Стефан и Максим Иванови: Човек израства извън зоната си на комфорт
" Нека всеки да откри своя Еверест. Името на лодката е Neverest, което за нас значи да не си почиваш, до момента в който не се качиш на своя Еверест и посланието ми е човек да открие нещо ново ".
Така в резюме звучеше посланието на Стефан Иванов, преди дружно със сина си Максим да стартират опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, която двамата бяха построили сами. След 105 дни гребане и девет дни поради насилственото прекъсване първоначално задачата им приключи сполучливо и те изкачиха своя Еверест.
Двамата българи възнамеряваха да гребат 6000 км от Портимао, Португалия до крайбрежията на Бразилия и да завършат тестването за 60 до 90 дни. В последна сметка задача " Неверест " завърши с изминати 8230 км (4444 морски мили), а крайната точка беше променяна няколко пъти (Венецуела, Френска Гвиана, Тринидад и Тобаго), преди да финишират в Барбадос.
След края на опита Стефан Иванов и 17-годишният му наследник описаха пред за вълнението, компликациите, усещанията и уроците от предизвикването, което целеше да насочи вниманието към значимостта на.
Какви страсти прекосяваха през вас, когато видяхте сушата?
- Стефан Иванов : Все още сме в възторг. Когато видяхме земя за първи път, просто се радвахме, че скоро ще се забележим с обичаните хора. Вече бяхме привикнали с режима. Можехме да се движим още дни, седмици, в случай че би трябвало и месеци. Не бяхме най-после на силите си. Имахме освен храна и вода, а и сили. Имахме и психическата настройка да плаваме, колкото би трябвало. Когато видяхме земя, не смятахме, че най-сетне идва спасението, а по-скоро, че идва моментът, в който ще бъдем още веднъж с околните си.
© Neverest Ocean Row
Кои бяха главните провокации по време на плаването?
- Стефан Иванов : Най-очевидно беше физическото предизвикателство. Това безпределно дълго гребане. Гребеш шест пъти дневно по два часа, всеки ден от седмица, месеца и тези 105 дни. Изчислихме, че всеки от нас е направил над 1 милион загребвания по време на плаването.
Другото явно предизвикателство бяха огромните талази, мощният вятър, бурите. Тъй като не сме плавали в океана преди, не знаехме какъв брой огромни ще са вълните и какъв брой рисково ще стане в бурите.
Когато около нас минаваха тропически стихии и вихър, нещата в действителност започнаха да стават предизвикателни и страшни. Лодката се мяташе като див кон. Понеже ти би трябвало да не изпаднеш от нея, голяма част от времето при бурите трябваше да прекараме в каютата. Ти си затворен в една кибритена кутия и все едно я употребяват колоси да играят футбол с нея, като я подритват наляво-надясно в тези талази. Само че не я прекатурват. Първо, тъй като с главната си тежест е на дъното и мъчно се обръща, и второ, тя е вързана с 80-метрово въже, в чийто край има парашут - така наречен паракотва, или морска котва. В тази връзка хем считаме, че сме почти в несъмнено състояние, хем не знаем дали това ще трае досега, в който бурята ще стане прекомерно мощна.
© Neverest Ocean Row
Преди и след с Максим Иванов, който отслабна с 14 кг по време на задачата
Друго предизвикателство беше да се оправим с всички неща, които се чупеха по време на плаването. Трябваше на ръка да пробиваме дупки. Имахме проблеми и със слънчевите панели. Морската вода корозира кабелите на три от четирите слънчеви панела и останахме без електрическа сила. Имахме едвам действат информационните уреди. Нямахме сила за десалинатора, който ни даваше чиста вода, нямахме сила и за автопилота, който ни помагаше в ръководството.
Не бяха непреодолими провокации, а просто неща, с които би трябвало да се оправим, другояче нямаше да можем да приключим плаването.
Какво ви изненада най-вече по пътя?
- Стефан Иванов : Изненада ни най-вече изменчивото време. Всички модели за прогнози, които следяхме, в един миг се оказаха погрешни. До такава степен, че се предвижда вятър на юг, само че получаваш вятър на запад. В рамките на към месец и половина се лутахме в Междутропичната конвергентна зона, която е зоната сред северните и южните пасати. В нея би трябвало да има безветрие, само че в действителност няма безветрие, а има едни въртеливи придвижвания на ветровете, които те бутат не в посоката, в която искаш да движиш през множеството време. Самите течения, които тези ветрове създаваха, са като едни въртележки. За една такава дребна лодка, задвижвана единствено от един гребец, е доста мъчно да пребори.
Тези изненади с времето продължиха дълго и поради това закъсняхме толкоз с приключването на експедицията. По някой път в границите на един и същи ден времето се трансформира по пет-шест пъти дневно. Минава облак, обръща се на 180 градуса и повторно ни изкъпва.
Какво ви мотивираше да продължавате и да останете фокусирани до финала?
- Стефан Иванов : Ние бяхме в положение в режим на оцеляване, в който не чувствахме доста болежка в тялото, макар че го преработвахме от гребане. Ръцете бяха претрити от греблата, а задните елементи бяха изранени от седлата. В това положение тези неща не ги забелязваш и се фокусираш върху това, да се движиш в вярната посока, да не се поддаваш напразно и вълните да прекатурват лодката.
И тъй като имаш на всеки два часа отмора, това въпреки всичко дава задоволително време на организма да поеме глътка въздух. Учудващо, откакто се чувстваш пребит от гребане, след два часа всичко стартира отначало и си задоволително пресен да гребеш още веднъж.
© Neverest Ocean Row
- Максим Иванов : Първоначално ме мотивираше просто ползата, желаех да схвана повече за океана и какво е възприятието да си там, изолиран за толкоз доста дни. Също ми беше забавно видя човек да страда, да усетя по какъв начин е да ти е топло за дни наред без отмора. Оказа се, че не е прелестно, само че по този начин се построява темперамент. По-нататък свикваш и даже не ти би трябвало мотивация. Просто беше супер прелестно да те болят ръцете и краката, само че това въпреки всичко е част от живота и в него има такива аспекти.
Кой миг от тестването ви е най-скъп?
- Стефан Иванов : Може би рождените си дни. Прекарахме превъзходни рождени дни като в приказка. Те са един след различен на 24 и 25 септември. Още в първите минути хванахме най-голямата риба на куката - рибата махи-махи, която беше 1 метър дълга. Имахме най-спокойния ден при цялостно безветрие. Тези два дни бяха и най-горещите, нямаше нито едно облаче на небето заран. Следобедите имахме невероятни дъждове със мощен вятър, който те кара да чувстваш, че си в прегръдките на природата.
От какво значение беше това, че плавахте дружно?
- Максим Иванов : Винаги съм се разбирал доста с татко си. Това премеждие тества какъв брой се разбираме, само че не сме имали нито един спор за над 100 дни. Мисля, че е тъй като бяхме и двамата въвлечени в това, трябваше двамата да оживеем и просто зависехме един от различен. Ако нещо ми се случи, неговият живот става доста по-труден. Нашият тим беше съвършен. И двамата взаимно си помагахме доста и нещата се подредиха съвършено.
© Neverest Ocean Row
Видяхте ли следи от замърсяване в океана?
- Стефан Иванов : Почти никакво. Видяхме шамандура, една топка, дъска за сърф. Може във водата да е имало микропластмаса, само че да не сме разбрали.
Какви уроци ви даде предизвикването?
- Стефан Иванов : За мен урокът е нещо, в което имам вяра надълбоко още от доста дълго време, че човек израства отвън зоната на комфорта. Това беше урок, който още веднъж научавах по време на плаването. Израства силата на духа и мускулите на такива рискови натоварвания, стихии, ветрове и талази. Ставаш по-смел, по-спокоен, по-силен.
- Максим Иванов: Един от по-големите уроци беше това, какъв брой е значима настройката на човек. Осъзнах, че нашата психическа настройка е съвършена за такова предизвикателство. Бяхме супер положителни. Идеята беше просто да се забавляваме и да преживеем това нещо дружно. Ако човек с неприятна настройка влезе в такова предизвикателство, би му било доста мъчно, в случай че не и невероятно.
© Neverest Ocean Row
Какво обръщение желаете да оставите с прекосяването на Атлантическия океан?
- Стефан Иванов : Искаме да предизвикаме хората да излязат от зоната си на комфорт и да преследват смели фантазии, смели планове, смели инициативи. Да имат вяра в триумфа и да работят със лични сили и неизменност, а и благодарение на свои другари. Съдбата постоянно оказва помощ на тези, които поемат по-големи провокации, тъй че не би трябвало да се опасяват от тях.
- Максим Иванов : Хората не би трябвало да се опасяват да взимат такива решения и да мечтаят за огромни завършения и достижения. Този боязън изобщо не е необходим. С един изострен разум и положително обмисляне в действителност всичко е допустимо.
Така в резюме звучеше посланието на Стефан Иванов, преди дружно със сина си Максим да стартират опита си да прекосят Атлантическия океан с лодка, която двамата бяха построили сами. След 105 дни гребане и девет дни поради насилственото прекъсване първоначално задачата им приключи сполучливо и те изкачиха своя Еверест.
Двамата българи възнамеряваха да гребат 6000 км от Портимао, Португалия до крайбрежията на Бразилия и да завършат тестването за 60 до 90 дни. В последна сметка задача " Неверест " завърши с изминати 8230 км (4444 морски мили), а крайната точка беше променяна няколко пъти (Венецуела, Френска Гвиана, Тринидад и Тобаго), преди да финишират в Барбадос.
След края на опита Стефан Иванов и 17-годишният му наследник описаха пред за вълнението, компликациите, усещанията и уроците от предизвикването, което целеше да насочи вниманието към значимостта на.
Какви страсти прекосяваха през вас, когато видяхте сушата?
- Стефан Иванов : Все още сме в възторг. Когато видяхме земя за първи път, просто се радвахме, че скоро ще се забележим с обичаните хора. Вече бяхме привикнали с режима. Можехме да се движим още дни, седмици, в случай че би трябвало и месеци. Не бяхме най-после на силите си. Имахме освен храна и вода, а и сили. Имахме и психическата настройка да плаваме, колкото би трябвало. Когато видяхме земя, не смятахме, че най-сетне идва спасението, а по-скоро, че идва моментът, в който ще бъдем още веднъж с околните си.
© Neverest Ocean Row
Кои бяха главните провокации по време на плаването?
- Стефан Иванов : Най-очевидно беше физическото предизвикателство. Това безпределно дълго гребане. Гребеш шест пъти дневно по два часа, всеки ден от седмица, месеца и тези 105 дни. Изчислихме, че всеки от нас е направил над 1 милион загребвания по време на плаването.
Другото явно предизвикателство бяха огромните талази, мощният вятър, бурите. Тъй като не сме плавали в океана преди, не знаехме какъв брой огромни ще са вълните и какъв брой рисково ще стане в бурите.
Когато около нас минаваха тропически стихии и вихър, нещата в действителност започнаха да стават предизвикателни и страшни. Лодката се мяташе като див кон. Понеже ти би трябвало да не изпаднеш от нея, голяма част от времето при бурите трябваше да прекараме в каютата. Ти си затворен в една кибритена кутия и все едно я употребяват колоси да играят футбол с нея, като я подритват наляво-надясно в тези талази. Само че не я прекатурват. Първо, тъй като с главната си тежест е на дъното и мъчно се обръща, и второ, тя е вързана с 80-метрово въже, в чийто край има парашут - така наречен паракотва, или морска котва. В тази връзка хем считаме, че сме почти в несъмнено състояние, хем не знаем дали това ще трае досега, в който бурята ще стане прекомерно мощна.
© Neverest Ocean Row
Преди и след с Максим Иванов, който отслабна с 14 кг по време на задачата
Друго предизвикателство беше да се оправим с всички неща, които се чупеха по време на плаването. Трябваше на ръка да пробиваме дупки. Имахме проблеми и със слънчевите панели. Морската вода корозира кабелите на три от четирите слънчеви панела и останахме без електрическа сила. Имахме едвам действат информационните уреди. Нямахме сила за десалинатора, който ни даваше чиста вода, нямахме сила и за автопилота, който ни помагаше в ръководството.
Не бяха непреодолими провокации, а просто неща, с които би трябвало да се оправим, другояче нямаше да можем да приключим плаването.
Какво ви изненада най-вече по пътя?
- Стефан Иванов : Изненада ни най-вече изменчивото време. Всички модели за прогнози, които следяхме, в един миг се оказаха погрешни. До такава степен, че се предвижда вятър на юг, само че получаваш вятър на запад. В рамките на към месец и половина се лутахме в Междутропичната конвергентна зона, която е зоната сред северните и южните пасати. В нея би трябвало да има безветрие, само че в действителност няма безветрие, а има едни въртеливи придвижвания на ветровете, които те бутат не в посоката, в която искаш да движиш през множеството време. Самите течения, които тези ветрове създаваха, са като едни въртележки. За една такава дребна лодка, задвижвана единствено от един гребец, е доста мъчно да пребори.
Тези изненади с времето продължиха дълго и поради това закъсняхме толкоз с приключването на експедицията. По някой път в границите на един и същи ден времето се трансформира по пет-шест пъти дневно. Минава облак, обръща се на 180 градуса и повторно ни изкъпва.
Какво ви мотивираше да продължавате и да останете фокусирани до финала?
- Стефан Иванов : Ние бяхме в положение в режим на оцеляване, в който не чувствахме доста болежка в тялото, макар че го преработвахме от гребане. Ръцете бяха претрити от греблата, а задните елементи бяха изранени от седлата. В това положение тези неща не ги забелязваш и се фокусираш върху това, да се движиш в вярната посока, да не се поддаваш напразно и вълните да прекатурват лодката.
И тъй като имаш на всеки два часа отмора, това въпреки всичко дава задоволително време на организма да поеме глътка въздух. Учудващо, откакто се чувстваш пребит от гребане, след два часа всичко стартира отначало и си задоволително пресен да гребеш още веднъж.
© Neverest Ocean Row
- Максим Иванов : Първоначално ме мотивираше просто ползата, желаех да схвана повече за океана и какво е възприятието да си там, изолиран за толкоз доста дни. Също ми беше забавно видя човек да страда, да усетя по какъв начин е да ти е топло за дни наред без отмора. Оказа се, че не е прелестно, само че по този начин се построява темперамент. По-нататък свикваш и даже не ти би трябвало мотивация. Просто беше супер прелестно да те болят ръцете и краката, само че това въпреки всичко е част от живота и в него има такива аспекти.
Кой миг от тестването ви е най-скъп?
- Стефан Иванов : Може би рождените си дни. Прекарахме превъзходни рождени дни като в приказка. Те са един след различен на 24 и 25 септември. Още в първите минути хванахме най-голямата риба на куката - рибата махи-махи, която беше 1 метър дълга. Имахме най-спокойния ден при цялостно безветрие. Тези два дни бяха и най-горещите, нямаше нито едно облаче на небето заран. Следобедите имахме невероятни дъждове със мощен вятър, който те кара да чувстваш, че си в прегръдките на природата.
От какво значение беше това, че плавахте дружно?
- Максим Иванов : Винаги съм се разбирал доста с татко си. Това премеждие тества какъв брой се разбираме, само че не сме имали нито един спор за над 100 дни. Мисля, че е тъй като бяхме и двамата въвлечени в това, трябваше двамата да оживеем и просто зависехме един от различен. Ако нещо ми се случи, неговият живот става доста по-труден. Нашият тим беше съвършен. И двамата взаимно си помагахме доста и нещата се подредиха съвършено.
© Neverest Ocean Row
Видяхте ли следи от замърсяване в океана?
- Стефан Иванов : Почти никакво. Видяхме шамандура, една топка, дъска за сърф. Може във водата да е имало микропластмаса, само че да не сме разбрали.
Какви уроци ви даде предизвикването?
- Стефан Иванов : За мен урокът е нещо, в което имам вяра надълбоко още от доста дълго време, че човек израства отвън зоната на комфорта. Това беше урок, който още веднъж научавах по време на плаването. Израства силата на духа и мускулите на такива рискови натоварвания, стихии, ветрове и талази. Ставаш по-смел, по-спокоен, по-силен.
- Максим Иванов: Един от по-големите уроци беше това, какъв брой е значима настройката на човек. Осъзнах, че нашата психическа настройка е съвършена за такова предизвикателство. Бяхме супер положителни. Идеята беше просто да се забавляваме и да преживеем това нещо дружно. Ако човек с неприятна настройка влезе в такова предизвикателство, би му било доста мъчно, в случай че не и невероятно.
© Neverest Ocean Row
Какво обръщение желаете да оставите с прекосяването на Атлантическия океан?
- Стефан Иванов : Искаме да предизвикаме хората да излязат от зоната си на комфорт и да преследват смели фантазии, смели планове, смели инициативи. Да имат вяра в триумфа и да работят със лични сили и неизменност, а и благодарение на свои другари. Съдбата постоянно оказва помощ на тези, които поемат по-големи провокации, тъй че не би трябвало да се опасяват от тях.
- Максим Иванов : Хората не би трябвало да се опасяват да взимат такива решения и да мечтаят за огромни завършения и достижения. Този боязън изобщо не е необходим. С един изострен разум и положително обмисляне в действителност всичко е допустимо.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ