Чудесата в космонавтиката.
Неочакваното възобновяване на лунохода “Нефритен заек ” тази седмица, откакто към този момент авторитетни китайски и западни медии го бяха оповестили за мъртъв, ни припомня, че в космонавтиката чудеса се случват.
Китайският луноход, сниман от спускаемия уред. Credit: Chinese Academy of Sciences
И до момента в който множеството хора си мислят за “Аполо 13 ” или поправката на галактическия телескоп “Хъбъл ” от астронавти, има доста други чудеса, които са се случвали и за които даже не знаете. В тази публикация ще ви опиша за някои от най-куриозните случаи, когато след безнадеждна обстановка се стига до непредвиден поврат и отчасти или цялостно извършване на първичната задача.
Ето по какъв начин е изглеждала развалената антена на “Галилео ”, до момента в който е бил в орбита към Юпитер. Credit: NASA/JPL
Днес човечеството е запомнило галактическия транспортен съд “Галилео ” с невероятните си открития – воден океан под повърхността на Луната на Юпитер – Европа, непредвиденият вулканизъм на Йо, магнитното поле на луната Ганимед… само че на 11 април 1991 година задачата е била пред неуспех.
На тази дата към този момент са били минали 18 месеци от 6-годишно странствуване към Юпитер. Дотогава “Галилео ” бил облетял Венера и Земята. Всичко е изглеждало добре, до момента в който в един момент…
Инженерите изпращат команда към високочестотната антена да се разтвори. Високочестотната антена е нужна за изпращането на данни от Юпитер към Земята, само че нещо се обърква. По време на изстрелването и началните стадии от пътя е била сгъната и се е очаквало да се разгърне като чадър по-нататък. Но три от “спиците ” не се разтварят вярно и антената замязва на … развален чадър, както доста добре може да си визиите по какъв начин би изглеждал, в случай че две-три от спиците му зациклят…
Оттук насетне ужасът стартира. Как може да бъде избавена задачата? Разследването на обстановката демонстрира, че най-вероятната причина за повредата е че заради дългите отлагания на изстрелването (заради злополуката на совалката “Челинджър ”) никой не се е сетил да подмени смазочните масла. Но осъзнаването на повода не оказва помощ изключително. Инженерите вършат опити да развижат мотора и да разпрострат зациклилите “спици ”. Не се получава. Ражда се даже и щура концепция “Галилео ” да бъде ориентиран към Земята и да премине в горните пластове на атмосферата, с цел да може тя да загрее механизмите и вероятно да ги освободи…
Накрая решението се оказва много по-различно. Компютърът е препрограмиран и множеството от научните данни се изпращат през нискочестотната антена. Мисията е избавена.
Слънчевата обсерватория “Сохо ”. Credit: NASA/ESA
Обсерватория “Сохо ” за проучване на Слънцето е изстреляна през 1995 година и работи до ден сегашен!!! Мисията продължава цели 18 години… и това е доста по-голямо знамение, в сравнение с си мислите.
На 24 юни 1998 година екипът стартира серия от маневри. Резултатите се оказват плачевни – обсерваторията стартира да се върти неконтролируемо, да губи електрическа мощ, не се насочва вярно към Слънцето и естествено, губи се и радиоконтакт със Земята.
Минават ден, два, три … седмици… На 23 юли благодарение на обсерватория “Аресибо ” и DSN антените позицията на “Сохо ” е избрана. На 3 август най-сетне е открит сигнал – първи сигнал, получен след 25 юни. Най-накрая стартират интервенциите по спасяването, които се оказват сполучливи.
Снимка от “Спирит ”. Credit: NASA/JPL-Caltech/Arizona
Не, това към този момент не желая да си го припомням!!! Самият аз се сещам за това… и беше ужасяващ ден!!!
Става въпрос за 21 януари 2004 година. Бяха минали броени дни след кацането на 4-ти януари. “Опортюнити ” още не беше кацнал (кацането му бе на 25-ти януари). Марсоходът “Спирит ” просто престана да комуникира със Земята. Толкова малко време беше минало – прекомерно малко, с цел да направи каквито и да е открития. И внезапно задачата беше пред неуспех.
НАСА призна, че ситуацията е съществено. И че би трябвало да се молим казусът да е софтуерен, а не хардуерен. Спомням си доста ясно, че въпреки че се даваха някакви очаквания за възобновяване, то щеше да е отчасти, а не цялостно.
Слава Богу, казусът, обвързван с флаш паметта, в действителност се оказа софтуерен. След смяна в софтуера и реформатирането на флаш паметта, всичко се оправи. Още на 24-ти януари, ден преди кацането на “Опортюнити ”, беше открита повода, а на 6-ти февруари 2004 година “Спирит ” е изцяло възобновен (напук на прогнозите) и работи гладко чак до 2010-та.
“Хаябуса ” каца на метеорит. Credit: JAXA
Японската междупланетна космонавтика е необичайно животно. Почти постоянно пораждат проблеми, освен това съществени. Често те са съдбовни, само че от време на време след доста премеждия настава триумф.
“Хаябуса ” е японско знамение. Мисията трябваше да отиде до метеорит, да кацне на него, да вземе проби и да ги достави назад на Земята за по-нататъшно проучване. И УСПЯВА ВЪВ ВСИЧКО. Как го прави, и аз не разбирам – още повече, че слънчево изригване поврежда слънчевите батериии, дребният самоходен уред “Минерва ” не съумява да кацне, системата за събиране на проби се поврежда, жироскопите също се повреждат и в края на 2005 година губи контакт със Земята заради теч на гориво. По-късно контактът е възобновен. След дълго лъкатушене в космоса капсулата се връща в атмосферата на Земята през 2010 година и каца. Тъй като механизмът за събиране на проби не е сработил, японските експерти не знаеха дали в капсулата ще има проби от метеорит. На помощ Япония вика експерти от НАСА. И о, знамение – в контейнера има събрани към 100 мънички проби от метеорита.
Катастрофата на “Дженезис ”. Credit: NASA
През 2001 година НАСА изстрелва “Дженезис ”, сонда за събиране на Слънчев вятър. Събирането е наред, всичко завършва сполучливо – следва кацането на спускаемата капсула на Земята със събраните проби.
Специалистите от НАСА се притесняват, че даже и при обикновено кацане могат да се увредят нежните проби. Затова те упражняват – със специфичен хеликоптер, който би трябвало да улови капсулата по време на кацането за ушите, оправдавам се, имам поради парашута.
Така че изненадата е голяма, когато парашутите на капсулата не се разтварят и тя просто се забива в Земята. Ох!!!
Оказва се, че някой механик е оплескал работата и е конфигурирал датчиците погрешно.
Но поради меката почва, даже и твърдото кацане не съумява да повреди множеството от пробите. Мисията приключва с триумф и пробите са оценени. Всичко приключва с хепи енд, въпреки и непредвиден.
