Откриха неизвестен досега източник на парникови газове в Сибир
Неизвестен до момента източник на мощен парников газ - азотен диоксид - е открит от учени в Източен Сибир. Оказа се, че газът се отделя при топенето на йедома – богата на органични субстанции замръзнала арктическа почва. Резултатите от проучването са оповестени в списание .
Азотният диоксид (N2O) е третият по значителност парников газ след въглеродния диоксид и метана. По отношение на въздействието си върху климата на единица маса той е триста пъти по-силен от въглеродния диоксид. Азотният диоксид се създава в почвата вследствие на микробната активност.
Изследователи от Университета на Източна Финландия, дружно с техни сътрудници от Русия, Германия, Съединените щати, Австрия и Канада, изучавайки държанието на безконечната заледеност в северната част на Източен Сибир, са обърнали внимание на това, че ледените пластове, богати на органична материя и льос, известни като йедома, отделят огромни количества азотен диоксид.
Йедомните възвишения заемат огромни площи в Източен Сибир, Якутия и Аляска и се смятат за източник на парникови газове. Досега обаче главно внимание се обръщаше на метана и въглеродния диоксид, формирани при топенето на йедома. Авторите са открили, че излъчванията на азотен диоксид са не по-малко рискови за арктическите екосистеми, оповестява.
Изследователите са измерили газовите концентрации по крайбрежията на реките Лена и Колима в Източен Сибир, където заради бързото топене на безконечната замръзвзамръзналост йедомът се е озовал на повърхността. Авторите са открили, че излъчванията на азотен диоксид от неотдавна размразената йедома са били в началото доста ниски, само че са се нараснали доста за по-малко от десетилетие и в този момент надвишават с един до два порядъка типичните излъчвания от почвите, наранени от безконечната заледеност.
„ Азотните излъчвания вследствие на топенето на безконечната заледеност могат доста да усилят съществуването на азот в арктическите екосистеми, което с изключение на директната климатична противоположна връзка може да има съществени последствия за фиксирането на въглерода от растенията и еутрофикацията на водните системи “, сподели доктор Мая Марушак, водещ създател на проучването от Университета на Източна Финландия.
Учените считат, че увеличението на излъчванията на азотен диоксид е обвързвано с съхненето и стабилизирането на утайката след топене, както и с промени в микробната общественост, участваща в азотния кръговрат в почвата.
Обикновено за главен източник на азотен диоксид се считат селскостопанските почви, обогатени с минерален азот, който е част от торовете. Досега е обръщано малко внимание на арктическите райони, защото кръговратът на азота в замръзналите почви е муден. Оказва се, че със стоплянето, нарушаването на растителната завивка и топенето на безконечната заледеност се усилват излъчванията на този най-силен парников газ от арктическите почви.
Още от КЛИМАТ:
Азотният диоксид (N2O) е третият по значителност парников газ след въглеродния диоксид и метана. По отношение на въздействието си върху климата на единица маса той е триста пъти по-силен от въглеродния диоксид. Азотният диоксид се създава в почвата вследствие на микробната активност.
Изследователи от Университета на Източна Финландия, дружно с техни сътрудници от Русия, Германия, Съединените щати, Австрия и Канада, изучавайки държанието на безконечната заледеност в северната част на Източен Сибир, са обърнали внимание на това, че ледените пластове, богати на органична материя и льос, известни като йедома, отделят огромни количества азотен диоксид.
Йедомните възвишения заемат огромни площи в Източен Сибир, Якутия и Аляска и се смятат за източник на парникови газове. Досега обаче главно внимание се обръщаше на метана и въглеродния диоксид, формирани при топенето на йедома. Авторите са открили, че излъчванията на азотен диоксид са не по-малко рискови за арктическите екосистеми, оповестява.
Изследователите са измерили газовите концентрации по крайбрежията на реките Лена и Колима в Източен Сибир, където заради бързото топене на безконечната замръзвзамръзналост йедомът се е озовал на повърхността. Авторите са открили, че излъчванията на азотен диоксид от неотдавна размразената йедома са били в началото доста ниски, само че са се нараснали доста за по-малко от десетилетие и в този момент надвишават с един до два порядъка типичните излъчвания от почвите, наранени от безконечната заледеност.
„ Азотните излъчвания вследствие на топенето на безконечната заледеност могат доста да усилят съществуването на азот в арктическите екосистеми, което с изключение на директната климатична противоположна връзка може да има съществени последствия за фиксирането на въглерода от растенията и еутрофикацията на водните системи “, сподели доктор Мая Марушак, водещ създател на проучването от Университета на Източна Финландия.
Учените считат, че увеличението на излъчванията на азотен диоксид е обвързвано с съхненето и стабилизирането на утайката след топене, както и с промени в микробната общественост, участваща в азотния кръговрат в почвата.
Обикновено за главен източник на азотен диоксид се считат селскостопанските почви, обогатени с минерален азот, който е част от торовете. Досега е обръщано малко внимание на арктическите райони, защото кръговратът на азота в замръзналите почви е муден. Оказва се, че със стоплянето, нарушаването на растителната завивка и топенето на безконечната заледеност се усилват излъчванията на този най-силен парников газ от арктическите почви.
Още от КЛИМАТ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ