Необходими са две световни войни, преди да успеем да слезем

Необходими са две международни войни, преди да успеем да слезем от топ 10 стопански системи в Европа, до далечните позиции и да забравим какво е било удоволствието в миналото да разполагаме със златен лев, да прибираме по този начин наречените „ Изпаднали германци “ и също по този начин да се радваме на думи като „ чудото на Европа “. Разбира се, в едни по-добри времена, България стартира да прави чудеса от смелост и да показва качества, за които останалите могат да мечтаят. Благодарение на средностатистическия българин, с помощта на желанието му да бъде задоволително боеспособен.

Нека не забравяме, че западът неведнъж повтаря по какъв начин българинът е съумял единствено да кали своята мощ в пещите на 5-вековното иго, само че малко по-късно стартират и проблемите, като финалният провал ще бъде маркиран през 1944 година и по-късно ще се повтаря неведнъж, до момента в който се трансформира идеологията и се изяснява по какъв начин страната, която е една от първите по инженерни нововъведения в Източна Европа, била най-вече селски ориентирана и нямала даже пътища. Обичаме прелестните неистини и погрешната информация, само че дано зададем и още един доста значим въпрос.

Знаете ли за какво в края на 80-те години, Pepsi – компанията за безалкохолни питиета, ще се трансформира в една от 10-те най-големи военноморски сили? Причината се крие в една от най-важните ѝ покупко-продажби със Съюз на съветските социалистически републики. В края на една ера, в която се оказа, че плановата стопанска система не може да работи – американската компания отхвърля да одобри съветските рубли – тяхната стойност се предлага и продава единствено и само в Съюз на съветските социалистически републики, само че на никое място другаде.

Като единствен вид за разплащане се оказва, че страната може да даде няколко бойни кораба, като подсигурява, че за остаряло желязо ще доближат същата добра стойност. И по този начин Pepsi в действителност става морска  мощ, най-малко до момента в който корабите не се нарязват и не се покрива договорката.

С това лирическо отклоняване ще открием, че от много време – по-скоро след болшевишката гражданска война – рублата не е най-хубавата парична единица, която може да се открие. Тя съществува като разменна монета, само че въпреки всичко да не забравяме и главната концепция, че един ден просто няма да има пари и тази остаряла буржоазна процедура на разплащане ще изчезне – към 30 години по-късно, даже и след края на социалистическата концепция, продължаваме освен да откриваме финансите като способ за работа, само че виждаме и появяването на най-различни други валути, в това число електронни.

Тук има и още един доста забавен миг – в случай че рублата няма особена покупателна мощ, не би трябвало да забравяме, че златото за тогавашния Съюз на съветските социалистически републики е в действителност извънредно скъпо. Още при започване на Испанската война ще открием, че Сталин е подготвен да изпрати самолети, само че с едно доста значимо изискване – те да бъдат заплатени в злато. Сделката е подписана, само че се оказва, че скоро ще има един още по-свиреп грабеж. Само няколко месеца след експлоадирането на войната – всички златни запаси ще бъдат преместени в Москва.

Операцията в този интервал се назовава Московското злато и се чака скъпият метал да бъде сменен за разнообразни средства, до момента в който при парижани идват още няколко тона, които би трябвало да се извърнат в златни франкове. Колко тъкмо се е върнало назад при испанците, това не можем да знаем, само че откакто по този начин или другояче приказваме за господин Сталин, който доста обожава златото, дано обърнем внимание какво се случва, когато алената войска влиза в България.

Според пристигналите болшевики, България е фашистка страна, която партнира с Германия, въпреки и в границите на няколко дни да е побързала да разгласи война на досегашния си съдружник, само че също по този начин да се оказва във война с Съюз на съветските социалистически републики.

Красивият бяс, че ние би трябвало да се накажем и да приемем всички типове наказания, които ще бъдат наложени. Комично е да се назоваваме фашисти или нацисти, откакто България е единствената страна, която резервира натурален приръст на евреите през Втората Световна война, работи извънредно доста, с цел да не изпрати войска на източния фронт, само че в същото време би трябвало да бъде осъдена. Следователно на 28 октомври 1944 година ще се изисква от нас да заплатим сумата от 33 милиона златни швейцарски франка и още 52 милиона за спомагателни разноски.

С други думи, ние би трябвало да платим сумата от съвсем 100 милиона, като всичко би трябвало да бъде обезпечено с един от най-ценните жълти метали. Само една седмица от идването на алената войска, стартира и бързото ровене в трезора на Българска народна банка. След като без никакви проблеми доближават до националния златен запас, средствата отпътуват незабавно в Москва. Според новия контракт и окупирането, което по-късно ще се преименува на руско избавление – заплатено още веднъж, както е било и първото – страната трябвало да се лиши от всички средства и услуги, които могат да оказват помощ на съдружниците.

След като златото отпътува непосредствено за Москва, останалата част от армията ще би трябвало да бъде нахранена, облечена, напоена и изпратена в идната територия. Представете си втория хубав украински апетит, който сме виждали първоначално. Благодарение на това алегорично подаяние, идва и една от първите финансови рецесии в България, само че сигурно няма да бъде последната. В този хубав миг може да видите, че е належащо единствено отнемане от богатствата и насъбраните средства, с цел да се стигне от топ 10 на европейската стопанска система, до абсолютния провал.

И все пак не би трябвало да се изненадваме от обстоятелствата, това е развой, който ще се повтори още веднъж в историята. През 1958 година Москва публично декларира, че Българска народна банка не е предпазено от евентуален нуклеарен удар и запасът може да бъде заплашен.

Следователно за повторно в историята на страната ще бъдат натоварени 22 тона злато, които ще заминат още веднъж към Москва – този път формалната версия е, че ще бъдат в вместилище и ще се пазят, само че действително не е тъкмо по този начин. В идващите години това злато ще се продава и хората, които имат достъп до сметките, са най-често първите в партията. Именно те показват и доста сериозна търговия с няколко тона в границите на година или две.

С изплащането на всичко и неуспеха на тежката планова стопанска система, съпътстваща помощите за Азия и Африка, обстановката съумява да доближи следващият банкрут, който в завършек на сметка не може да бъде спрян. Проблемите не престават, само че откакто златният запас за повторно изчезва и страната подкрепя приятелски страни в една или друга точка на света, то самият златен запас също свършва до време, в което още веднъж би трябвало да има молби към руския първи, този път същите към този момент не са толкоз топли и обещаващи – въпреки всичко няма злато, което да обезпечи всичко, само че ще дойдат рубли – тяхната себестойност продължава да съществува единствено в илюзията на тогавашния съюз, само че пък в негова територия може да свърши работа.