Големият и малкият екран са загърбили късото игрално кино
- Неотдавна на пазара се появи следващата ви книга - „ Предимства и провокации на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино “. Това е първото проучване у нас, отдадено на този сегмент от филмовата промишленост. Откъде ви хрумна да пишете за "късите ленти ", откакто всички са хукнали да избавят огромното кино, театъра, операта и балета?
- Книгата е по план „ Посттоталитарното българско кино - модели и идентичности” на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките. Иначе... Аз съм академични учител и работя със студенти, които непрестанно "произвеждат " късометражни филми. В един миг си дадох сметка, че този вид филми надалеч не са единствено осъществяване на образователна задача, а имат по-големи благоприятни условия, да вземем за пример - да бъдат пробно, новаторско кино. Освен това, въпреки и да звучи шаблонно, през последните години в действителност претърпяваме взрив на късометражното кино - поради интернет платформите за шерване, поради опцията за пряк контакт сред създателите и "разпространителите ", поради неналичието на администрация... Контактите в действителност са директни и създателите могат безплатно да дават филмите си.
- Безвъзмездно? Значи цензура няма, само че и пари няма, по този начин ли?
- До този миг не съм чула някой да се е напечелил от българско игрално късометражно кино. Не съм чула и някой да е събрал толкоз пари, че да покрие разноските по идващия си план.
- Как тогава финансират филмите си?
- Има няколко благоприятни условия. Националният кино център (НФЦ) е най-комфортната алтернатива. Субсидията е до 50 000 лева и се разпределя на две сесии годишно. Специално при късометражно игрално кино, конкуренцията е в границите на естественото.
Втората алтернатива е Национален фонд „ Култура” към Министерството на културата. Тук е малко по-сложно, тъй като постоянни сесии няма, а бюджетите са надалеч по-малки. Освен това, модулът „ Късометражно кино” е по-общ и включва игрално кино, документалистика и анимация. И най-после - Фондът "раздава " пари единствено тогава, когато има. Но не повече от един път годишно.
Други благоприятни условия са общинските стратегии. В Пловдив да вземем за пример, по отношение на самодейността „ Пловдив – европейска столица на културата' 2019 ". имаше модул за произвеждане на "къси " филми. С част от тези средства беше подсилен планът, прочут като "Филм-омнибус 7 ". Творбата сплотява седем късометражни кино лентата, основани от седем режисьорски екипа, които изследват какво се случва в душите на седем персонажа в старинния град Пловдив. Две от тези "къси ленти " - "Нина " на Христо Симеонов и "Дом " на Димитър Кутманов, бяха наградени на миналогодишния фестивал "Златната роза ".
По стратегия „ Култура” на Столична община също има специфичен модул, само че дотация е лимитирана - до 20 000 лв.. Там обичайно аплайват документални филми, само че съществува алтернатива за съфинансиране на фестивал за късометражно игрално кино.
- А отвън тези форми на държавно финансиране има ли някакви други разновидности?
- От 2003 година уредниците на фестивала „ София филм фест” започнаха да връчват премията „ Джеймисън” за български късометражен филм (включително и анимационен). Идеята е всред 12 селектирани заглавия режисьорът победител да завоюва финансова поддръжка за идващ план. Платформата "No blink " (или както основателите й я анонсират - "Не мигай пред българското кино "), където са качени за гледане съществено количество късометражни игрални филми, също работи като продуцент и „ производител”. Подобна е практиката и на фестивала „ Ранно пиле”, който спонсорира производството на студентски игрални късометражни филми. Наблюдаваме напълно нова и необикновена за досегашната ни процедура наклонност: платформи и институции за показ и разпространяване поддържат индустриалния стадий.
- Наградите на интернационалните фестивали задоволителни ли са да се създаде нов късометражен филм?
- Тези награди не всеки път имат финансово покритие и сигурно, в случай че имат, то не е задоволително. Наградата „ Джеймисън”, която към този момент се назовава „ Награда за късометражно кино”, тъй като компанията "Джеймисън " се отдръпнаха от филмопроизводството, беше в размер на 6000 евро. Но интернационалните фестивали са скъпи, тъй като са опция българските късометражни филми да бъдат видени на огромен екран.
- Говорим за фестивали и интернет платформи. Защо подминаваме опциите на телевизионния ефир и националната киномрежа?
- Късометражното кино не съумява да пробие в малките екрани, тъй като не отговаряло на стандартите. За да бъде излъчен един филм, той наложително би трябвало да е дълъг 27 или 54 минути, т.е. да запълни половин или един час ефирно време - с минутите реклама, несъмнено.
По отношение на киномрежата. Киното в България е изправено пред изначално предизвикателство - държавно подкрепеното кино да се демонстрира в напълно частната разпространителска мрежа. Законът за филмовата промишленост задължава разпространителите да демонстрират 5% български филми и този % се съблюдава. Това обаче не значи, че изискванията за показ са „ изгодни”, тъй като в Закона не е посочен нито времевият пояс (те, примерно, са показвани в 15.00 часа през седмицата), нито размерът на залата, нито броят на прожекциите. Така че вие действително нямате удобна среда за сподели на българските филми. Другата страна на "медала " са финансовите условия на разпространителите (дигитални копия, висок % от билетите), които са неизгодни.
- В книгата си задавате въпроса "Възможно ли е „ Нетфликс” да подтиква късометражното игрално кино? "
- Да, считам, че това е допустимо, дотолкоз, доколкото „ Нетфликс” е платформа, която директно обвързва производството с сподели на своите клиенти. Нещо, което е късащото се звено при нас. След като в международен мащаб това е работещо решение, чакам да видя взаимоотношенията на „ Нетфликс” в България, тъй като наклонността е тази компания да уголемява опциите си. Такива платформи оферират многообразие от действия, някои от които не са толкоз печеливши, колкото различни. Това е и тезата на моята книга - да се употребяват опциите на късометражното игрално кино като опция! Защото никой от нас не желае да бъде канонизиран в един единствен поток. В моите очи късометражното игрално кино дава благоприятни условия за повече от един избор!
Петя Александрова приключва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов ", компетентност "Кинознание ". Преподава в "Нов български университет " от 1995 година насам. През 2007 година пази докторантура на тематика „ Словесният облик на кино лентата. Филмовото заглавие - от вербален до кинообраз “, а през 2012 година става доцент. Член на Съюза на филмовите дейци и на Международната организация на филмовите критици (ФИПРЕССИ). Автор на книгите „ Мъките на заглавието. От вербален до кинообраз”, „ Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии”, „ Преходни истории за просвета и комуникации”. Премиерата на последната й книга - „ Предимства и провокации на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино “, бе на 4 март т.г. в кино "Одеон ".
Научна претовареност към Институт за проучване на изкуствата при Българска академия на науките. [1]
- Книгата е по план „ Посттоталитарното българско кино - модели и идентичности” на Института за проучване на изкуствата към Българска академия на науките. Иначе... Аз съм академични учител и работя със студенти, които непрестанно "произвеждат " късометражни филми. В един миг си дадох сметка, че този вид филми надалеч не са единствено осъществяване на образователна задача, а имат по-големи благоприятни условия, да вземем за пример - да бъдат пробно, новаторско кино. Освен това, въпреки и да звучи шаблонно, през последните години в действителност претърпяваме взрив на късометражното кино - поради интернет платформите за шерване, поради опцията за пряк контакт сред създателите и "разпространителите ", поради неналичието на администрация... Контактите в действителност са директни и създателите могат безплатно да дават филмите си.
- Безвъзмездно? Значи цензура няма, само че и пари няма, по този начин ли?
- До този миг не съм чула някой да се е напечелил от българско игрално късометражно кино. Не съм чула и някой да е събрал толкоз пари, че да покрие разноските по идващия си план.
- Как тогава финансират филмите си?
- Има няколко благоприятни условия. Националният кино център (НФЦ) е най-комфортната алтернатива. Субсидията е до 50 000 лева и се разпределя на две сесии годишно. Специално при късометражно игрално кино, конкуренцията е в границите на естественото.
Втората алтернатива е Национален фонд „ Култура” към Министерството на културата. Тук е малко по-сложно, тъй като постоянни сесии няма, а бюджетите са надалеч по-малки. Освен това, модулът „ Късометражно кино” е по-общ и включва игрално кино, документалистика и анимация. И най-после - Фондът "раздава " пари единствено тогава, когато има. Но не повече от един път годишно.
Други благоприятни условия са общинските стратегии. В Пловдив да вземем за пример, по отношение на самодейността „ Пловдив – европейска столица на културата' 2019 ". имаше модул за произвеждане на "къси " филми. С част от тези средства беше подсилен планът, прочут като "Филм-омнибус 7 ". Творбата сплотява седем късометражни кино лентата, основани от седем режисьорски екипа, които изследват какво се случва в душите на седем персонажа в старинния град Пловдив. Две от тези "къси ленти " - "Нина " на Христо Симеонов и "Дом " на Димитър Кутманов, бяха наградени на миналогодишния фестивал "Златната роза ".
По стратегия „ Култура” на Столична община също има специфичен модул, само че дотация е лимитирана - до 20 000 лв.. Там обичайно аплайват документални филми, само че съществува алтернатива за съфинансиране на фестивал за късометражно игрално кино.
- А отвън тези форми на държавно финансиране има ли някакви други разновидности?
- От 2003 година уредниците на фестивала „ София филм фест” започнаха да връчват премията „ Джеймисън” за български късометражен филм (включително и анимационен). Идеята е всред 12 селектирани заглавия режисьорът победител да завоюва финансова поддръжка за идващ план. Платформата "No blink " (или както основателите й я анонсират - "Не мигай пред българското кино "), където са качени за гледане съществено количество късометражни игрални филми, също работи като продуцент и „ производител”. Подобна е практиката и на фестивала „ Ранно пиле”, който спонсорира производството на студентски игрални късометражни филми. Наблюдаваме напълно нова и необикновена за досегашната ни процедура наклонност: платформи и институции за показ и разпространяване поддържат индустриалния стадий.
- Наградите на интернационалните фестивали задоволителни ли са да се създаде нов късометражен филм?
- Тези награди не всеки път имат финансово покритие и сигурно, в случай че имат, то не е задоволително. Наградата „ Джеймисън”, която към този момент се назовава „ Награда за късометражно кино”, тъй като компанията "Джеймисън " се отдръпнаха от филмопроизводството, беше в размер на 6000 евро. Но интернационалните фестивали са скъпи, тъй като са опция българските късометражни филми да бъдат видени на огромен екран.
- Говорим за фестивали и интернет платформи. Защо подминаваме опциите на телевизионния ефир и националната киномрежа?
- Късометражното кино не съумява да пробие в малките екрани, тъй като не отговаряло на стандартите. За да бъде излъчен един филм, той наложително би трябвало да е дълъг 27 или 54 минути, т.е. да запълни половин или един час ефирно време - с минутите реклама, несъмнено.
По отношение на киномрежата. Киното в България е изправено пред изначално предизвикателство - държавно подкрепеното кино да се демонстрира в напълно частната разпространителска мрежа. Законът за филмовата промишленост задължава разпространителите да демонстрират 5% български филми и този % се съблюдава. Това обаче не значи, че изискванията за показ са „ изгодни”, тъй като в Закона не е посочен нито времевият пояс (те, примерно, са показвани в 15.00 часа през седмицата), нито размерът на залата, нито броят на прожекциите. Така че вие действително нямате удобна среда за сподели на българските филми. Другата страна на "медала " са финансовите условия на разпространителите (дигитални копия, висок % от билетите), които са неизгодни.
- В книгата си задавате въпроса "Възможно ли е „ Нетфликс” да подтиква късометражното игрално кино? "
- Да, считам, че това е допустимо, дотолкоз, доколкото „ Нетфликс” е платформа, която директно обвързва производството с сподели на своите клиенти. Нещо, което е късащото се звено при нас. След като в международен мащаб това е работещо решение, чакам да видя взаимоотношенията на „ Нетфликс” в България, тъй като наклонността е тази компания да уголемява опциите си. Такива платформи оферират многообразие от действия, някои от които не са толкоз печеливши, колкото различни. Това е и тезата на моята книга - да се употребяват опциите на късометражното игрално кино като опция! Защото никой от нас не желае да бъде канонизиран в един единствен поток. В моите очи късометражното игрално кино дава благоприятни условия за повече от един избор!
Петя Александрова приключва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов ", компетентност "Кинознание ". Преподава в "Нов български университет " от 1995 година насам. През 2007 година пази докторантура на тематика „ Словесният облик на кино лентата. Филмовото заглавие - от вербален до кинообраз “, а през 2012 година става доцент. Член на Съюза на филмовите дейци и на Международната организация на филмовите критици (ФИПРЕССИ). Автор на книгите „ Мъките на заглавието. От вербален до кинообраз”, „ Изгубени в гледането. Бариери пред аудио-визуалните медии”, „ Преходни истории за просвета и комуникации”. Премиерата на последната й книга - „ Предимства и провокации на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино “, бе на 4 март т.г. в кино "Одеон ".
Научна претовареност към Институт за проучване на изкуствата при Българска академия на науките. [1]
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ