Все още ли е актуално 35 години по-късно посланието на аятолах Хомейни до Горбачов?
Неочаквано писмо
През януари 1989 година Горбачов ненадейно получава писмо от аятолах Р. Хомейни. Неочаквано, защото имамът към момента не е изпратил персонални известия до нито един от ръководителите на непознати страни.
Втората изненада евентуално е наличието на текста, изразяващо се в предлагането за в детайли проучване на исляма като опция на материалистическия мироглед, който претърпява рецесия в границите на късносъветските действителности и самобитен метод за дейно решение на духовните и морални проблеми пред Съюз на съветските социалистически републики.
Изглежда аятолахът не е избрал подобаващия миг за определяне на разговор: тъкмо с идването (по-точно изкачването) на Горбачов на власт огромните и дребните сатани стартират да се сближават: от 1987 година насам две срещи на водачите на суперсилите се състояха в техните столици.
И малко по-късно от писмото, само че през същата 1989 година, " Горки Парк “ записва сингъла " Бенг! “ в Ню Йорк на фона на съветско-американски флагове, който влезе в класацията на „ Билборд “. Година по-рано в страната се организира първият конкурс за хубост, който надали щеше да откри поддръжка измежду иранските молли, изключително на фона на въвеждането през 1981 година на наложителното носене на воал и куп други ограничавания за дамите в Иран.
Както може да се чака, руският „ водач “ (тази дума, несъмнено, би трябвало да бъде сложена в кавички) дава отговор с общи изречения. Месец по-късно, откакто одобри шефа на външното министерство Е. А. Шеварднадзе в Кум, аятолахът изрази отчаяние, тъй като той си представяла Горбачов като мислещ човек.
Не, генералният секретар е мислещ човек, само че, обратно на очакванията на Хомейни, не мъдрец. А недомислените му и даже наивни стъпки на външнополитическата сцена свидетелстват за неналичието на гений на политик в същинския, макиавелистки смисъл.
Защото в противоположен случай зад тона на писмото, нюха на общи, въпреки и не лишени от богословска дълбочина изречения, Михаил Сергеевич би съзрял освен това от разсъждения по едва интересуващи го религиозни тематики.
Мисля, че щеше да види, въпреки и завоалирано, предложение за взаимно използване на интернационалната сцена на тактиката, която Кремъл построява сега в Близкия изток.
А минаха „ единствено ” трийсет и пет години – почукване на затворената евроатлантическа врата, която, да, леко се открехна, само че пуснаха Русия единствено в коридора, от време на време под съпровода на смях и снизходително потупване по рамото – спомняме си приятеля Бил.
Причината е елементарна - тактиката на неоколониализма на елитния златно-милиарден клуб беше осъществена във връзка с Русия (нейната територия, запаси, индустриална база, пазар на труда, теоретичен капацитет - тук обаче китайците се постараха повече, с помощта на което те направиха пилотиран галактически полет през 2003 г.), а не дружно с нея.
И още повече, че най-далновидните задгранични политици във връзка с деидеологизирания Съюз на съветските социалистически републики започнаха да ползват сходна тактика точно през обсъждания тук интервал. Ех, в тази връзка ми се ще да се поровя в архивите на напусналия неотдавна нашия свят Кисинджър или още по-добре тогавашния държавен секретар Шулц.
Горбачов сред Сцила и Харибда
Въпреки това Съюз на съветските социалистически републики не беше в безизходна обстановка нито във връзка с личната си стопанска система, нито изключително във връзка с положението на нещата на интернационалната сцена. Въпреки че спешните феномени проникнаха във всички аспекти на неговия социално-икономически живот. Позволете ми да ви припомня, че в края на 80-те години на предишния век известността на Михаил Сергеевич, който беше външно либерален и обичаше да поддържа връзка с хората пред камера, изчезна. Причините бяха сложни.
Най-запомнящите се от тях: тромаво извършената антиалкохолна акция, късогледото моделиране на страдалец от Елцин на 19-та партийна конференция. Нищо не пречеше да го извадят от политиката при закрити порти, само че не: известното „ Борис, грешиш! “ на Лихачов се популяризира из цялата страна и се трансформира в крилата фраза.
Това изигра в ръцете на тези, които избутаха някогашния кмет на Свердловск-Москва до най-високото равнище на властовата пирамида. Това би трябвало да включва и наивния опит на Горбачов да върви сред Сцилата на либерализма и Харибдата на консерватизма.
Всичко това в последна сметка докара до неумела стъпка на част от партийния и държавен уред за избавяне на част от партийния и държавен уред от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през август 1991 година, което три месеца по-късно се трансформира в успех на елцинизма и образуването на олигархия върху руините на социалистическата страна, кървавият искра на престъпните войни и бързото обедняване на забележителна част от популацията.
Аятолахът демонстрира пътя
Какво общо има Хомейни с това? Разбира се, аятолахът знаеше за вътрешната рецесия в Съюз на съветските социалистически републики. Не идват ли отсам редовете от писмото:
„
Имамът беше наясно, най-малко в общи линии, с курса на Кремъл на интернационалната сцена и също по този начин видя политическата невъзможност, която породи за нас:
„
Предполага се, че той се е тормозил от доближаването сред Москва и Вашингтон.
Но за разлика от Горбачов, аятолахът надали е имал някакви илюзии по отношение на същинските цели на Съединени американски щати във връзка с техния главен геополитически съперник, скрити зад холивудската усмивка на Рейгън. Между другото, мисля, че и прагматичният Дън Сяопин схваща това.
Сега не е мъчно да се досетите какво се крие зад усмивката на Рейгън. Всъщност Хомейни непосредствено написа:
„
И евентуално точно в тази повърхност имамът е търсил допирни точки с Москва, надявайки се в бъдеще да създаде тактика на връзки с нея, която да разреши да се предотврати образуването на еднополюсен свят под егидата на Съединените щати, което към този момент е почнало.
Вярвал ли е във вътрешната непоклатимост на Съветския съюз? Вероятно да, очевидно надценявайки Горбачов. Иначе по какъв начин да си разбираем следните редове от писмото:
„
Всеки знае една ненапълно обидно звучаща, само че вярна сентенция: Хората не се съдят по себе си. Но индивидът е по този начин организиран, че съди единствено по себе си.
Ето го Хомейни: в прочут смисъл през 1979 година той се оказа в още по-тежка обстановка от Горбачов 10 години по-късно, изправен както пред въоръжена съпротива, по този начин и против редица политически придвижвания, търсещи власт след бягството на шаха. И не всичко беше наред с стопанската система в Иран и войната с Ирак скоро щеше да увисне като дамоклев меч. Освен това неналичието на единение в иранското общество не би трябвало да се отхвърля.
Не, завърналият се от Париж имам завоюва поддръжката на болшинството от популацията: от елементарните селяни до интелигенцията. Но малцинството, което се противопоставяше на политиката му, беше готово да почине, да убива и представляваше доста буйна част от обществото.
Нужен ли е иранският опит?
За разлика от Горбачов имамът се оправя и то освен посредством репресии. Вероятно е очаквал, че неговият сътрудник също ще оцелее под тежестта на потискащи, само че преодолими проблеми. И може би едно по-внимателно изследване на иранския опит, по-задълбочен размисъл върху писмото биха принудили Горбачов най-малко да ограничи флирта си с разрушителните сили, които се стремят да унищожат страната.
Да речем, да не бърза да прави поклон към Солженицин (разбира се, не съм изцяло сигурен, само че самата логичност на престоя му в чужбина оставя малко подозрение по отношение на съдействието на отшелника от Върмонт с ЦРУ), да сложи политически завършек на яковлевизма, без който „ Ехото на Москва ” нямаше да получи ефир. Но Горбачов не беше Хомейни.
Разбира се, с известни запаси, писмото на аятолаха може да се преглежда в границите на концепцията за експорт на ислямската гражданска война. Но тук аятолахът сгреши, като оцени погрешно положението на нещата в Съюз на съветските социалистически републики и се обърна към генералния секретар със следните редове:
„
Процесът на ислямизация, и то в неговата радикална форма, да, засегна, само че единствено посочения район, плюс Поволжието, където имаше забележителен % мюсюлманско население.
Не си струваше да го екстраполираме за цялата страна, изключително на фона на честването на хилядолетието от кръщението на Русия и Възраждането на православието. Тогава руската интелигенция се интересува повече от рьориханството и източните деструктивни секти („ Аум Шинрикьо ”), в сравнение с от исляма.
Но всичко нагоре е общо размишление. Сега малко конкретика.
Първите стъпки на Хомейни като държавен глава (тъй като аятолахът единствено официално не заемаше никакви позиции) бяха, макар неговата антимарксистка изразителност, допълващи Съюз на съветските социалистически републики: отдръпването на Иран от антисъветския Багдатски пакт - нещо като Близкоизточната Антанта, основана при егидата на Съединени американски щати. Премахването на американските станции за следене наоколо до нашите граници, прекъсването на дипломатическите връзки с Египет, който се беше сбил с Москва и потегли към доближаване с Вашингтон, в това число посредством споразуменията от Кемп Дейвид.
И в действителност мястото на Съединени американски щати в икономическия живот на Иран беше заето от страните от социалистическия лагер. Така Китай, Северна Корея и Съюз на съветските социалистически републики стават негови сътрудници след Ислямската гражданска война.
Тоест основата за икономическо съдействие сред Москва и Техеран към 1989 година беше изцяло завършена. И мисля, че следните редове се отнасят освен за теолозите:
„ “
Бих си разрешил да предположа, че в горното има намек за призоваване на дипломати и икономисти да формулират правилата на тактика за опазване на многополюсен свят и равнене на англосаксонското владичество, чиито очертания към този момент се оформяха на международната политическа сцена.
Личност и история
Необикновената стъпка на стареца, който живееше в Кум и към този момент беше съществено болен, обаче не откри отговор в Москва. Защото от една страна имаше същински общественик, богослов, не непознат на философската вътрешен глас, харизматичен, умел в политическата битка, а неговият сътрудник се оказа инцидентен човек във властта, може би умел в кулоарните интриги на партийната номенклатура, само че чийто мащаб на личността не съответстваше на компликациите, пред които е изправена страната, макар че, дублирам още веднъж, решими, в това число на външнополитическата сцена.
В последна сметка Хомейни не взе поради, че през 1989 година Горбачов към този момент беше избрал курса, следван от сваления шах. Името му е: заместител на западняка. Между другото, Пахлави със своята късогледство също ненапълно приличаше на руския президент, само че като цяло се оказа по-успешен модернизатор.
Що се отнася до западничеството (а не сурогатното), то от XVIIIвек е плътта и кръвта на съзнанието на образованите пластове на съветското общество и даже славянофилите тук не са изключение, тъй като, сходно на техните съперници, които абсолютизират реда в най-развитите европейски страни, те произлизат от хегеловото палто.
И в това няма нищо неприятно, тъй като Русия е европейска страна и освен от позиция на менталните настройки на образованото общество, само че и на ръководещия хайлайф, като се стартира от Петър I.
Въпреки това, даже при несъмнено европейския темперамент на съветската цивилизация, опитите на същия Горбачов, а по-късно и на Елцин, да се вметнат в клуба на „ Златния милиард “, бяха обречени на неуспех.
Всъщност те са точно заместител на западничеството, от което настоящето съветско държавно управление се пробва с всички сили да се дистанцира, разчитайки, както ми се коства, на симулакрум на автентичност.
Оттук, вместо ехо-московския заместител на либерализма, има симулакрум на консерватизъм в лицето на „ Цариград “, отсам - ненадейно реанимираното търсене в медийното пространство на Дугин, сърцераздирателните крясъци на Охлобистин - Спомнете си неговата „ Гойда “ от септември 2022 година, хвърлена от паветата на Червения площад и предопределена за долните инстинкти на тълпата.
Струва ли си да препрочетем писмото на Хомейни?
Може ли това да се назова опция в жанр Хомейни?
Все отново той написа за религията, а Охлобистин и Дугин приказват също. Разликата обаче е основна. Ясно е, че ислямът не може да стане преобладаваща вяра в Русия. Но аятолахът предложи да се разчита на цветето на ислямската мисъл: Фараби, Абу Али ибн Сина, Сухреварди, Мухаддин бин Араби.
Благодарение на тях думите мохамеданин и мъдрец са били синоними през Средновековието. И всичко Царград-Охлобистинско е минимум обвързвано с дълбочината на мисълта.
Това е всичко, което имам поради: може би нашите управляващи би трябвало да се заловен и да препрочетат посланието на аятолаха - не с цел да одобряват исляма - не, несъмнено, само че най-малко с цел да хвърлят Илин в бунището на историята, да изоставят горепосочения симулакрум на самородност и да стартират по-дълбоки размисли върху мястото на Русия в света и в Европа, от която тя безспорно е част в културно отношение.
Цимбурски вместо Фараби
И тук мястото на упоменатите мюсюлмански философи, съгласно мен, би трябвало да бъде заето от интелектуалното завещание на В. Л. Цимбурски, подценен съветски мъдрец, чиято „ Морфология на съветската геополитика и динамичността на интернационалните системи. XVIII – XX в. “, както и другите му творби, а не книжките на Илин с апология на фашизма, би трябвало да станат справочници за съветския политически хайлайф.
Защото в книгите на Цимбурски има суровост и дълбочина на мисълта. И точно към тях зове Хомейни в апела си към Горбачов.
Горбачов не го чува, само че апелът не е изгубил своята новост.
Превод: В. Сергеев
През януари 1989 година Горбачов ненадейно получава писмо от аятолах Р. Хомейни. Неочаквано, защото имамът към момента не е изпратил персонални известия до нито един от ръководителите на непознати страни.
Втората изненада евентуално е наличието на текста, изразяващо се в предлагането за в детайли проучване на исляма като опция на материалистическия мироглед, който претърпява рецесия в границите на късносъветските действителности и самобитен метод за дейно решение на духовните и морални проблеми пред Съюз на съветските социалистически републики.
Изглежда аятолахът не е избрал подобаващия миг за определяне на разговор: тъкмо с идването (по-точно изкачването) на Горбачов на власт огромните и дребните сатани стартират да се сближават: от 1987 година насам две срещи на водачите на суперсилите се състояха в техните столици.
И малко по-късно от писмото, само че през същата 1989 година, " Горки Парк “ записва сингъла " Бенг! “ в Ню Йорк на фона на съветско-американски флагове, който влезе в класацията на „ Билборд “. Година по-рано в страната се организира първият конкурс за хубост, който надали щеше да откри поддръжка измежду иранските молли, изключително на фона на въвеждането през 1981 година на наложителното носене на воал и куп други ограничавания за дамите в Иран.
Както може да се чака, руският „ водач “ (тази дума, несъмнено, би трябвало да бъде сложена в кавички) дава отговор с общи изречения. Месец по-късно, откакто одобри шефа на външното министерство Е. А. Шеварднадзе в Кум, аятолахът изрази отчаяние, тъй като той си представяла Горбачов като мислещ човек.
Не, генералният секретар е мислещ човек, само че, обратно на очакванията на Хомейни, не мъдрец. А недомислените му и даже наивни стъпки на външнополитическата сцена свидетелстват за неналичието на гений на политик в същинския, макиавелистки смисъл.
Защото в противоположен случай зад тона на писмото, нюха на общи, въпреки и не лишени от богословска дълбочина изречения, Михаил Сергеевич би съзрял освен това от разсъждения по едва интересуващи го религиозни тематики.
Мисля, че щеше да види, въпреки и завоалирано, предложение за взаимно използване на интернационалната сцена на тактиката, която Кремъл построява сега в Близкия изток.
А минаха „ единствено ” трийсет и пет години – почукване на затворената евроатлантическа врата, която, да, леко се открехна, само че пуснаха Русия единствено в коридора, от време на време под съпровода на смях и снизходително потупване по рамото – спомняме си приятеля Бил.
Причината е елементарна - тактиката на неоколониализма на елитния златно-милиарден клуб беше осъществена във връзка с Русия (нейната територия, запаси, индустриална база, пазар на труда, теоретичен капацитет - тук обаче китайците се постараха повече, с помощта на което те направиха пилотиран галактически полет през 2003 г.), а не дружно с нея.
И още повече, че най-далновидните задгранични политици във връзка с деидеологизирания Съюз на съветските социалистически републики започнаха да ползват сходна тактика точно през обсъждания тук интервал. Ех, в тази връзка ми се ще да се поровя в архивите на напусналия неотдавна нашия свят Кисинджър или още по-добре тогавашния държавен секретар Шулц.
Горбачов сред Сцила и Харибда
Въпреки това Съюз на съветските социалистически републики не беше в безизходна обстановка нито във връзка с личната си стопанска система, нито изключително във връзка с положението на нещата на интернационалната сцена. Въпреки че спешните феномени проникнаха във всички аспекти на неговия социално-икономически живот. Позволете ми да ви припомня, че в края на 80-те години на предишния век известността на Михаил Сергеевич, който беше външно либерален и обичаше да поддържа връзка с хората пред камера, изчезна. Причините бяха сложни.
Най-запомнящите се от тях: тромаво извършената антиалкохолна акция, късогледото моделиране на страдалец от Елцин на 19-та партийна конференция. Нищо не пречеше да го извадят от политиката при закрити порти, само че не: известното „ Борис, грешиш! “ на Лихачов се популяризира из цялата страна и се трансформира в крилата фраза.
Това изигра в ръцете на тези, които избутаха някогашния кмет на Свердловск-Москва до най-високото равнище на властовата пирамида. Това би трябвало да включва и наивния опит на Горбачов да върви сред Сцилата на либерализма и Харибдата на консерватизма.
Всичко това в последна сметка докара до неумела стъпка на част от партийния и държавен уред за избавяне на част от партийния и държавен уред от разпадането на Съюз на съветските социалистически републики през август 1991 година, което три месеца по-късно се трансформира в успех на елцинизма и образуването на олигархия върху руините на социалистическата страна, кървавият искра на престъпните войни и бързото обедняване на забележителна част от популацията.
Аятолахът демонстрира пътя
Какво общо има Хомейни с това? Разбира се, аятолахът знаеше за вътрешната рецесия в Съюз на съветските социалистически републики. Не идват ли отсам редовете от писмото:
„
Имамът беше наясно, най-малко в общи линии, с курса на Кремъл на интернационалната сцена и също по този начин видя политическата невъзможност, която породи за нас:
„
Предполага се, че той се е тормозил от доближаването сред Москва и Вашингтон.
Но за разлика от Горбачов, аятолахът надали е имал някакви илюзии по отношение на същинските цели на Съединени американски щати във връзка с техния главен геополитически съперник, скрити зад холивудската усмивка на Рейгън. Между другото, мисля, че и прагматичният Дън Сяопин схваща това.
Сега не е мъчно да се досетите какво се крие зад усмивката на Рейгън. Всъщност Хомейни непосредствено написа:
„
И евентуално точно в тази повърхност имамът е търсил допирни точки с Москва, надявайки се в бъдеще да създаде тактика на връзки с нея, която да разреши да се предотврати образуването на еднополюсен свят под егидата на Съединените щати, което към този момент е почнало.
Вярвал ли е във вътрешната непоклатимост на Съветския съюз? Вероятно да, очевидно надценявайки Горбачов. Иначе по какъв начин да си разбираем следните редове от писмото:
„
Всеки знае една ненапълно обидно звучаща, само че вярна сентенция: Хората не се съдят по себе си. Но индивидът е по този начин организиран, че съди единствено по себе си.
Ето го Хомейни: в прочут смисъл през 1979 година той се оказа в още по-тежка обстановка от Горбачов 10 години по-късно, изправен както пред въоръжена съпротива, по този начин и против редица политически придвижвания, търсещи власт след бягството на шаха. И не всичко беше наред с стопанската система в Иран и войната с Ирак скоро щеше да увисне като дамоклев меч. Освен това неналичието на единение в иранското общество не би трябвало да се отхвърля.
Не, завърналият се от Париж имам завоюва поддръжката на болшинството от популацията: от елементарните селяни до интелигенцията. Но малцинството, което се противопоставяше на политиката му, беше готово да почине, да убива и представляваше доста буйна част от обществото.
Нужен ли е иранският опит?
За разлика от Горбачов имамът се оправя и то освен посредством репресии. Вероятно е очаквал, че неговият сътрудник също ще оцелее под тежестта на потискащи, само че преодолими проблеми. И може би едно по-внимателно изследване на иранския опит, по-задълбочен размисъл върху писмото биха принудили Горбачов най-малко да ограничи флирта си с разрушителните сили, които се стремят да унищожат страната.
Да речем, да не бърза да прави поклон към Солженицин (разбира се, не съм изцяло сигурен, само че самата логичност на престоя му в чужбина оставя малко подозрение по отношение на съдействието на отшелника от Върмонт с ЦРУ), да сложи политически завършек на яковлевизма, без който „ Ехото на Москва ” нямаше да получи ефир. Но Горбачов не беше Хомейни.
Разбира се, с известни запаси, писмото на аятолаха може да се преглежда в границите на концепцията за експорт на ислямската гражданска война. Но тук аятолахът сгреши, като оцени погрешно положението на нещата в Съюз на съветските социалистически републики и се обърна към генералния секретар със следните редове:
„
Процесът на ислямизация, и то в неговата радикална форма, да, засегна, само че единствено посочения район, плюс Поволжието, където имаше забележителен % мюсюлманско население.
Не си струваше да го екстраполираме за цялата страна, изключително на фона на честването на хилядолетието от кръщението на Русия и Възраждането на православието. Тогава руската интелигенция се интересува повече от рьориханството и източните деструктивни секти („ Аум Шинрикьо ”), в сравнение с от исляма.
Но всичко нагоре е общо размишление. Сега малко конкретика.
Първите стъпки на Хомейни като държавен глава (тъй като аятолахът единствено официално не заемаше никакви позиции) бяха, макар неговата антимарксистка изразителност, допълващи Съюз на съветските социалистически републики: отдръпването на Иран от антисъветския Багдатски пакт - нещо като Близкоизточната Антанта, основана при егидата на Съединени американски щати. Премахването на американските станции за следене наоколо до нашите граници, прекъсването на дипломатическите връзки с Египет, който се беше сбил с Москва и потегли към доближаване с Вашингтон, в това число посредством споразуменията от Кемп Дейвид.
И в действителност мястото на Съединени американски щати в икономическия живот на Иран беше заето от страните от социалистическия лагер. Така Китай, Северна Корея и Съюз на съветските социалистически републики стават негови сътрудници след Ислямската гражданска война.
Тоест основата за икономическо съдействие сред Москва и Техеран към 1989 година беше изцяло завършена. И мисля, че следните редове се отнасят освен за теолозите:
„ “
Бих си разрешил да предположа, че в горното има намек за призоваване на дипломати и икономисти да формулират правилата на тактика за опазване на многополюсен свят и равнене на англосаксонското владичество, чиито очертания към този момент се оформяха на международната политическа сцена.
Личност и история
Необикновената стъпка на стареца, който живееше в Кум и към този момент беше съществено болен, обаче не откри отговор в Москва. Защото от една страна имаше същински общественик, богослов, не непознат на философската вътрешен глас, харизматичен, умел в политическата битка, а неговият сътрудник се оказа инцидентен човек във властта, може би умел в кулоарните интриги на партийната номенклатура, само че чийто мащаб на личността не съответстваше на компликациите, пред които е изправена страната, макар че, дублирам още веднъж, решими, в това число на външнополитическата сцена.
В последна сметка Хомейни не взе поради, че през 1989 година Горбачов към този момент беше избрал курса, следван от сваления шах. Името му е: заместител на западняка. Между другото, Пахлави със своята късогледство също ненапълно приличаше на руския президент, само че като цяло се оказа по-успешен модернизатор.
Що се отнася до западничеството (а не сурогатното), то от XVIIIвек е плътта и кръвта на съзнанието на образованите пластове на съветското общество и даже славянофилите тук не са изключение, тъй като, сходно на техните съперници, които абсолютизират реда в най-развитите европейски страни, те произлизат от хегеловото палто.
И в това няма нищо неприятно, тъй като Русия е европейска страна и освен от позиция на менталните настройки на образованото общество, само че и на ръководещия хайлайф, като се стартира от Петър I.
Въпреки това, даже при несъмнено европейския темперамент на съветската цивилизация, опитите на същия Горбачов, а по-късно и на Елцин, да се вметнат в клуба на „ Златния милиард “, бяха обречени на неуспех.
Всъщност те са точно заместител на западничеството, от което настоящето съветско държавно управление се пробва с всички сили да се дистанцира, разчитайки, както ми се коства, на симулакрум на автентичност.
Оттук, вместо ехо-московския заместител на либерализма, има симулакрум на консерватизъм в лицето на „ Цариград “, отсам - ненадейно реанимираното търсене в медийното пространство на Дугин, сърцераздирателните крясъци на Охлобистин - Спомнете си неговата „ Гойда “ от септември 2022 година, хвърлена от паветата на Червения площад и предопределена за долните инстинкти на тълпата.
Струва ли си да препрочетем писмото на Хомейни?
Може ли това да се назова опция в жанр Хомейни?
Все отново той написа за религията, а Охлобистин и Дугин приказват също. Разликата обаче е основна. Ясно е, че ислямът не може да стане преобладаваща вяра в Русия. Но аятолахът предложи да се разчита на цветето на ислямската мисъл: Фараби, Абу Али ибн Сина, Сухреварди, Мухаддин бин Араби.
Благодарение на тях думите мохамеданин и мъдрец са били синоними през Средновековието. И всичко Царград-Охлобистинско е минимум обвързвано с дълбочината на мисълта.
Това е всичко, което имам поради: може би нашите управляващи би трябвало да се заловен и да препрочетат посланието на аятолаха - не с цел да одобряват исляма - не, несъмнено, само че най-малко с цел да хвърлят Илин в бунището на историята, да изоставят горепосочения симулакрум на самородност и да стартират по-дълбоки размисли върху мястото на Русия в света и в Европа, от която тя безспорно е част в културно отношение.
Цимбурски вместо Фараби
И тук мястото на упоменатите мюсюлмански философи, съгласно мен, би трябвало да бъде заето от интелектуалното завещание на В. Л. Цимбурски, подценен съветски мъдрец, чиято „ Морфология на съветската геополитика и динамичността на интернационалните системи. XVIII – XX в. “, както и другите му творби, а не книжките на Илин с апология на фашизма, би трябвало да станат справочници за съветския политически хайлайф.
Защото в книгите на Цимбурски има суровост и дълбочина на мисълта. И точно към тях зове Хомейни в апела си към Горбачов.
Горбачов не го чува, само че апелът не е изгубил своята новост.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ