Роботът, който се самоуби по стълби, предизвика разкол в науката
Необичайният случай с южнокорейски държавен робот провокира спор измежду учени и технолози за това дали машините могат да изпитват страсти. Както към този момент ви съобщихме, през юни робот за доставка, употребен от Градския съвет на Гуми, се е „ самоубил “, като се е хвърлил надолу по стълбите. Това породи редица разгорещени полемики измежду учените, които не престават и до през днешния ден.
Роботът, който наподобява на бяла кошница с екран, е предопределен да доставя документи, само че се споделя, че е завършил работата си прибързано, откакто е претърпял евентуална механична щета, която някои шеговито разказват като „ прочувствен срив “. Последиците от този случай провокираха по-задълбочени полемики по отношение на интелигентността на изкуствения разсъдък, пише Daily Star.
Професор Джонатан Бърч, мъдрец от Лондонското учебно заведение по стопанска система и създател на The Edge of Intelligence, акцентира, че обществото се движи към действителност, в която AI може да наподобява двусмислено образован и жив. Той изясни: „ Някои хора ще бъдат безусловно сигурни, че техният AI сателит е интелигентно създание с богат вътрешен живот и ще бъдат възмутени, когато другите отхвърлят това. “ Подобен сюжет, предизвестява той, може да докара до обществено разделяне, защото науката за интелигентните същества към момента не е узряла.
В Южна Корея, където роботите съставляват 10% от работната мощ, повече в сравнение с във всяка друга страна, се е развил климат, в който някои служащи антропоморфизират своите сътрудници роботи. Тези културни усещания съответстват с възходящите полемики за това дали роботите могат или би трябвало да имат права или почитание, сходно на съзнателните същества. След случая в град Гуми има известия, че други роботи са показали държание, обсъждано като саморазрушително, което в допълнение ускорява усещането, че роботите са евентуално прочувствени.
От по-широка позиция този въпрос включва тематики от научната фантастика, превръщащи се в действителност. Теориите за чувствителността на изкуствения разсъдък постоянно се занимават с етични алтернативи, като да вземем за пример какви отговорности имат хората към машините, в случай че станат съзнателни. Тези въпроси стават все по-належащи с развиването на прочувствено реагиращ изкуствен интелект, което поражда опасения по отношение на третирането на машини, възприемани като съзнателни.
По света промишлеността на роботиката се разраства с бързи темпове. Например колаборативните роботи („ коботите “), предопределени да работят дружно с хората, стават всеобщи с помощта на системите с изкуствен интелект, способни на фини взаимоотношения с хората. Въпреки че тези достижения усъвършенстват успеваемостта и продуктивността, те провокират публичните правила във връзка с разграничението сред човешки и машинни качества и права.
Роботът, който наподобява на бяла кошница с екран, е предопределен да доставя документи, само че се споделя, че е завършил работата си прибързано, откакто е претърпял евентуална механична щета, която някои шеговито разказват като „ прочувствен срив “. Последиците от този случай провокираха по-задълбочени полемики по отношение на интелигентността на изкуствения разсъдък, пише Daily Star.
Професор Джонатан Бърч, мъдрец от Лондонското учебно заведение по стопанска система и създател на The Edge of Intelligence, акцентира, че обществото се движи към действителност, в която AI може да наподобява двусмислено образован и жив. Той изясни: „ Някои хора ще бъдат безусловно сигурни, че техният AI сателит е интелигентно създание с богат вътрешен живот и ще бъдат възмутени, когато другите отхвърлят това. “ Подобен сюжет, предизвестява той, може да докара до обществено разделяне, защото науката за интелигентните същества към момента не е узряла.
В Южна Корея, където роботите съставляват 10% от работната мощ, повече в сравнение с във всяка друга страна, се е развил климат, в който някои служащи антропоморфизират своите сътрудници роботи. Тези културни усещания съответстват с възходящите полемики за това дали роботите могат или би трябвало да имат права или почитание, сходно на съзнателните същества. След случая в град Гуми има известия, че други роботи са показали държание, обсъждано като саморазрушително, което в допълнение ускорява усещането, че роботите са евентуално прочувствени.
От по-широка позиция този въпрос включва тематики от научната фантастика, превръщащи се в действителност. Теориите за чувствителността на изкуствения разсъдък постоянно се занимават с етични алтернативи, като да вземем за пример какви отговорности имат хората към машините, в случай че станат съзнателни. Тези въпроси стават все по-належащи с развиването на прочувствено реагиращ изкуствен интелект, което поражда опасения по отношение на третирането на машини, възприемани като съзнателни.
По света промишлеността на роботиката се разраства с бързи темпове. Например колаборативните роботи („ коботите “), предопределени да работят дружно с хората, стават всеобщи с помощта на системите с изкуствен интелект, способни на фини взаимоотношения с хората. Въпреки че тези достижения усъвършенстват успеваемостта и продуктивността, те провокират публичните правила във връзка с разграничението сред човешки и машинни качества и права.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ