Над 2.4 млн. българи са извън икономиката, бизнесът отчита недостиг кадри
Безработицата продължава да понижава и към края на годината доближава до 3,2%, регистрират от националната статистика. В същото време обаче броят на хората, които остават отвън пазара на труда е съвсем еднакъв на броя на работещите и продължава да се усилва.
Над 2,4 млн. души у нас остават отвън пазара на труда. Над 40% от тях са учащи и по тази причина не работят, остават обаче близо 60%, за които обясненията са разнообразни – от цялостна демотивация до работа на черно.
" Определено не става въпрос единствено за сив бранш, това са хора от по този начин наречените малцинствени групи в страната, хора със специфични потребности, на които консолидираното на пазара на труда е доста по-трудно. От една страна, поради другите техни потребности, само че и от друга, че нашия пазар на труда не е приспособен за техните потребности ”, споделя пред Българска национална телевизия Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ.
Според бизнеса, точно хората отвън пазара на труда са една от опциите за набиране на спомагателни фрагменти.
" Винаги може да се търси капацитета на хората, които остават отвън пазара на труда – това е едно предпочитание на бизнеса от доста години ”, на мнение е Жасмина Саръиванова, шеф " Социален разговор " в БСК.
В селата безработицата е близо 3 процентни пункта над тази в градовете. Най-много са безработните със приблизително обучение следвани от тези с главно и без обучение.
Според изчисленията на работодателите у нас обаче, дефицитът на фрагменти е над 300 хиляди души и по тази причина все по-често бизнесът стига до импорт на фрагменти.
Според синдикалните организации запас, който може да се търси у нас и който би бил по-добър вид от вноса на нископлатени служащи, е завръщането на българите от чужбина.
" Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е чувството за доста висока корупция, за непочтено израстване кариерно ”, споделя специалистът в КНСБ.
Националната статистика демонстрира и още една продължаваща наклонност – от ден на ден хора не престават да работя и след пенсия.
Над 2,4 млн. души у нас остават отвън пазара на труда. Над 40% от тях са учащи и по тази причина не работят, остават обаче близо 60%, за които обясненията са разнообразни – от цялостна демотивация до работа на черно.
" Определено не става въпрос единствено за сив бранш, това са хора от по този начин наречените малцинствени групи в страната, хора със специфични потребности, на които консолидираното на пазара на труда е доста по-трудно. От една страна, поради другите техни потребности, само че и от друга, че нашия пазар на труда не е приспособен за техните потребности ”, споделя пред Българска национална телевизия Теодора Пачеджиева, специалист в КНСБ.
Според бизнеса, точно хората отвън пазара на труда са една от опциите за набиране на спомагателни фрагменти.
" Винаги може да се търси капацитета на хората, които остават отвън пазара на труда – това е едно предпочитание на бизнеса от доста години ”, на мнение е Жасмина Саръиванова, шеф " Социален разговор " в БСК.
В селата безработицата е близо 3 процентни пункта над тази в градовете. Най-много са безработните със приблизително обучение следвани от тези с главно и без обучение.
Според изчисленията на работодателите у нас обаче, дефицитът на фрагменти е над 300 хиляди души и по тази причина все по-често бизнесът стига до импорт на фрагменти.
Според синдикалните организации запас, който може да се търси у нас и който би бил по-добър вид от вноса на нископлатени служащи, е завръщането на българите от чужбина.
" Друг фактор, който обезкуражава хората от това да останат и да се развиват в България, е чувството за доста висока корупция, за непочтено израстване кариерно ”, споделя специалистът в КНСБ.
Националната статистика демонстрира и още една продължаваща наклонност – от ден на ден хора не престават да работя и след пенсия.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ