Недей. Не го прави. Спри. Осъзнай се. Ти си цялата

Недей. Не го прави. Спри. Осъзнай се. Ти си цялата обич. Ти даваш всичко за този мъж. Мечтите си. Любовта си. Живота си. Но той не ги желае, скъпа. Той не желае нищо от теб. Нито теб. Стига толкоз. Достатъчно. Не бъди наивна. Не заслужаваш това. Един живот имаш. Само един единствен. И времето минава незабелязано. Не го пропилявай, чакайки него. Грешният. Защото в случай че беше верният, ти щеше да си с него. А не да просиш за обичта му. Любовта не е милостиня. И принудително не става, скъпа. Да, ти си влюбена в него. Да, не си представяш живота си без този човек.

Но повярвай, блага, че и това ще отмине. Като всичко друго. Цени любовта си и стой да я раздаваш на неверните хора. На тези, които не я ценят. И още повече на тези, които не я желаят. Е, няма ужасно. Случва се. Спокойно. Не се умира от несподелена обич. Само боли. Доста е мъчително, само че се претърпява. Като всичко останало. А ти можеш всичко. Дори и да преглътнеш несподелената, невъзможна обич. Ще ти заседне, да. Ще бъде дълго време като буца в гърлото, само че знай, че ще я преглътнеш. И ще мине. Трябва време. Няма по какъв начин. Важното е да научиш урока си. И да спреш да се раздаваш за хора, които не те заслужават. Ти си украшение. Но той не е познавач.

Представяме ти някои препоръки, които ще ти оказват помощ да спреш да обичаш този, който не ти отвръща със същото.

Разбий всички илюзии

Признавам си и аз съм го правила. Затваряла съм очи и съм си представяла по какъв начин съм с индивида, който обичам и по какъв начин сме щастливи дружно. И за момент съм щастлива. Във въображението си. Когато отворя очи усещам болежка и горест. Защото това е надалеч от действителността. Илюзия, която в никакъв случай не ще стане истина. Спри да го правиш. Спри да вярваш в красивите финали на любовните филми и приказки, които представял любовта по тотално друг метод от тази, която е в реалност. Не, не и не! Не заслужаваш да живееш в заблуда, която ще те нарани още повече. Ти заслужаваш да се наслаждаваш на същински живот с същински мъж до теб. И да бъдеш щастлива. Красива е споделената обич. Останалата не е.

Той не е идеален

О, не! Стига! Първото място въобще не му отива, той не е за там. Вярно е, че когато сме влюбени, гледаме на този човек като на някакво свещено създание от глава до пети напълно. Но уви – това въобще не е по този начин. Той не е съвършен. Нито външно, нито вътрешно. Държи се много жестоко с теб, а ти продължаваш да го търпиш и да гледаш на него като на най-хубавия. Ти съществено ли? Има толкоз доста по-добри, по-умни и по-красиви мъже. Той не е единствен, скъпа. И някой, някъде там те чака. И желае късмет с теб. Но до момента в който имаш очи единствено за този мъж, в никакъв случай няма да бъдеш щастлива. А не искаш ли тъкмо това?

Спри да го идеализираш

Излъжи мозъка си, с цел да спреш да го идеализираш, като ги поставиш в неприятна светлина. Когато мислиш за него сега, евентуално ще си помислиш за сладките неща, които сте правили дружно, или за пострадването, което чувстваш, че не можеш да го имаш/Промени го. Опитай се да мислиш за него по най-нелицеприятния метод, който можеш да си представиш. Колкото повече опетняваш неговия безукорен облик в съзнанието си, толкоз по-лесно ще ти бъде да се отблъснеш от него.

Има и още нещо – спомни си за всички неприятни моменти, които сте претърпели и за всичките пъти, в които той те е наранявал без причина. Да, от време на време е добре да бъдем злопаметни, с цел да не разрешаваме на едни и същи хора да ни нараняват неведнъж, а ние постоянно да им прощаваме.

Трябва да бъдем положителни хора, само че първо би трябвало да сме положителни към самите нас. А в случай че позволяваме тези, които ни предизвикват болежка и се държат с пренебрежение към нас, няма по какъв начин да се предпазим. Когато някой не желае любовта ни, единственото нещо, което може да създадем е да се оттеглим гордо и да си кажем, че сме създали всичко по силите си, само че просто не се е получило.