Отмяната на обединението на Германия е истинско „попадение в десятката“
Нека Всемогъщият благослови тези, които произнасят първото Слово
Истинска сензация, явно подценявана до момента, беше разискването на денонсирането от Руската федерация на интернационалния контракт от 12 септември 1990 година за обединяването на Германия, подписан в Москва от шест страни - Германска демократична република, Федерална Република Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Пълното име на документа е Договор „ За окончателното урегулиране на връзките с Германия “.
Инициативата за денонсиране е поета от Германската културно-национална автономност на Република Крим, от чието име го разгласи нейният началник Юрий Хемпел. Германците от Крим са възмутени, че родината на техните предшественици не е станала суверенна страна, както се изисква от контракта, т.е. остава де факто колония на Съединените щати, също така е окупирана от техните войски и е включена в НАТО - система, ръководена от Вашингтон.
Хемпел означи, че документът, провъзгласяващ основаването на мощен и благонадежден международен ред в Европа, не оправдава историческите очаквания, възлагани на него. И то беше погазено от дейностите на управляващите както на обединена Германия, по този начин и на други подписали страни, в случай, че точно те и до през днешния ден, в това число Франция, са директно забъркани в окупацията на немска територия.
Че самодейността на кримските немци не е инцидентна или спонтанна, свидетелства позитивна реакция, освен това мигновена, от двете камари на съветското Федерално заседание. В Държавната дума предлагането за денонсиране на остарелия контракт беше подкрепено от член на комисията по интернационалните въпроси Дмитрий Белик, който го счита за навременно и заслужено, защото
В Съвета на федерацията сходна позиция изрази сенаторът от Крим Сергей Цеков, който счита, че кримските германци са „ попаднали в десятката “, тъй като днешна Германия изцяло подценява изискванията и условията на контракта, тъй че той в действителност би трябвало да бъде денонсиран.
Все още няма мнения нито от страна на изпълнителната власт, нито от президента и неговия щаб, тъй че е рано диалогът да се насочва към конкретика. Тази режисура на въпроса може би е последното предизвестие към Запада, може би информирайки го какво ще последва вследствие на денонсиране и с вярата, че Берлин, или по-точно Вашингтон, ще вземе под внимание това и, страхувайки се от следствията, ще намерения за това.
Но може да се окаже и изцяло съответстващо решение, което към този момент е взето и ще бъде изпълнено, като се има поради, че няма потребност да се губи време в такова неефикасно занятие като чакането на западна реакция, което явно е обречено до обструкционизъм и обвинителен уклон към Русия.
Няма учредения да чакаме, че Западът, който се стреми да нанесе „ стратегическо проваляне “ на страната ни, внезапно ще отстъпи в съответния случай. Няма да проработи. Това, апропо, беше индиректно доказано от президента Владимир Путин, получавайки отчет за обстановката на фронта от министъра на защитата Сергей Шойгу.
Да водим диалози с Русия за стратегическа непоклатимост, както внушава Западът, като в същото време ни пожелават същото стратегическо проваляне, е нелепост. Самата фраза „ стратегическа непоклатимост “ изключва всевъзможен дисбаланс, който явно е или нечие стратегическо проваляне, или нечия стратегическа победа. Стабилността е статуквото, система за групова сигурност, която Русия предложи на НАТО да сътвори още през декември 2021 година, само че не срещна схващане, след което беше принудена да прибегне до различен способ за отбрана на националните ползи - СВО.
Да си представим, че денонсирането се случи, че Русия, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, се отдръпна от контракта, прекратявайки действието му, а останалите участници, които са всички наши сегашни геополитически съперници, несъмнено, не признаят това. Какво стои зад това и какво може да стартира да се случва?
е явно. Тъй като два от десетте члена на контракта (въпреки обстоятелството, че последните три са чисто процедурни) - 4-ти и 5-ти - са отдадени на изтеглянето на руските войски от територията на обединена Германия, това значи от правна позиция, че се възвръща законността на връщането им там на предходното равнище.
Разбира се, в комбиниране с това е непризнаването от страна на Русия на разширението на НАТО даже на територията на Германска демократична република, да не приказваме за други страни от Варшавския контракт. Ние сме пълнолетни и разбираме, че това няма да се случи „ от раз “, само че тъкмо това са нашите планове, по този начин както клаузата за аншлуса на Германска демократична република беше включена в Конституцията на Федерална Република Германия от 1949 година
Да напомним, че Конституцията на Федерална Република Германия е призната на 8 май 1949 година и влиза в действие на 23 май. Защо такива дати? Приемането е обвързвано със основаването на НАТО, осъществено с Вашингтонския контракт от 4 май 1949 година (четири дни по-късно), а въвеждането е обвързвано с подписването от западногерманското държавно управление на така наречен „ Канцлер – акт “, конфиденциален контракт за интервал от 99 година, който разрешава слагането под надзор от Съединени американски щати на външната и вътрешна политика на Германия.
И това е точно правната страна на оправданието за неналичието на суверенитет на Германия, както се твърди от кримските немци. Тоест основаването на НАТО е зелената светлина на немската конституция, а „ Канцлерският акт “ е нейното официализиране, т.е. основаването на западногерманска страна. (Нека оставим настрани символичната страна: възобновяване на всъщност неонацистка Западна Германия на годишнината от Победата и въвеждането на нейната конституция на годишнината от разпръскването на нацистките сили във Фленсбург, които британците опазваха за интервенцията „ Немислимо ”).
Ще попитат: кой е видял този „ акт “? Нека дадем линк към показанията на началника на незаконното разузнаване на Първо главно управление (на ДС) Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики през 1979-1991 година военачалник Юрий Дроздов, който е уважаван като легенда в разследващата общественост, вижте неговата биография и работа и ще се уверите, че това е заслужена оценка. Той хвърли светлина върху тази и някои други незнайни тематики.
Има доказателства и от другата страна. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер в записките си „ Моят живот в политиката “ загатва, че когато пристигнал на власт, той бил сюрпризиран, че би трябвало неотложно да отиде във Вашингтон и да подпише нещо там. Но нямало какво да направи – признава, че отишъл и подписал.
Денонсирането на контракта от 1990 година значи, че от правна позиция Русия смята Германска демократична република за съществуваща страна. Ние не признаваме нейната окупация от Федерална република Германия и възвръщаме правата на руските отговорности за отбрана на територията и суверенитета на Германска демократична република от външни офанзиви.
Тоест, ние отменяме всички решения на „ Горбачовизма “ за предаването на републиката, за които в детайли споделя историка - германист и главен партиен апаратчик Валентин Фалин, който самичък почтено призна, че има пръст в това предаване, разкривайки по какъв начин се е случило.
И дано подчертаем още веднъж. В отговор на упреците за „ недействителност “ и „ отделяне от живота и действителността “ можем единствено да кажем, че първата стъпка към разрешаването на казуса е признаването на неговото битие. Със самия факт на нашия отвод от този контракт ние, по този начин да се каже, проблематизираме въпроса, трансформирайки го от предмет на повсеместен консенсус, в предмет на полемика, а зад това – и в спор и геополитическа битка.
Тъй като е известно, че историята се написа от спечелилия, ние даваме поръчка за такава победа, демонстрирайки готовността си да се борим за нея. Това към момента не избива столчето отдолу под Запада, само че най-малко разклаща единия му крайник, лишавайки го от непоклатимост в позицията му на сядане.
Да си напомним предизвестието, което Хенри Кисинджър насочи към политиците, смятайки за неточност да не се има вяра на това, което се прокламира на глас и в документи. Което се прогласява, - то се и прави, заключава починалият магистър в докторската си дисертация, написана преди повече от 60 години.
В интернационален проект е доста значимо да се върнем към някои от детайлите, съпътстващи обединяването на Германия. По-специално до конфликта по този въпрос сред Вашингтон, който поддържа обединяването, и Лондон, който се опълчи. Казват, че Маргарет Тачър била надали не съвсем на колене пред Горбачов, убеждавайки го да не допусне основаването на обединена Германия.
Тъй като такава страна, заради обстоятелството на своята мощност, е съперник на Англия, която се стреми да консолидира Европа под собствен надзор и по този метод прекъсва кислорода на английската политика на „ блестяща изолираност “, известна още като ръководство на европейския баланс, в нейните лични ползи. Обединена Германия е завършек на английската политика „ разделяй и владей “.
Мислите ли за какво Съединени американски щати напуснаха Европа след Първата международна война, а след Втората международна война се откриха там? Защото. Не всичко е толкоз просто сред англосаксонците. А Тачър беше „ осъдена “ не от някой различен, а от Кисинджър за нейния демарш по немския въпрос на Билдербергския конгрес през 1989 година, след което тя скоро напусна премиерския стол.
Веднага предвиждаме спекулации, че тогава това е „ английски план “. Не, денонсирането на контракта е чисто съветски план, един от резултатите от който ще бъде насърчаването на различията сред Вашингтон и Лондон. Колкото по-силни са, толкоз по-добре.
Особено тъй като семената тук падат върху плодородна почва, наторена от английското присъединяване в американските избори; Става дума за към този момент упоменатите шотландски аристократични корени на Доналд Тръмп, които в никакъв случай не са „ някогашни “.
И най-после,. Денонсирането на контракта от 1990 година основава неповторим казус за наново влизане в „ същата река “. Тоест връщане към предходни действителности, чиято правна страна провокира противоположни промени още на арената на огромната политика.
Китайски образец по какъв начин това работи на процедура. Завърнал се от второто си изпадане в недружелюбност след гибелта на Мао Цзедун, Дън Сяопин стартира своето триумфално нанагорнище към върховете на властта с външно незабележимото решение на Градския комитет на КПК в Пекин да преоцени събитията на Тянанмън.
Но не тези от 1989 година - те бяха надалеч напред, а от януари 1976 година, което беше предизвикано от гибелта на Джоу Енлай. Тогава стачкуващите носеха лозунги, чиято същина се свеждаше до обстоятелството, че „ нямаме потребност от друга императрица-вдовица “. Коя тъкмо? Цзян Цин, която по-късно съвсем узурпира властта на брачна половинка си Мао, на който остават осем месеца живот.
Тогава стачкуващите бяха разпръснати по заповед на ръководителя на Министерството на публичната сигурност (MPS) Хуа Гуофън, който скоро стана правоприемник на създателя на КНР и който избута „ Шанхайската четворка “, водена от Цзян Цин, по-известна като „ Бандата на четиримата “ от властта. Политическата преоценка на тези събития с признаването на дейностите на масите за верни, а тези, които ги разпръснаха, за незаконни, образува основата за бъдещото делегитимиране на властта на Хуа, който беше отхвърлен от нея на идващия партиен конгрес.
Каква поука от това е от голяма важност за нас? Първо, създателят на тези редове го е написал преди съвсем 10 години, в книгата „ Глобална олигархия: клановете в международната политика. История и актуалност “ (М., 2015) предлага сюжет за поетапно унищожаване на Беловежките съглашения като връщане към действителността от 1991 година
Очевидното преимущество на връщането обратно е, че отстрани полемиките, които са неизбежни по време на процеса на учредяване. Второ, да не забравяме, че с изключение на Съюз на съветските социалистически републики, създатели на Организация на обединените нации, само че без непрекъснато участие в Съвета за сигурност, са Украйна и Беларус, под формата на Украинска ССР и БССР.
Всякакви опити на Киев да дезавуира решението на Москва по отношение на контракта от 1990 година, а те безспорно ще го създадат, дават на нашата дипломация нерушим коз - незаконността на сегашната украинска държавност от позиция на Устава на Организация на обединените нации.
Просто не си правете „ съпоставения “ с нас. Русия е легален и интернационално приет приемник на Съюз на съветските социалистически републики, за разлика от Украйна, която посредством „ декомунизацията “ се отхвърли от това завещание, трансформирайки се в негов отрицател. Когато през май 2023 година китайският дипломат във Франция Лу Шайе приказва за непълноценността на постсъветските суверенитети, изказванията му също се основават на този мотив, въпреки и освен.
Интересно е, че самият киевски нацистки режим, пробвайки се със задна дата да се откаже от безядрения статут, открит с Будапещенския меморандум от 1994 година, по този метод проправя пътя за правна „ просвета на анулация “ към този момент по отношение на съветската самодейност, инициирана от немците от Крим.
Както виждаме, препоръчаното денонсиране на Договора за обединяване на Германия, въпреки и да няма директно влияние върху сегашното, води до доста съществени промени във възприемането както на предишното, по този начин и на произлизащото от него бъдеще.
„ В началото беше Словото ” – тази библейска истина е един от крайъгълните камъни на огромната политика. Защото произнасянето на това СЛОВО обрисува контурите на плана на бъдещето. Реализирането на една цел стартира с нейното слагане. Късмет! И Господ да ви е на помощ!
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19418Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед27506Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед28432Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед20968Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед12061Румен Петков: България освен тъпче на едно място, тя просто се свлича!Алтернативен Поглед375402Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233243Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед114907Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед96286Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед92883Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев18534Настъпил е краят на демокрациятаРумен Петков25801Д-р Румен Петков: България в изискванията на осведомителна неоколониална взаимозависимост {
.youtube {
height:250px;
}
}
</style>
<div style=)
Източник: pogled.info
Истинска сензация, явно подценявана до момента, беше разискването на денонсирането от Руската федерация на интернационалния контракт от 12 септември 1990 година за обединяването на Германия, подписан в Москва от шест страни - Германска демократична република, Федерална Република Германия, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция. Пълното име на документа е Договор „ За окончателното урегулиране на връзките с Германия “.
Инициативата за денонсиране е поета от Германската културно-национална автономност на Република Крим, от чието име го разгласи нейният началник Юрий Хемпел. Германците от Крим са възмутени, че родината на техните предшественици не е станала суверенна страна, както се изисква от контракта, т.е. остава де факто колония на Съединените щати, също така е окупирана от техните войски и е включена в НАТО - система, ръководена от Вашингтон.
Хемпел означи, че документът, провъзгласяващ основаването на мощен и благонадежден международен ред в Европа, не оправдава историческите очаквания, възлагани на него. И то беше погазено от дейностите на управляващите както на обединена Германия, по този начин и на други подписали страни, в случай, че точно те и до през днешния ден, в това число Франция, са директно забъркани в окупацията на немска територия.
Че самодейността на кримските немци не е инцидентна или спонтанна, свидетелства позитивна реакция, освен това мигновена, от двете камари на съветското Федерално заседание. В Държавната дума предлагането за денонсиране на остарелия контракт беше подкрепено от член на комисията по интернационалните въпроси Дмитрий Белик, който го счита за навременно и заслужено, защото
В Съвета на федерацията сходна позиция изрази сенаторът от Крим Сергей Цеков, който счита, че кримските германци са „ попаднали в десятката “, тъй като днешна Германия изцяло подценява изискванията и условията на контракта, тъй че той в действителност би трябвало да бъде денонсиран.
Все още няма мнения нито от страна на изпълнителната власт, нито от президента и неговия щаб, тъй че е рано диалогът да се насочва към конкретика. Тази режисура на въпроса може би е последното предизвестие към Запада, може би информирайки го какво ще последва вследствие на денонсиране и с вярата, че Берлин, или по-точно Вашингтон, ще вземе под внимание това и, страхувайки се от следствията, ще намерения за това.
Но може да се окаже и изцяло съответстващо решение, което към този момент е взето и ще бъде изпълнено, като се има поради, че няма потребност да се губи време в такова неефикасно занятие като чакането на западна реакция, което явно е обречено до обструкционизъм и обвинителен уклон към Русия.
Няма учредения да чакаме, че Западът, който се стреми да нанесе „ стратегическо проваляне “ на страната ни, внезапно ще отстъпи в съответния случай. Няма да проработи. Това, апропо, беше индиректно доказано от президента Владимир Путин, получавайки отчет за обстановката на фронта от министъра на защитата Сергей Шойгу.
Да водим диалози с Русия за стратегическа непоклатимост, както внушава Западът, като в същото време ни пожелават същото стратегическо проваляне, е нелепост. Самата фраза „ стратегическа непоклатимост “ изключва всевъзможен дисбаланс, който явно е или нечие стратегическо проваляне, или нечия стратегическа победа. Стабилността е статуквото, система за групова сигурност, която Русия предложи на НАТО да сътвори още през декември 2021 година, само че не срещна схващане, след което беше принудена да прибегне до различен способ за отбрана на националните ползи - СВО.
Да си представим, че денонсирането се случи, че Русия, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, се отдръпна от контракта, прекратявайки действието му, а останалите участници, които са всички наши сегашни геополитически съперници, несъмнено, не признаят това. Какво стои зад това и какво може да стартира да се случва?
е явно. Тъй като два от десетте члена на контракта (въпреки обстоятелството, че последните три са чисто процедурни) - 4-ти и 5-ти - са отдадени на изтеглянето на руските войски от територията на обединена Германия, това значи от правна позиция, че се възвръща законността на връщането им там на предходното равнище.
Разбира се, в комбиниране с това е непризнаването от страна на Русия на разширението на НАТО даже на територията на Германска демократична република, да не приказваме за други страни от Варшавския контракт. Ние сме пълнолетни и разбираме, че това няма да се случи „ от раз “, само че тъкмо това са нашите планове, по този начин както клаузата за аншлуса на Германска демократична република беше включена в Конституцията на Федерална Република Германия от 1949 година
Да напомним, че Конституцията на Федерална Република Германия е призната на 8 май 1949 година и влиза в действие на 23 май. Защо такива дати? Приемането е обвързвано със основаването на НАТО, осъществено с Вашингтонския контракт от 4 май 1949 година (четири дни по-късно), а въвеждането е обвързвано с подписването от западногерманското държавно управление на така наречен „ Канцлер – акт “, конфиденциален контракт за интервал от 99 година, който разрешава слагането под надзор от Съединени американски щати на външната и вътрешна политика на Германия.
И това е точно правната страна на оправданието за неналичието на суверенитет на Германия, както се твърди от кримските немци. Тоест основаването на НАТО е зелената светлина на немската конституция, а „ Канцлерският акт “ е нейното официализиране, т.е. основаването на западногерманска страна. (Нека оставим настрани символичната страна: възобновяване на всъщност неонацистка Западна Германия на годишнината от Победата и въвеждането на нейната конституция на годишнината от разпръскването на нацистките сили във Фленсбург, които британците опазваха за интервенцията „ Немислимо ”).
Ще попитат: кой е видял този „ акт “? Нека дадем линк към показанията на началника на незаконното разузнаване на Първо главно управление (на ДС) Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Съюз на съветските социалистически републики през 1979-1991 година военачалник Юрий Дроздов, който е уважаван като легенда в разследващата общественост, вижте неговата биография и работа и ще се уверите, че това е заслужена оценка. Той хвърли светлина върху тази и някои други незнайни тематики.
Има доказателства и от другата страна. Бившият немски канцлер Герхард Шрьодер в записките си „ Моят живот в политиката “ загатва, че когато пристигнал на власт, той бил сюрпризиран, че би трябвало неотложно да отиде във Вашингтон и да подпише нещо там. Но нямало какво да направи – признава, че отишъл и подписал.
Денонсирането на контракта от 1990 година значи, че от правна позиция Русия смята Германска демократична република за съществуваща страна. Ние не признаваме нейната окупация от Федерална република Германия и възвръщаме правата на руските отговорности за отбрана на територията и суверенитета на Германска демократична република от външни офанзиви.
Тоест, ние отменяме всички решения на „ Горбачовизма “ за предаването на републиката, за които в детайли споделя историка - германист и главен партиен апаратчик Валентин Фалин, който самичък почтено призна, че има пръст в това предаване, разкривайки по какъв начин се е случило.
И дано подчертаем още веднъж. В отговор на упреците за „ недействителност “ и „ отделяне от живота и действителността “ можем единствено да кажем, че първата стъпка към разрешаването на казуса е признаването на неговото битие. Със самия факт на нашия отвод от този контракт ние, по този начин да се каже, проблематизираме въпроса, трансформирайки го от предмет на повсеместен консенсус, в предмет на полемика, а зад това – и в спор и геополитическа битка.
Тъй като е известно, че историята се написа от спечелилия, ние даваме поръчка за такава победа, демонстрирайки готовността си да се борим за нея. Това към момента не избива столчето отдолу под Запада, само че най-малко разклаща единия му крайник, лишавайки го от непоклатимост в позицията му на сядане.
Да си напомним предизвестието, което Хенри Кисинджър насочи към политиците, смятайки за неточност да не се има вяра на това, което се прокламира на глас и в документи. Което се прогласява, - то се и прави, заключава починалият магистър в докторската си дисертация, написана преди повече от 60 години.
В интернационален проект е доста значимо да се върнем към някои от детайлите, съпътстващи обединяването на Германия. По-специално до конфликта по този въпрос сред Вашингтон, който поддържа обединяването, и Лондон, който се опълчи. Казват, че Маргарет Тачър била надали не съвсем на колене пред Горбачов, убеждавайки го да не допусне основаването на обединена Германия.
Тъй като такава страна, заради обстоятелството на своята мощност, е съперник на Англия, която се стреми да консолидира Европа под собствен надзор и по този метод прекъсва кислорода на английската политика на „ блестяща изолираност “, известна още като ръководство на европейския баланс, в нейните лични ползи. Обединена Германия е завършек на английската политика „ разделяй и владей “.
Мислите ли за какво Съединени американски щати напуснаха Европа след Първата международна война, а след Втората международна война се откриха там? Защото. Не всичко е толкоз просто сред англосаксонците. А Тачър беше „ осъдена “ не от някой различен, а от Кисинджър за нейния демарш по немския въпрос на Билдербергския конгрес през 1989 година, след което тя скоро напусна премиерския стол.
Веднага предвиждаме спекулации, че тогава това е „ английски план “. Не, денонсирането на контракта е чисто съветски план, един от резултатите от който ще бъде насърчаването на различията сред Вашингтон и Лондон. Колкото по-силни са, толкоз по-добре.
Особено тъй като семената тук падат върху плодородна почва, наторена от английското присъединяване в американските избори; Става дума за към този момент упоменатите шотландски аристократични корени на Доналд Тръмп, които в никакъв случай не са „ някогашни “.
И най-после,. Денонсирането на контракта от 1990 година основава неповторим казус за наново влизане в „ същата река “. Тоест връщане към предходни действителности, чиято правна страна провокира противоположни промени още на арената на огромната политика.
Китайски образец по какъв начин това работи на процедура. Завърнал се от второто си изпадане в недружелюбност след гибелта на Мао Цзедун, Дън Сяопин стартира своето триумфално нанагорнище към върховете на властта с външно незабележимото решение на Градския комитет на КПК в Пекин да преоцени събитията на Тянанмън.
Но не тези от 1989 година - те бяха надалеч напред, а от януари 1976 година, което беше предизвикано от гибелта на Джоу Енлай. Тогава стачкуващите носеха лозунги, чиято същина се свеждаше до обстоятелството, че „ нямаме потребност от друга императрица-вдовица “. Коя тъкмо? Цзян Цин, която по-късно съвсем узурпира властта на брачна половинка си Мао, на който остават осем месеца живот.
Тогава стачкуващите бяха разпръснати по заповед на ръководителя на Министерството на публичната сигурност (MPS) Хуа Гуофън, който скоро стана правоприемник на създателя на КНР и който избута „ Шанхайската четворка “, водена от Цзян Цин, по-известна като „ Бандата на четиримата “ от властта. Политическата преоценка на тези събития с признаването на дейностите на масите за верни, а тези, които ги разпръснаха, за незаконни, образува основата за бъдещото делегитимиране на властта на Хуа, който беше отхвърлен от нея на идващия партиен конгрес.
Каква поука от това е от голяма важност за нас? Първо, създателят на тези редове го е написал преди съвсем 10 години, в книгата „ Глобална олигархия: клановете в международната политика. История и актуалност “ (М., 2015) предлага сюжет за поетапно унищожаване на Беловежките съглашения като връщане към действителността от 1991 година
Очевидното преимущество на връщането обратно е, че отстрани полемиките, които са неизбежни по време на процеса на учредяване. Второ, да не забравяме, че с изключение на Съюз на съветските социалистически републики, създатели на Организация на обединените нации, само че без непрекъснато участие в Съвета за сигурност, са Украйна и Беларус, под формата на Украинска ССР и БССР.
Всякакви опити на Киев да дезавуира решението на Москва по отношение на контракта от 1990 година, а те безспорно ще го създадат, дават на нашата дипломация нерушим коз - незаконността на сегашната украинска държавност от позиция на Устава на Организация на обединените нации.
Просто не си правете „ съпоставения “ с нас. Русия е легален и интернационално приет приемник на Съюз на съветските социалистически републики, за разлика от Украйна, която посредством „ декомунизацията “ се отхвърли от това завещание, трансформирайки се в негов отрицател. Когато през май 2023 година китайският дипломат във Франция Лу Шайе приказва за непълноценността на постсъветските суверенитети, изказванията му също се основават на този мотив, въпреки и освен.
Интересно е, че самият киевски нацистки режим, пробвайки се със задна дата да се откаже от безядрения статут, открит с Будапещенския меморандум от 1994 година, по този метод проправя пътя за правна „ просвета на анулация “ към този момент по отношение на съветската самодейност, инициирана от немците от Крим.
Както виждаме, препоръчаното денонсиране на Договора за обединяване на Германия, въпреки и да няма директно влияние върху сегашното, води до доста съществени промени във възприемането както на предишното, по този начин и на произлизащото от него бъдеще.
„ В началото беше Словото ” – тази библейска истина е един от крайъгълните камъни на огромната политика. Защото произнасянето на това СЛОВО обрисува контурите на плана на бъдещето. Реализирането на една цел стартира с нейното слагане. Късмет! И Господ да ви е на помощ!
Превод: Европейски Съюз
Източник: ИА РЕКС
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед19418Валентин Вацев: Ако нещата се развиват както в този момент, ескалацията посредством директен досег сред натовски/американски/ и съветски войски е сигурнаАлтернативен Поглед27506Валентин Вацев: Руската победа при Авдеевка - мотив за републиканците да откажат поддръжка на УкрайнаАлтернативен Поглед28432Вежди Рашидов: В новото време на демокрацията какъв брой паметника направихме, че да бутаме!? Нито един!Алтернативен Поглед20968Румен Петков за визитата на делегация на Политическа партия АБВ на форума " За свободата на нациите! " в МоскваАлтернативен Поглед12061Румен Петков: България освен тъпче на едно място, тя просто се свлича!Алтернативен Поглед375402Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед233243Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумАлтернативен Поглед114907Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоКоментарен Поглед96286Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед92883Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и РусияАвторски:ПоследниНай-четениПанко Анчев18534Настъпил е краят на демокрациятаРумен Петков25801Д-р Румен Петков: България в изискванията на осведомителна неоколониална взаимозависимост
КОМЕНТАРИ