Експертна позиция: Няма достатъчно данни за поставяне на трета доза ваксина срещу коронавирус |
Необходими са още данни за успеваемостта на бустерната или спомагателната доза при всички налични в Европа ваксини. Това заяви проф. доктор Мариана Мурджева - ректор на Медицинския университет в Пловдив, представена от пресцентъра на Министерството на здравеопазването.
Какви са данните за имунизирани пациенти на болнично лекуване в Съединени американски щати?
Според информация, оповестена на уеб страницата на Центъра за надзор на болесттите в Съединени американски щати (CDC), за интервала 30 януари - 24 юли т.г. неимунизираните приети в болница са 17 пъти повече от имунизираните. На 31 август 2021 година Sanford Health (интегрирана система от 45 лечебни заведения и 289 клиники) заяви за 134 приети в болница, от които 7 са били имунизирани, а 124 - неимунизирани. От всичките приети в болница 37 са били в интензивни отделения (от тях 2-ма - имунизирани и 35 - неваксинирани) и 19 - на вентилация (1 имунизиран и 18 неваксинирани).
Трябва ли да се слага бустер или спомагателна доза при имунизирани?
Конкретни рекомендации по отношение на приложимостта и нуждата от слагане на трета доза на лица със приключен имунизационен цикъл, както и по отношение на изискванията, при които може да се сложи бустерна или спомагателна доза (колко време след слагане на втора доза, при какви групи от популацията е целесъобразно слагането й и др.) към този момент няма.
В някои европейски страни, както и в страни отвън Европейски Съюз (Израел, Обединеното кралство, САЩ), използването на трета доза ваксина стартира да се прави въз основа на локалните решения на страните, без значение от неналичието на рекомендация на ЕМА и ECDC. Необходими са още данни за успеваемостта на бустерната или спомагателната доза при всички налични в Европа ваксини.
Ако при проучване на антитела и характерни кафези за вируса един или повече месеци след привършване на имунизационния курс резултатът е липса на антитела и кафези или те не са в защитния диапазон, може да се сложи трета игла с друг вид ваксина, най-малко един месец след имунизационния курс. При негативен резултат за антитела следва да се направи предварителна оценка на имунния статус за изключване на примитивен или второстепенен имунен недостиг, който да изясни неналичието на съответна имунна реакция. Изследва се и вирус-специфичен Т-клетъчен имунен отговор.
Могат ли да се имунизират пациенти с туберкулоза и ХИВ/СПИН?
Могат, при изискване, че:
1) имат способена имунна система с опция за формиране на предстоящата имунна реакция против ваксиналния продукт;
2) са в ремисия на главното заболяване, без клинични и лабораторни данни за обостряне или рецидив на процеса.
Прилаганите в страната ни ваксини не са живи и не могат да провокират заболяване.
При лекуване на ХИВ/СПИН и туберкулоза не е потвърдена несъответственост с имунизацията, т.е. дали лечението отслабва ваксиналния имунен отговор. Затова при имунизиране не е належащо да се стопира антиретровирусната терапия за ХИВ/СПИН или антибиотичната композиция при латентна и резистентна туберкулоза. Тези лица не биха могли да се лимитират от имунизиране изобщо, само че включването им във имунизационната стратегия може да стане, в случай че моментното им положение бъде добре преценено от лекар-специалист и отношението полза/риск превалира за изгодата.
Британската ХИВ асоциация (BHIVA) и Terrence Higgins Тrust (THT) са разгласили рекомендации за ваксиниране при пациенти с ХИВ без значение от броя на CD4+ Т клетките в периферната кръв. Подобни рекомендации има и от UNAIDS. Според тях лицата с ХИВ/СПИН се смятат за група с нараснал риск и се предлага да се имунизират против COVID-19, изключително в случай че имат и други болести - астма, диабет, хипертония, бъбречни, чернодробни заболявания, Паркинсон.
Все отново ограничавания при използване на имунизациите за лица с туберкулоза и ХИВ/СПИН се явяват съществуване на настояща остра тежка зараза, включително COVID-19 и опортюнистична зараза при СПИН, както и тежко остро фебрилно положение (висока температура), които могат да се усложнят при имунизиране.
Силно потиснатата имунна реактивност води до несъответстващ постваксинален имунен отговор с неспособност за формиране на характерни имунни молекули и кафези. Препоръчително е в такива случаи за оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в профилирана имунологична лаборатория. Всеки случай обаче е належащо да се преценя самостоятелно от общопрактикуващ доктор или експерт съгласно положението на пациента.
Какви са данните за имунизирани пациенти на болнично лекуване в Съединени американски щати?
Според информация, оповестена на уеб страницата на Центъра за надзор на болесттите в Съединени американски щати (CDC), за интервала 30 януари - 24 юли т.г. неимунизираните приети в болница са 17 пъти повече от имунизираните. На 31 август 2021 година Sanford Health (интегрирана система от 45 лечебни заведения и 289 клиники) заяви за 134 приети в болница, от които 7 са били имунизирани, а 124 - неимунизирани. От всичките приети в болница 37 са били в интензивни отделения (от тях 2-ма - имунизирани и 35 - неваксинирани) и 19 - на вентилация (1 имунизиран и 18 неваксинирани).
Трябва ли да се слага бустер или спомагателна доза при имунизирани?
Конкретни рекомендации по отношение на приложимостта и нуждата от слагане на трета доза на лица със приключен имунизационен цикъл, както и по отношение на изискванията, при които може да се сложи бустерна или спомагателна доза (колко време след слагане на втора доза, при какви групи от популацията е целесъобразно слагането й и др.) към този момент няма.
В някои европейски страни, както и в страни отвън Европейски Съюз (Израел, Обединеното кралство, САЩ), използването на трета доза ваксина стартира да се прави въз основа на локалните решения на страните, без значение от неналичието на рекомендация на ЕМА и ECDC. Необходими са още данни за успеваемостта на бустерната или спомагателната доза при всички налични в Европа ваксини.
Ако при проучване на антитела и характерни кафези за вируса един или повече месеци след привършване на имунизационния курс резултатът е липса на антитела и кафези или те не са в защитния диапазон, може да се сложи трета игла с друг вид ваксина, най-малко един месец след имунизационния курс. При негативен резултат за антитела следва да се направи предварителна оценка на имунния статус за изключване на примитивен или второстепенен имунен недостиг, който да изясни неналичието на съответна имунна реакция. Изследва се и вирус-специфичен Т-клетъчен имунен отговор.
Могат ли да се имунизират пациенти с туберкулоза и ХИВ/СПИН?
Могат, при изискване, че:
1) имат способена имунна система с опция за формиране на предстоящата имунна реакция против ваксиналния продукт;
2) са в ремисия на главното заболяване, без клинични и лабораторни данни за обостряне или рецидив на процеса.
Прилаганите в страната ни ваксини не са живи и не могат да провокират заболяване.
При лекуване на ХИВ/СПИН и туберкулоза не е потвърдена несъответственост с имунизацията, т.е. дали лечението отслабва ваксиналния имунен отговор. Затова при имунизиране не е належащо да се стопира антиретровирусната терапия за ХИВ/СПИН или антибиотичната композиция при латентна и резистентна туберкулоза. Тези лица не биха могли да се лимитират от имунизиране изобщо, само че включването им във имунизационната стратегия може да стане, в случай че моментното им положение бъде добре преценено от лекар-специалист и отношението полза/риск превалира за изгодата.
Британската ХИВ асоциация (BHIVA) и Terrence Higgins Тrust (THT) са разгласили рекомендации за ваксиниране при пациенти с ХИВ без значение от броя на CD4+ Т клетките в периферната кръв. Подобни рекомендации има и от UNAIDS. Според тях лицата с ХИВ/СПИН се смятат за група с нараснал риск и се предлага да се имунизират против COVID-19, изключително в случай че имат и други болести - астма, диабет, хипертония, бъбречни, чернодробни заболявания, Паркинсон.
Все отново ограничавания при използване на имунизациите за лица с туберкулоза и ХИВ/СПИН се явяват съществуване на настояща остра тежка зараза, включително COVID-19 и опортюнистична зараза при СПИН, както и тежко остро фебрилно положение (висока температура), които могат да се усложнят при имунизиране.
Силно потиснатата имунна реактивност води до несъответстващ постваксинален имунен отговор с неспособност за формиране на характерни имунни молекули и кафези. Препоръчително е в такива случаи за оценка на имунната реактивност да се изследват маркери на хуморален и клетъчен имунитет в профилирана имунологична лаборатория. Всеки случай обаче е належащо да се преценя самостоятелно от общопрактикуващ доктор или експерт съгласно положението на пациента.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ