Правнукът Костадин Събев: Балдювеца не е предател
Ненко Стоянов Терзийски - Балдювеца, считан за изменник на Априлското въстание, е мой прародител, дядо на татко ми Ненко. Без да съм историк, имам съществени подозрения, че този човек - дал пари за оръжие и униформи при образуване на въстанието, един от най-богатите хора в региона, е предал на турците взетото на Оборище решение за експлоадиране на Априлското въстание. Това споделя Костадин Ненков Събев, който от години живее в Пловдив.
Прадядо ми е бил просветен човек за времето си - имал е четвъртокласно обучение. Семейството му е живяло в Пазарджик. Имал е два хана там, аз още ги помня, споделя Костадин. Близо до площада на Съединението в Пловдив допреди години е била постройката на фамозния Терзийски хан, също благосъстоятелност на дядо Ненко.
Терзийски бил човек със постоянен бизнес, парцели, ниви и многочислена челяд: имал шест деца - три дъщери Петкана, Лазарина и Цона и трима синове - Ангел, Иван и най-малкият, Съби, дядото на Костадин.
Според фамилните предания Ненко Терзийски подкрепял твърдо концепцията за Априлското въстание. Дал доста жълтици за оръжие и униформи на бъдещите въстаници. Заедно с огромна група поддръжници отиват на събранието в Оборище през април 1876 година. Там обаче избухват различия. Ненко Терзийски не бил склонен Бенковски да управлява въстанието, считал, че за тази роля е по-подходящ Панайот Волов - по-подготвен и сдържан човек.
Като чул, че ще горят села и че в случай че се наложи, ще би трябвало да се мре, Ненко се стреснал. „ Турците са доста, единствено селата зян ще станат, нищо повече “, споделил Терзийски и даже бил сплашен с нож от заговорник, съгласно проучване на историка професор Цветана Кьосева.
На събранието надвили хората на Бенковски, Ненко подбрал хората си: Хайде да си вървим, да ги оставим да си трошат главите.
Някъде до село Мечка, в този момент Оборище, обаче ги настига конница, изпратена на Бенковски, и ги пребива от пердах като отцепници, споделя Коста.
Прадядо ми не би направил изменничество даже за торба жълтици. Ето пред вас стои безкористен човек, правнук на Ненко. Не можаха да ме подкупят мафиотите да им изчукам колите, да ги пребоядисвам, да им удрям номера. Камара злато на „ Витошка “ не може да ме подкупи. И татко ми беше безкористен. Макар да беше партизанин от бригада „ Георги Бенковски “, не е употребил грам облаги при социализма, изяснява Събев.
Костадин не е склонен с написаното от летописеца Захари Стоянов. Чувал от татко си, че и Захари, както Ненко Терзийски, имал чифлик в село Росен. Според фамилната версия Ненко и Захари имали сериозна имотна свада, което обяснявало неприязънта на летописеца към Балдьовеца.
Костадин се възмутил от публикация в официоза „ Работническо дело ” през 1976 година, където под заглавие „ Възмутени чавдарчета изкъртиха името на предателя ” била оповестена фотография на паметника на Оборище с имената на делегатите.
Абсурдното в тази ситуация било, че тъкмо по същото време Коста Събев излежавал престъпни провинения в Пазарджишкия затвор. Бил най-четящият пандизчия в България - абониран персонално за 22 вестници и списания. Бил и най-активният член на така наречен Културен съвет, претрупан с програмата по случай 100-годишнината от Априлското въстание - пиеси, концерти, рецитали, отдадени на героите.
Не праволинейни партийци, не възмутени жители, а тъкмо чавдарчета - деца на по десетина години да тръгнат да заличават имена! Какво схващат те от история, възмущава се Костадин. Недоумява за какво, откакто през 1928 година името на прародител му Ненко е било издълбано на паметника на Оборище, дружно с тези на останалите 66 делегати, стояло е непокътнато десетилетия, внезапно се оказва грозно изчегъртано.
Въпреки изказванията на Захари Стоянов, че поради измяната върху Балдювци легнало презрението на българите, нито фамилията на Коста, нито той самият са били унизени в миналото поради прадядото Ненко.
Правнукът е ходил единствено един път на паметника на Оборище - в края на 1970-те името на прародител му Ненко е било на камъка. През 2015 година обаче то е издълбано от незнайни патриоти и на мястото има дълбока резка.
Жалко, че преди време не е имало безсънен човек, който да запише истината за събитията от 1876 година, с цел да знаят българите същинската история, споделя Коста Събев. Боли го, че постоянно историческата истина у нас безконтролно и користно се преиначава.
Дали Ненко е издал готвеното въстание на мютесарифина в Пловдив, не е ясно. Според проф. Кьосева обаче Терзийски използвал близостта си с турците и съумял да избави от опустошение селата Ферезлии, през днешния ден Овчеполци, Черногорово, Сарая, Гелеменово.
По време на Руско-турската война Ненко с цялото си семейство тръгнал след турците и се открил в Цариград. След Сан-Стефанския контракт фамилията му тръгнало да се връща в България.
Ненко се уплашил и в последния миг се отказал. Разказват, че дал билета си за влака на безпаричен изгнаник, с цел да се върне вкъщи си, а самичък останал в Цариград.
Как е приключил житейският му път, е тайнственост. Според някои версии го умъртвили македонски комити, съгласно друга умрял от напреднала възраст в Рилския манастир.
ТЕКСТОВЕ ПОД СНИМКИ:
Коста Събев чете " Записките " на Захари Стоянов
Паметникът на Оборище, където 67 делегати са взели решение за Априлското въстание
На мястото на името на Ненко Балдювеца на паметника има единствено резка
Прадядо ми е бил просветен човек за времето си - имал е четвъртокласно обучение. Семейството му е живяло в Пазарджик. Имал е два хана там, аз още ги помня, споделя Костадин. Близо до площада на Съединението в Пловдив допреди години е била постройката на фамозния Терзийски хан, също благосъстоятелност на дядо Ненко.
Терзийски бил човек със постоянен бизнес, парцели, ниви и многочислена челяд: имал шест деца - три дъщери Петкана, Лазарина и Цона и трима синове - Ангел, Иван и най-малкият, Съби, дядото на Костадин.
Според фамилните предания Ненко Терзийски подкрепял твърдо концепцията за Априлското въстание. Дал доста жълтици за оръжие и униформи на бъдещите въстаници. Заедно с огромна група поддръжници отиват на събранието в Оборище през април 1876 година. Там обаче избухват различия. Ненко Терзийски не бил склонен Бенковски да управлява въстанието, считал, че за тази роля е по-подходящ Панайот Волов - по-подготвен и сдържан човек.
Като чул, че ще горят села и че в случай че се наложи, ще би трябвало да се мре, Ненко се стреснал. „ Турците са доста, единствено селата зян ще станат, нищо повече “, споделил Терзийски и даже бил сплашен с нож от заговорник, съгласно проучване на историка професор Цветана Кьосева.
На събранието надвили хората на Бенковски, Ненко подбрал хората си: Хайде да си вървим, да ги оставим да си трошат главите.
Някъде до село Мечка, в този момент Оборище, обаче ги настига конница, изпратена на Бенковски, и ги пребива от пердах като отцепници, споделя Коста.
Прадядо ми не би направил изменничество даже за торба жълтици. Ето пред вас стои безкористен човек, правнук на Ненко. Не можаха да ме подкупят мафиотите да им изчукам колите, да ги пребоядисвам, да им удрям номера. Камара злато на „ Витошка “ не може да ме подкупи. И татко ми беше безкористен. Макар да беше партизанин от бригада „ Георги Бенковски “, не е употребил грам облаги при социализма, изяснява Събев.
Костадин не е склонен с написаното от летописеца Захари Стоянов. Чувал от татко си, че и Захари, както Ненко Терзийски, имал чифлик в село Росен. Според фамилната версия Ненко и Захари имали сериозна имотна свада, което обяснявало неприязънта на летописеца към Балдьовеца.
Костадин се възмутил от публикация в официоза „ Работническо дело ” през 1976 година, където под заглавие „ Възмутени чавдарчета изкъртиха името на предателя ” била оповестена фотография на паметника на Оборище с имената на делегатите.
Абсурдното в тази ситуация било, че тъкмо по същото време Коста Събев излежавал престъпни провинения в Пазарджишкия затвор. Бил най-четящият пандизчия в България - абониран персонално за 22 вестници и списания. Бил и най-активният член на така наречен Културен съвет, претрупан с програмата по случай 100-годишнината от Априлското въстание - пиеси, концерти, рецитали, отдадени на героите.
Не праволинейни партийци, не възмутени жители, а тъкмо чавдарчета - деца на по десетина години да тръгнат да заличават имена! Какво схващат те от история, възмущава се Костадин. Недоумява за какво, откакто през 1928 година името на прародител му Ненко е било издълбано на паметника на Оборище, дружно с тези на останалите 66 делегати, стояло е непокътнато десетилетия, внезапно се оказва грозно изчегъртано.
Въпреки изказванията на Захари Стоянов, че поради измяната върху Балдювци легнало презрението на българите, нито фамилията на Коста, нито той самият са били унизени в миналото поради прадядото Ненко.
Правнукът е ходил единствено един път на паметника на Оборище - в края на 1970-те името на прародител му Ненко е било на камъка. През 2015 година обаче то е издълбано от незнайни патриоти и на мястото има дълбока резка.
Жалко, че преди време не е имало безсънен човек, който да запише истината за събитията от 1876 година, с цел да знаят българите същинската история, споделя Коста Събев. Боли го, че постоянно историческата истина у нас безконтролно и користно се преиначава.
Дали Ненко е издал готвеното въстание на мютесарифина в Пловдив, не е ясно. Според проф. Кьосева обаче Терзийски използвал близостта си с турците и съумял да избави от опустошение селата Ферезлии, през днешния ден Овчеполци, Черногорово, Сарая, Гелеменово.
По време на Руско-турската война Ненко с цялото си семейство тръгнал след турците и се открил в Цариград. След Сан-Стефанския контракт фамилията му тръгнало да се връща в България.
Ненко се уплашил и в последния миг се отказал. Разказват, че дал билета си за влака на безпаричен изгнаник, с цел да се върне вкъщи си, а самичък останал в Цариград.
Как е приключил житейският му път, е тайнственост. Според някои версии го умъртвили македонски комити, съгласно друга умрял от напреднала възраст в Рилския манастир.
ТЕКСТОВЕ ПОД СНИМКИ:
Коста Събев чете " Записките " на Захари Стоянов
Паметникът на Оборище, където 67 делегати са взели решение за Априлското въстание
На мястото на името на Ненко Балдювеца на паметника има единствено резка
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ