Небцето на Стенли Тучи („Дяволът носи „Прада“, „Игрите на глада“)

Небцето на Стенли Тучи („ Дяволът носи „ Прада “, „ Игрите на глада “) е като ракла на спомените. Разлиствайки 300-те страници от новата му книга „ Животът ми през призмата на храната “, на човек не му остава нищо друго, с изключение на да затвори очи, да си показа, че поставя на коленете си ръчно избродирана бяла салфетка, да разтегне колана на удоволствието и да полети в орбитата на спомените на 60-годишния артист.Самият създател я дефинира като „ автобиография с предписания “. Вестник „ Гардиън “ към този момент предизвести, че ще се разочароваме, в случай че чакаме да разберем от книгата повече детайлности от снимачната площадка (например по какъв начин се целува Колин Фърт в любовната история на гей двойка във кино лентата „ Супер нова “). Вместо това ще разберем какъв е първият благоуханен спомен на Стенли – от рагуто на майка му Джоан (родителите му са имигранти от Калабрия), или каква е на усет любовта с втората му брачна половинка, литературната агентка Фелисити Блънт (по-голямата сестра на актрисата Емили Блънт). Тя е нежното рамо и огромното сърце, което избавя артиста в сложен интервал от живота му.След мъчителна борба с подла болест първата му брачна половинка Кейти (майка на трите им деца и муза в професионалния живот на Стенли) напуща този свят през 2009-а. Спасява го работата – филмите, театралната сцена и първата му книга „ Рецептите на Тучи “ (2012 г.). Следва продължението „ Масата на Тучи “ и влюбването в една невероятна, по думите му, жена – Фелисити Блънт. Срещата им е като излязла от сантиментална драма – Тучи приема поканата за сватбеното празненство на обичани другари, а те са Емили Блънт и артистът и режисьор Джон Красински.Сватбата е в първокласното имение на Джордж Клуни, вила „ Олеандра “ на езерото Комо. Стенли се среща със сестрата на булката – Фелисити, и на втората чаша шампанско към този момент е обаян от нея. Продължението: той стяга куфарите и дружно с трите си деца се мести от Ню Йорк в Лондон. Идват още две прелестни деца – Матео (2015 г.) и Емилия (2018 г.) и признанието на артиста в шегаджийския му жанр: „ Надявам се, че и двете са мои, както и че ще наследят хубостта и душата на майка си! “. Със сигурност и петте деца в фамилията на Стенли Тучи и Фелисити имат освен отношение към храната, само че употребяват небцето си като филтър за значимите неща в живота. Защото по този начин прави главата на фамилията. „ Не се опасявам от гибелта, тъй като към този момент един път ми е дишала зад врата (рак на езика, който го лишава от опцията да се любува на кулинарните шедьоври за две години, б.а.), само че се опасявам да не изгубя усета си още веднъж. Защото в случай че не можеш да се насладиш на храната, на какво въобще можеш да се насладиш?! “В третата книга на един от обичаните сътрудници на Мерил Стрийп (партньорството им в „ Джули и Джулия “ е кино подарък, тя в ролята на именитата готвачка Джулия Чайлд, а той – на брачна половинка й Пол) Стенли Тучи споделя за срещата си с Марчело Мастрояни и неговата рецепта за прелестна вечер – шот с амаро и фернет бранка, както и за Джулия Чайлд. „ Няма да не помни в никакъв случай финала на нейното телевизионно шоу – пожеланието „ Бон апети! “.Това „ приятно ядене “ въодушеви майка ми, италианка в Съединени американски щати, да трансформира приготвянето на храна в споделено фамилно наслаждение, а на мен ми даде нещо скъпо – небце за хващане на усети и мемоари, които споделям в книгата. “
Актьорът, който тази година сграбчи премия „ Еми “ за телевизионното си предаване „ В търсене на Италия “, към момента се приспособява към едно леко отчаяние от Лондон.„ Обожавам раците и омарите от източното крайбрежие на Съединени американски щати. Тук, макар че на процедура океанът е еднакъв, усетът е друг! “ Със сигурност обаче любовта има силата да компенсира незадоволително вкусните британски омари.