Как работи кръвта и защо има различни кръвни групи
Нека да стартираме от най-елементарното, с цел да сме сигурни, че всички имаме основата.
Преди да забележим какво тъкмо вършат всички тези течности, дано да разгледаме небрежно от кое място идват. За да не навлизаме в непотребни детайлности, ще кажем, че съвсем всичко, което влиза във вените ни, идва от храносмилателната система, от белите дробове или от костния мозък.
Можем да гледаме на храносмилателната ни система като система, която е обособена от останалата част на тялото ни, просто се намира вътре в него. Всичко, което слагаме в уста, би трябвало да бъде разградено от тази система и по-късно да премине през нея, с цел да влезе в кръвта ни. Повечето хранителни субстанции доближават кръвта по този метод. Затова и изказванието „ ти си това, което ядеш “ в действителност е много правилно. Друг метод нещата да влязат в кръвоносната ни система е през дребните капиляри в дробовете ни. През множеството време желаеме само да одобряваме О2 и да изхвърляме въглероден диоксид, които се прехвърляме от кръвта също по този метод.
И най-после, алените кръвни кафези и множеството бели кръвни кафези се основават най-вече от костния мозък в огромните кости. Производството на червени кръвни кафези се управлява от хормон, наименуван еритропоетин. Това е същият хормон, който Ланс Армстронг взима преди надпреварите си и за който беше упрекнат в приемане на допинг.
Наличието и производството на бели кръвни кафези пък се управлява от комплицирани механизми в имунната система.
Има 8 съществени типа кръв, разграничени в 4 групи. Групите са A, B, AB и О. Те се групират предвид на наличието или отсъствието на нещо, известно като антиген. Антигените са субстанции в кръвта, които карат имунната ни система да основава антитела. След това тези антитела убиват всичко, което имунната система счита за опасност. Специфичните антигени, които основават другите кръвни групи, се намират на повърхността на алените кръвни кафези и са известни като вид А и вид В. Те се разделят в допълнение посредством съществуването на различен вид антиген, прочут като rH фактор. Ако имате този rH антиген, се счита, че кръвната ви група е позитивна, в случай че не – смята се, че е негативна. Някой, който има антигени от вид А и rH фактор, се смята, че има кръв от вид А+. Ако имате и двата типа антигени, само че нямате rH фактор, имате кръв вид AB -. Ако нямате А или В антигени, тогава сте вид O.
Това има значение заради антителата, които имунната ни система основава. Някой с кръв вид А ще има антитела за вид В, а някой с вид В ще има антитела за вид А. Тип О има антитела както за А, по този начин и за В. Ако дадете кръв от вид В на някой с вид А, техните антителата биха атакували алените кръвни кафези вид А, причинявайки редица странични резултати, в това число гибел.
Сега, когато знаем какви са другите типове кръв, дано разгледаме нещата вътре в самата нея.
Червените кръвни кафези са това, което разнасят кислорода в цялото ни тяло и оказват помощ за изнасянето на въглероден диоксид надалеч от клетките ни. Те са направени от протеин, прочут като хемоглобин. Именно този хемоглобин прави алените кръвни кафези червени и огромният брой от тях придава на кръвта ни надлежно аления й цвят. Тук е моментът да отбележим и че обеднената на О2 (деоксигенирана) кръв не става синя.
Хемоглобинът съдържа огромни количества желязо – кислородът се свързва точно с него. Клетките основават водородни атоми, които предизвикват по-ниско от естественото равнище на pH. Когато хемоглобинът се достави до кафези, които се нуждаят от О2, ниското pH ще докара до освобождение на желязото от кислородната молекула и нашата клетка в този момент към този момент разполага с целия О2, който и е нужен да метаболира както би трябвало.
Червените кръвни кафези също оказват помощ за преместването на към 14% от създадените въглероден диоксид и водородни атоми надалеч от клетките и назад към белите дробове. Останалите 86% се транспортират в кръвта като бикарбонат (HCO3–). Детайлите за какво и по какъв начин става това са си цяла лекция по химия.
Другият вид кафези в кръвта ни са белите кръвни кафези. Известни като левкоцити, тези кафези са част от имунната ни система и спомагат за отбрана на организма от инфекции. Има 5 съществени типа бели кръвни кафези, от които има почти 4-10 хиляди на микролитър кръв. Ако това число се усили, евентуално имаме зараза, с която тялото ни се пробва да се бори.
Петте типа са: неутрофили, лимфоцити, еозинофили, базофили и моноцити. Всеки вид играе друга роля по отношение на типа на инфекцията, с която тялото ни се пробва да се бори. Например, неутрофилите убиват бактериите като ги гълтам (това се назовава фагоцитоза). Затова в случай че имаме бактериална зараза, процентът на неутрофили в кръвта ни ще бъде нараснал. Така че, когато доктор ни вземе кръвна проба, с цел да разбере какво не ни е наред, тези равнища на белите кръвни кафези ще оказват помощ да ни бъде сложена диагноза.
Последната част от кръвта се назовава плазма. Това съставлява по-голямата част от размера на кръвта ни. Около 90% от плазмата е просто вода, 8% е протеини, като албумин, който оказва помощ да се придвижват молекули като калций и всякакви медикаменти през кръвта ни, антитела, които оказват помощ при зараза, и фибриноген и други, които оказват помощ за съсирването на кръвта. Останалите 2% от плазмата съдържа хормони като инсулин, електролити като натрий и калий и хранителни субстанции като захари и витамини.
…
Сега, след когато знаем какво има в кръвта ни и по принцип по какъв начин работи кръвта, едно последно късче информация – по какъв начин да измием петна от кръв. Ако са по облеклата ни, просто би трябвало да ги накиснем в 1 литър топла вода с 2 чаени лъжички прахуляк за пране и 1 супена лъжица амоняк за към 15 минути. След това изваждаме дрехата и я перем обикновено. Важно е да не я изсушаваме, до момента в който петното не изчезне изцяло.
