Италия – ще има ли нова криза в еврозоната
Необслужваните заеми на банките са 9,7% от общите
Дискусията по отношение на бюджета на Италия за 2019 година продължава. Правителството реши да приложи на процедура предизборните хрумвания и на двете съществени партии, които го сформираха. Докато „ Лига “ желае понижаване на налозите, Движението „ Пет звезди “ упорства за повсеместен базов приход. Това значи по едно и също време понижаване на приходите и увеличение на разноските. Непосредственият резултат е разхлабване на фискалната политика. Очакваният бюджетен недостиг от 2,4% от брутния вътрешен артикул обаче нарушава уговорките, поети от предходното държавно управление пред европейските институции, и по тази причина те реагираха остро.
Управляващите настояват, че препоръчаните от тях ограничения ще ускорят действителния стопански напредък, който през 2018 година се чака да бъде едвам 1,1%, т.е. ще бъде най-ниският измежду страните от Европейския съюз при 2,1% приблизително за евро зоната и за Европейски Съюз. Европейската комисия обаче чака през 2019 година той да се резервира съвсем неизменен – 1,2% и още веднъж да бъде най-нисък в Европейски Съюз.
Проблемите на италианската стопанска система, чийто номинален размер през 2018 година се чака да доближи към 1,76 трилиона евро, обаче са структурни и в действителност са налице още преди присъединението към валутния съюз. Посочените ограничения няма да ги решат, а опитът от други страни с безусловния базов приход демонстрира, че той понижава тласъците за интензивно присъединяване в пазара на труда или за предприемачество за сметка на непродуктивни действия.
Реакцията на пазарите
Италия е страната с максимален размер на държавния дълг в безусловно изражение в Европейския съюз. Към края на юни той надвишава 2,32 трилиона евро (133,1% от брутния вътрешен артикул на страната). Новината за повишението на бюджетния недостиг не беше посрещната добре. При тази политика и заради ниския номинален напредък на стопанската система дългът няма да се свие даже в релативно изражение. Освен това нужното дълготрайно финансиране през идващите месеци се чака да бъде към 250 милиарда евро, което може да съставлява съществено тестване за ръководещата коалиция.
Пазарите реагираха отрицателно. Рисковата награда по италианските 10-годишни ДЦК по отношение на немските към този момент е към 290 базови точки. На 21 ноември цената на застраховката против банкрут на Италия през идващите пет години доближи 286,1 базови точки, като по-късно се намали до 247,1 на 29 ноември. Тези стойности демонстрират, че годишната застрахователна награда против банкрут коства 2,47 млн. евро за всеки 100 млн. евро номинал от притежавани италиански ДЦК. За съпоставяне, при Германия, която се приема като база за съпоставяне в Европейски Съюз, тази стойност е 13,3 базови точки. Тоест застрахователна награда от 130 хиляди евро при 100 млн. евро номинал на облигациите, което значи, че застраховката за Италия е над 18 пъти по-скъпа от тази за Германия. Тези индикатори отразяват пазарната оценка за риска от несъстоятелност на италианското държавно управление.
Ситуацията в Италия обаче визира и други страни от Европейски Съюз. Цената на финансиране за Гърция и Испания също се покачва, което трансформира характера на казуса от местен към систематичен. Възниква въпросът дали това няма да сложи началото на нова рецесия, както се случи преди време с Гърция. Размерът на италианската стопанската система обаче е важен както за еврозоната, по този начин и за Европейски Съюз. Тя е доста значима и за България, защото е вторият максимален вносител на артикули от страната, а също така е източник на вложения.
Засегнати от спада в цените на италианските ДЦК са и други банки от еврозоната. Експозициите на френските кредитни институции надвишават 40 милиарда евро, тези на испанските са съвсем 30 милиарда евро, а на белгийските – над 15 милиарда евро. Така болестта може да се популяризира и през държавните финанси, и през кредитните институции.
Банковата система на Италия
Към края на полугодието капиталът от първи ред на италианските банки е 12,7% по отношение на рисково претеглените им активи при 14,5% приблизително за Европейски Съюз, като с по-ниска стойност на този индикатор е само Испания (11,5%). Те обаче държат доста количество облигации (18% от общите им активи), от които към 375 милиарда евро са италиански държавни скъпи бумаги. По този метод тези ДЦК са почти колкото капитала от първи ред на италианския банков бранш. Това значи, че всеки 1% спад на цените на тези принадлежности води до намаление на капитала на италианските кредитни институции също с 1%. Така наклонността цената на тези дългови принадлежности в последно време да понижава директно въздейства върху платежоспособността на банките. Това е още един фактор за намаляването на личния им капитал като ги изправи пред вероятността да не извършват условията на надзорните органи за минимална адекватност.
Този проблем визира най-много огромните банки в Италия. Например, при двете най-големи Unicredit и Intesa Sanpaolo експозициите към италианското държавно управление съставляват към 145% от капитала им от първи ред, като при идната по мярка на активите банка, Banco BPM, съотношението е над 320%, а при някои други огромни банки надвишава 150%.
Така обвързаността сред банковия бранш и страната основава опасности и за двете страни. Спадът на цените на облигациите може да подтиква банките да понижат държането на тези активи посредством продажбата им, само че това може в допълнение да понижи цените. Това обаче значи повишение на доходността по тях и надлежно по-високи разноски за лихви за страната при емисия на нов дълг. Състоянието на банките зависи от положителното показване на държавите-емитенти, до момента в който последните имат потребност от покупател на облигации им. Така поражда затворен кръг, където усложненията в една от страните водят до систематични проблеми.
Качеството на кредитните портфейли също не е високо. Необслужваните заеми са 9,7% от общите при 3,6% приблизително за Европейски Съюз, като единствено страни със съществени проблеми в банковия бранш като Гърция (44,8%), Кипър (34,1%) и Португалия (12,4%) са с по-лошо показване по отношение на Италия. Въпреки това възвръщаемостта на личния капитал (7,4%) и на активите (0,6%) е малко над междинната за Европейски Съюз – надлежно 7,2% и 0,5%. Динамиката през последните тримесечия обаче демонстрира спад на тези индикатори макар подобрението при необслужваните заеми.
Ситуацията се усложнява от положението на строителния бранш в Италия. Три от най-големите шест италиански строителни компании са неплатежоспособни или се преструктурират, до момента в който най-голям дял на банкрутите към края на месец юни (7,1%) се записва точно в този бранш. Един от факторите е намаляването на публичните поръчки, като държавните разноски за инфраструктура са намалени доста през последните години.
Експозициите на италианските банки в строителството надвишават 100 милиарда евро, до момента в който общият размер на заемите е над 2 трилиона евро. Така утежняването на положението в бранша ще добави още към наличните към този момент 260 милиарда евро необслужвани заеми. Също по този начин банкрутите на строителните компании ще допринесат за повишение на нормата на безработица и намаление на приходите в страната, което ще утежни представянето и при клиентите на дребно.
Според настоящите регулации банките са задължени да начисляват хранителни запаси върху загуби авансово при упования за банкрути на техни кредитополучатели. Това значи, че те скоро ще стартират да станат забележими в балансите им. Така с изключение на бюджетния бранш действителната стопанска система също може да стане катализатор за рецесия в Италия.
Предвид това италианското държавно управление разисква поддръжка за банковата система. Такава е допустимо да бъде поискана и от Европейския стабилизационен механизъм, само че към този момент тази алтернатива не е сложена на обществено разискване.
Очаквания
Президентът на ЕЦБ Марио Драги неслучайно е италианец.
Структурните промени наподобява не стоят на дневен ред, защото в кратковременен интервал те биха могли в допълнение да забавят растежа, а настройката на партиите в ръководещата коалиция не допуска съществуването на самообладание и воля за реализиране на по-дългосрочни резултати. Периодично в страната се дискутира излизането от еврозоната или въвеждането на различна валута, която да улесни ръководството на ликвидността, само че досега се пази статуквото.
Въпреки несъгласията с Европейската комисия Италия към момента може да разчита на финансиране от Европейската централна банка. То е от основно значение както за държавното управление, чийто максимален заемодател е ЕЦБ, по този начин и за банковата система, която разчита на евтина ликвидност. ЕЦБ публично разгласи, че ще стартира да покачва главните лихвени проценти през 2019 година Предвид затруднената обстановка в Италия, а също по този начин в Испания, е допустимо желанията за преустановяване на програмата за изкупуване на активи да не се осъществен.
Проблемът на европейските политици и ЕЦБ е, че при пораждане на рецесия в еврозоната тя не разполага с други принадлежности с изключение на изкупуването на активи, защото лихвите остават исторически ниски. Не би трябвало да се не помни обаче, че през 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, който би трябвало да дефинира състава на новата Европейска комисия, както и избор на нов шеф на ЕЦБ. Тези събития ще основат тласъци измежду актуалните ръководещи на европейските институции да се опитат да завоюват време до приключването на мандатите им. Освен това президентът на ЕЦБ неслучайно е италианец.
Дискусията по отношение на бюджета на Италия за 2019 година продължава. Правителството реши да приложи на процедура предизборните хрумвания и на двете съществени партии, които го сформираха. Докато „ Лига “ желае понижаване на налозите, Движението „ Пет звезди “ упорства за повсеместен базов приход. Това значи по едно и също време понижаване на приходите и увеличение на разноските. Непосредственият резултат е разхлабване на фискалната политика. Очакваният бюджетен недостиг от 2,4% от брутния вътрешен артикул обаче нарушава уговорките, поети от предходното държавно управление пред европейските институции, и по тази причина те реагираха остро.
Управляващите настояват, че препоръчаните от тях ограничения ще ускорят действителния стопански напредък, който през 2018 година се чака да бъде едвам 1,1%, т.е. ще бъде най-ниският измежду страните от Европейския съюз при 2,1% приблизително за евро зоната и за Европейски Съюз. Европейската комисия обаче чака през 2019 година той да се резервира съвсем неизменен – 1,2% и още веднъж да бъде най-нисък в Европейски Съюз.
Проблемите на италианската стопанска система, чийто номинален размер през 2018 година се чака да доближи към 1,76 трилиона евро, обаче са структурни и в действителност са налице още преди присъединението към валутния съюз. Посочените ограничения няма да ги решат, а опитът от други страни с безусловния базов приход демонстрира, че той понижава тласъците за интензивно присъединяване в пазара на труда или за предприемачество за сметка на непродуктивни действия.
Реакцията на пазарите
Италия е страната с максимален размер на държавния дълг в безусловно изражение в Европейския съюз. Към края на юни той надвишава 2,32 трилиона евро (133,1% от брутния вътрешен артикул на страната). Новината за повишението на бюджетния недостиг не беше посрещната добре. При тази политика и заради ниския номинален напредък на стопанската система дългът няма да се свие даже в релативно изражение. Освен това нужното дълготрайно финансиране през идващите месеци се чака да бъде към 250 милиарда евро, което може да съставлява съществено тестване за ръководещата коалиция.
Пазарите реагираха отрицателно. Рисковата награда по италианските 10-годишни ДЦК по отношение на немските към този момент е към 290 базови точки. На 21 ноември цената на застраховката против банкрут на Италия през идващите пет години доближи 286,1 базови точки, като по-късно се намали до 247,1 на 29 ноември. Тези стойности демонстрират, че годишната застрахователна награда против банкрут коства 2,47 млн. евро за всеки 100 млн. евро номинал от притежавани италиански ДЦК. За съпоставяне, при Германия, която се приема като база за съпоставяне в Европейски Съюз, тази стойност е 13,3 базови точки. Тоест застрахователна награда от 130 хиляди евро при 100 млн. евро номинал на облигациите, което значи, че застраховката за Италия е над 18 пъти по-скъпа от тази за Германия. Тези индикатори отразяват пазарната оценка за риска от несъстоятелност на италианското държавно управление.
Ситуацията в Италия обаче визира и други страни от Европейски Съюз. Цената на финансиране за Гърция и Испания също се покачва, което трансформира характера на казуса от местен към систематичен. Възниква въпросът дали това няма да сложи началото на нова рецесия, както се случи преди време с Гърция. Размерът на италианската стопанската система обаче е важен както за еврозоната, по този начин и за Европейски Съюз. Тя е доста значима и за България, защото е вторият максимален вносител на артикули от страната, а също така е източник на вложения.
Засегнати от спада в цените на италианските ДЦК са и други банки от еврозоната. Експозициите на френските кредитни институции надвишават 40 милиарда евро, тези на испанските са съвсем 30 милиарда евро, а на белгийските – над 15 милиарда евро. Така болестта може да се популяризира и през държавните финанси, и през кредитните институции.
Банковата система на Италия
Към края на полугодието капиталът от първи ред на италианските банки е 12,7% по отношение на рисково претеглените им активи при 14,5% приблизително за Европейски Съюз, като с по-ниска стойност на този индикатор е само Испания (11,5%). Те обаче държат доста количество облигации (18% от общите им активи), от които към 375 милиарда евро са италиански държавни скъпи бумаги. По този метод тези ДЦК са почти колкото капитала от първи ред на италианския банков бранш. Това значи, че всеки 1% спад на цените на тези принадлежности води до намаление на капитала на италианските кредитни институции също с 1%. Така наклонността цената на тези дългови принадлежности в последно време да понижава директно въздейства върху платежоспособността на банките. Това е още един фактор за намаляването на личния им капитал като ги изправи пред вероятността да не извършват условията на надзорните органи за минимална адекватност.
Този проблем визира най-много огромните банки в Италия. Например, при двете най-големи Unicredit и Intesa Sanpaolo експозициите към италианското държавно управление съставляват към 145% от капитала им от първи ред, като при идната по мярка на активите банка, Banco BPM, съотношението е над 320%, а при някои други огромни банки надвишава 150%.
Така обвързаността сред банковия бранш и страната основава опасности и за двете страни. Спадът на цените на облигациите може да подтиква банките да понижат държането на тези активи посредством продажбата им, само че това може в допълнение да понижи цените. Това обаче значи повишение на доходността по тях и надлежно по-високи разноски за лихви за страната при емисия на нов дълг. Състоянието на банките зависи от положителното показване на държавите-емитенти, до момента в който последните имат потребност от покупател на облигации им. Така поражда затворен кръг, където усложненията в една от страните водят до систематични проблеми.
Качеството на кредитните портфейли също не е високо. Необслужваните заеми са 9,7% от общите при 3,6% приблизително за Европейски Съюз, като единствено страни със съществени проблеми в банковия бранш като Гърция (44,8%), Кипър (34,1%) и Португалия (12,4%) са с по-лошо показване по отношение на Италия. Въпреки това възвръщаемостта на личния капитал (7,4%) и на активите (0,6%) е малко над междинната за Европейски Съюз – надлежно 7,2% и 0,5%. Динамиката през последните тримесечия обаче демонстрира спад на тези индикатори макар подобрението при необслужваните заеми.
Ситуацията се усложнява от положението на строителния бранш в Италия. Три от най-големите шест италиански строителни компании са неплатежоспособни или се преструктурират, до момента в който най-голям дял на банкрутите към края на месец юни (7,1%) се записва точно в този бранш. Един от факторите е намаляването на публичните поръчки, като държавните разноски за инфраструктура са намалени доста през последните години.
Експозициите на италианските банки в строителството надвишават 100 милиарда евро, до момента в който общият размер на заемите е над 2 трилиона евро. Така утежняването на положението в бранша ще добави още към наличните към този момент 260 милиарда евро необслужвани заеми. Също по този начин банкрутите на строителните компании ще допринесат за повишение на нормата на безработица и намаление на приходите в страната, което ще утежни представянето и при клиентите на дребно.
Според настоящите регулации банките са задължени да начисляват хранителни запаси върху загуби авансово при упования за банкрути на техни кредитополучатели. Това значи, че те скоро ще стартират да станат забележими в балансите им. Така с изключение на бюджетния бранш действителната стопанска система също може да стане катализатор за рецесия в Италия.
Предвид това италианското държавно управление разисква поддръжка за банковата система. Такава е допустимо да бъде поискана и от Европейския стабилизационен механизъм, само че към този момент тази алтернатива не е сложена на обществено разискване.
Очаквания
Президентът на ЕЦБ Марио Драги неслучайно е италианец. Структурните промени наподобява не стоят на дневен ред, защото в кратковременен интервал те биха могли в допълнение да забавят растежа, а настройката на партиите в ръководещата коалиция не допуска съществуването на самообладание и воля за реализиране на по-дългосрочни резултати. Периодично в страната се дискутира излизането от еврозоната или въвеждането на различна валута, която да улесни ръководството на ликвидността, само че досега се пази статуквото.
Въпреки несъгласията с Европейската комисия Италия към момента може да разчита на финансиране от Европейската централна банка. То е от основно значение както за държавното управление, чийто максимален заемодател е ЕЦБ, по този начин и за банковата система, която разчита на евтина ликвидност. ЕЦБ публично разгласи, че ще стартира да покачва главните лихвени проценти през 2019 година Предвид затруднената обстановка в Италия, а също по този начин в Испания, е допустимо желанията за преустановяване на програмата за изкупуване на активи да не се осъществен.
Проблемът на европейските политици и ЕЦБ е, че при пораждане на рецесия в еврозоната тя не разполага с други принадлежности с изключение на изкупуването на активи, защото лихвите остават исторически ниски. Не би трябвало да се не помни обаче, че през 2019 година предстоят избори за Европейски парламент, който би трябвало да дефинира състава на новата Европейска комисия, както и избор на нов шеф на ЕЦБ. Тези събития ще основат тласъци измежду актуалните ръководещи на европейските институции да се опитат да завоюват време до приключването на мандатите им. Освен това президентът на ЕЦБ неслучайно е италианец.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ