Необходим е нов модел на водна политика в България -

„ Необходим е нов модел на водна политика в България - модел, който слага в центъра сигурността на водоснабдяването, устойчивото ръководство на ресурса, модерната инфраструктура, публичността на данните, екосистемното здраве и ясната отговорност за резултатите. Това е посочено в аналитичния доклад „ Водните рецесии на България – разбор и решения “, направен от министъра на околната среда и водите Юлиян Попов в съавторство със заместник-министър Петър Димитров, заяви Министерство на околната среда и водите. Докладът е създаден в отговор на нуждата да бъде изработен обширен обзор на положението на водните запаси, ВиК бранша, напояването и въздействието на климатичните промени върху водния баланс на България за да бъде направена дълготрайна национална политика за ръководство на водите.

Документът преглежда водната рецесия в България като сложен систематичен проблем, а не като общ брой от обособени повреди или краткотрайни усложнения. Той изхожда от разбирането, че климатичните промени усилват натиска върху водните запаси, само че не могат да служат като опрощение за насъбраните структурни недостатъци в ръководството на бранша. Напротив, точно в изискванията на климатичен напън стават най-видими последствията от дългогодишното недофинансиране, неналичието на надеждна информация, институционалната раздробеност, отслабения надзор и недостига на способен управнически потенциал.

Целта на отчета е да очертае главните измерения на казуса, да покаже връзките сред водоснабдяване, напояване, качество на водите, качество на питейната вода, здраве на реките, подземни води, положение на почвите, климатични промени и институционално ръководство и да предложи основа за дълбока промяна.

Според създателите управническият модел би трябвало да се основава на действителен и непрекъснато обновен воден баланс, наложително премерване и цифрово наблюдаване, дълготрайни капиталови стратегии, рационализация на ВиК и напоителната инфраструктура, по-добро потребление на дъждовната вода и по-силна отбрана на реките и подземните води.

Анализът демонстрира, че във ВиК бранша формалното покритие с водоснабдителни услуги е съвсем цялостно, само че общите загуби на вода доближават над 60%. В редица региони на страната положението на мрежата е сериозно, а дребните и отдалечените обитаеми места са изключително уязвими.

Докладът отделя особено внимание и на напояването. В него се отбелязва, че след 1990 година България е изгубила по-голямата част от настоящата си напоителна система и сега действително се употребява дребна част от нейния потенциал. Според създателите главният проблем не е неналичието на вода, а неналичието на работеща, съвременна и добре ръководена система.

В документа са обрисувани пет основи правилото, на които би трябвало да основава цялостната промяна във водния бранш - действителни данни, мощно ръководство, деполитизация, рационализация на инфраструктурата и акомодация към климатичните промени, само че особено се подчертава и на отбрана на качеството на водата, възобновяване на екосистемите и по-висока ресурсна и енергийна успеваемост на самия бранш.

„ Водата би трябвало да бъде третирана като стратегически запас, а не като секторен механически проблем. Без дълбока промяна България ще продължи да губи вода, време и стопански благоприятни условия “, се показва в документа.

В умозаключение създателите извеждат 15 рекомендации, измежду които са деполитизация на ВиК сдруженията, обвързване на финансирането с измерими резултати, по-строг надзор и бистрота, създаване на обществени системи за данни, по-широко потребление на природно-базирани решения и по-добра съгласуваност сред институциите.

Министерство на околната среда и водите даде отчета на способените институции и предложи рекомендациите в него да бъдат употребявани при изработването на дълготрайна национална политика за ръководство на водите.