Анкара не е съумяла да ги оправдае. „ Защото нямахме силата. Ту политически, ту стопански рецесии, държавни управления падаха, преврати ставаха, съвременни преврати, постмодерни опити за преврати…Тогава тези страни обърнаха посоката. Започнахме да сплотяваме тюркския свят в политически и културен смисъл, създадохме нови структури. Ако Турция беше мощна, както през днешния ден, геноцидът в Босна и Херцеговина нямаше да се случи. През 1989 година Тургут Йозал сигнализира, че нашите сънародници в България са жертви на гонене и принуждение, само че в случай че това беше днешната мощна Турция, това принуждение нямаше да се случи. Тогава не бяхме толкоз мощни, на интернационалната сцена гласът ни не се чуваше по този начин ясно “, разяснява Чавушоглу и посочи, че не желае да подлага на критика никого. Той добави, че следва откриването на европейски център на Турския съвет в Будапеща.
След тази обява от 28 март в Офнюз българското външно министерство популяризира изказване, от което стана ясно, че самият Чавушоглу е изискал диалог с Екатерина Захариева . Дипломатическото ни ведомство отхвърли изказванията на турския външен министър за намесата на страната му в процеса на поправките в нашия закон за вероизповеданията и акцентира, че измененията са гаранция за равнопоставеност на всички регистрирани деноминации у нас. В писмото от Министерство на външните работи се посочваше, че по време на диалога по телефона Чавушоглу изразил терзания от поправките в българския закон, тъй като били ориентирани против мюсюлманската общественост.
„ България не може да одобри интервенция от непозната страна в законодателния си развой и такава не е била допускана. Обръщаме внимание, че изявлението на министър Чавушоглу е дни преди локалните избори в Турция и практиката нееднократно е показвала, че потреблението на добросъседските връзки в такива обстановки нормално не е от изгода за никого “, бе очебийно още в текста.
Въпросната тирада на Чавушоглу в Текирдаг стана известна тъкмо в деня, в който българските депутати дефинитивно одобриха последните промени в закона и разсрочиха с 10 години насъбраните до края на 2018 година отговорности на всички вероизповедания. Не е загадка, че този акт облекчава най-много Главното мюфтийство.
На 29 март вечерта в границите на 4-странната среща на балканските водачи в Букурещ министър председателят Бойко Борисов настоя пред турския вицепрезидент Фуат Октай /който бе там като почетен гост/ Турция публично да се извини на България за изказванията на Чавушоглу. „ Турция смята, че не ни е засегнала с нищо, както и че абсурдът към изявлението на Мевлют Чавушоглу е изваден от подтекста “, съобщи Борисов след 5-часова инфарктна среща с пратеника на Ердоган.
След всичко това, вместо опрощение от Анкара, се получава изказване от представителя на турското външно министерство, което съдържа не изключително дипломатични нападки по отношение на българските медии. Освен в случай че и в този момент не сме „ погрешно и неправилно превели, интерпретирали и изкривили “ писменото слово на Хами Аксой.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ