Експерти: България губи 50 млрд. лв. и затваря болници до 2040 г., ако не вдигне здравната вноска
Недофинансираното опазване на здравето може да коства над 50 милиарда лева на България до 2040 година
Анализ на Health Metrics предвижда закриване на лечебни заведения, голяма липса на експерти, по-високо доплащане от джоба и хиляди хора, отпаднали от пазара на труда, при опазване на здравната вноска на 8%.
Ако България продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в Европейски Съюз, страната може да се изправи пред най-дълбоката рецесия в модерната си здравна история.
Нов разбор на Health Metrics „ Цената на бездействието: Икономически разбор на последствията от неувеличение на здравноосигурителната вноска “ демонстрира, че запазването на сегашнoтo равнище на вноската от 8% води до изострен дефицит на фрагменти, затваряне на лечебни заведения, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и рисково ограничение на достъпа до лекуване. Този сюжет не е догадка, а прогноза, основана на публични данни и моделиране до 2040 година
Липса на фрагменти и стеснен достъп
Според разбора страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. В най-тежко засегнатите райони това значи затваряне или обединение на сред 10-20 лечебни заведения и до 80 отделения. За популацията това се трансформира в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване.
Паралелно с това времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с 30% до 80%. В някои региони еднакъв уред ще би трябвало да обслужва двойно повече пациенти, защото модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това значи повече късни диагнози, повече затруднения и по-висока смъртност от болести, които при навременна интервенция са предотвратими.
Българските фамилии също ще понесат тежък удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%. Това слага от ден на ден семейства под риск от така наречен „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, така и така незадоволително развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.
Колко губи стопанската система?
Последиците за стопанската система са също трагични. Ако достъпът до лекуване се утежни, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно – двуцифрен % от националната стопанска система за целия интервал. „ Цената на бездействието “ ще надвиши 50 милиарда лева до 2040 година, измерена в изгубена продуктивност, растящи персонални разноски, дефицит на фрагменти, пропуснати изгоди от предварителна защита и ранна диагностика, и обща тежест на болесттите.
Алтернативният сюжет
Алтернативният сюжет демонстрира, че увеличението на здравноосигурителната вноска до 10% дава опция системата освен да избегне рецесията, само че и да се модернизира трайно. Допълнителните доходи разрешават покриване на недостига на НЗОК, стабилизиране на лечебните заведения, привличане и задържане на лекари и сестри, възобновяване на техниката и развиване на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат ориентирани към профилактика и скрининг – вложения, които избавят живот и икономисват разноски.
„ Увеличението на вноската е инвестиция - всеки 1 лева води до 3 лева обществена възвръщаемост и резистентност на системата. Когато се регистрира цената на парите във времето, обществото осъществя кумулативни изгоди от над 6 милиарда лева в спомагателни доходи и вложения в предварителна защита и успеваемост. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лекуване – равнопоставен, а времето за очакване – доста по-кратко. Най-важното е, че се обезпечават повече години живот в положително здраве, по-дълга работоспособност и по-малко персонални разноски за опазване на здравето. Вместо риск от разпад на системата, България получава късмет за стабилно, съвременно и заслужено опазване на здравето. ”, показа господин Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Източник " Гласове "
