Да полетим към мечтите и небето с... Марио Бакалов
„ Небето не е място, нито време. Небето – това е да бъдеш идеален. “ Или може би небето е място за сбъдване на фантазии на един мъж, който лети самоуверено към тях. Цитатът е от книгата на Ричард Бах " Джонатан Ливингстън Чайката ", а 38-годишният български водач в Lufthansa Марио Бакалов си наподобява по едно с Джонатан - неспирния блян към познания, висоти и следване на фантазии.
Коя е първата мисъл, която ви минава през мозъка, когато чуете „ хвърчене “, „ аероплан “ и „ авиация “? Сигурна съм, че едно от първите неща, с които ги асоциирате, е името Марио Бакалов . Човекът, който съумя да разпространява авиацията в България и да ни „ срещне “ с най-големия пътнически аероплан в света Airbus A380 през 2016 година. Марио е роден в Германия, само че до 9-годишна възраст живее в България. Първите стъпки в авиацията прави през 2000-та година, когато постъпва в авиационната академия на Lufthansa и стартира образованието си за водач . След сполучливо лицензиране стартира да лети като стюард на Boeing В747.
През лятото на 2004 година Бакалов става първи офицер на Airbus A320 . През първите години от кариерата си той лети из Европа. Следващото професионално ходило за него е преквалифициране на Airbus A340 по трансконтинентални направления. От 2014 година Марио е водач на най-големия пътнически аероплан в света – Airbus A380.
„ За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да било... би трябвало да започнеш с мисълта, че към този момент си дошъл “, написа още в книгата на Бах, а това изречение ще ви подскаже една част от философията, която Марио изповядва.
Личен архив-->
Първата реакция, която предизвикваш у хората, откакто схванат какво работиш и какво си постигнал е “УАУ ”! Ти обаче казваш ли си го? Потупваш ли се по рамото за осъществените фантазии?
Радвам се, че имам щастието да трансформирам фантазиите си в действителност. Не мога да скрия, че това, несъмнено, ме удовлетворява доста. Освен забележимия триумф, не би трябвало обаче да се не помни и какъв брой старания и непълен крах съм имал през дългия си път дотук, от кое място съм тръгнал и до каква степен съм стигнал. Ще дам единствено два образеца: реализирането на фантазията ми да кацна с А380 в София ми лиши повече от 5 години организация и бяха нужни няколко опита. А пък с цел да бъда един добър водач имам възприятието, че се приготвям цялостен живот.
Кой е моментът, в който се роди любовта ти към летенето и авиацията?
Като се замисля, любовта ми към авиацията растеше много устремено през цялото ми детство, само че се роди евентуално на възраст сред 5-6 годинки, когато за първи път имах опция да вляза в пилотската кабина: незабавно разбрах, че някой ден и аз желая да седнал съм на пилотската седалка и да хвърча.
Личен списък
Какви са стъпките на твоя триумф? Кое те е стимулирало през годините да си следваш пътя и задачите?
Както загатнах - пътят на триумфа е дълъг и не всеки път елементарен. Майка ми споделя, че хубавите неща стават постепенно. Вероятно, моето неизменност и устойчивост, са ми помогнали да не се предавам или отхвърлям. Освен това постоянно съм се опитвал да си показва по какъв начин бих се почувствал, в случай че осъществявам една или друга цел и по какъв начин би изглеждала тя превърната в действителност. Това визуализиране на нещата ми е пособие да не не помни накъде съм тръгнал. Като образец мога да дам един фотомонтаж на кацнал А380 в София на моето бюро години преди той в действителност да кацне. Гледах си го и си споделях, че някой ден ще го заменя с същинска фотография. И към този момент добитият с години опит ми дава самочувствието, че в действителност съвсем няма невъзможни цели и ме кара да имам вяра още по-силно в себе си и в моите качества. Последно, мога да загатна, може би, една линия от българската национална логика на психиката: каже ли ми някой, че нещо не може или няма да стане, то това незабавно ме стимулира да потвърдя тъкмо противоположното.
Скоро се навършиха две години от момента, в който приземи най-големия пътнически аероплан в София, с каква страст си спомняш са този миг?
Честно казано към момента се вълнувам при спомените за този извънреден ден от моя живот. Никога няма да не помни чудесното посрещане от толкоз въодушевени хора, дребни и огромни, на Летище София и несъмнено - моментът, когато развях българския байрак от кокпита пред тях и пред моето семейство. С задоволство виждам, че освен аз не съм не запомнил този ден, само че и доста други фенове на авиацията си спомнят за страстите оттогава.
Личен списък
Със сигурност ползата, възхищението и похвалите въздействат – постанова ли ти се да се „ приземяваш “ от време на време?
За благополучие имам близки хора към мен, които го вършат, в случай че се наложи. Може би би трябвало да попиташ тях какъв брой постоянно се постанова. Но общо взето мисля, че макар полетите в небето - заставам относително устойчиво на земята.
Имал ли си сериозни обстановки по време на полет?
Слава Богу, не съм имал същински сериозни обстановки за повече от 15 години хвърчене. Знам, че сме добре готови за възможни такива.
Как се справяш душевен с голямата отговорност, която носиш?
Отговорността фактически е голяма. Обучението, положителната и интензивна подготовка и непрекъснатото рационализиране на уменията ми ме карат обаче да се усещам спокоен и квалифициран за всевъзможни вероятни изключителни обстановки.
Личен списък
Колко хора си превозил откогато си водач - водиш ли си персонална статистика?
О, не. Даже и жестоко не мога да преценява какъв брой са общо. Мога единствено да кажа, че имам над 10 000 летателни часа.
Какво обичаш да правиш, когато си „ на земята “ и не летиш?
Обичам да хвърча към хубави и забавни места, единствено че към този момент за отмора. Иначе обичам добре прекарано време със фамилията и безгрижните срещи с другари - тези срещи доста ме зареждат и ме свързват с естествения живот и може би понякога “приземяват ”, както ти се изрази нагоре. Обичам и хубавата храна и вдъхновяващите диалози.
Казваш, че обичаш да летиш към хубави и забавни места, по какъв начин се чувстваш като пътник?
Да, случва ми се постоянно да хвърча като пътник. И в тази роля също се усещам добре. Имам опция да видя летенето и работата на сътрудниците от една друга позиция и имам време да надникна на открито, отвън кокпита. Тъй като познавам високия стандарт на образование и подготовка на всички мои сътрудници, пътувам умерено и се любувам на летенето, без да съм на работа.
Личен списък
Толкова разнообразни пейзажи виждат очите ти, само че кой е твоят, който в никакъв случай няма да ти омръзне да наблюдаваш?
В интерес на истината не мога да се наситя на северното зарево. Например при полети с доста северен маршрут. Гледките на планини и айсберги над Гренландия са също феноменални. Но най-любимата ми панорама е нос Добра вяра и Кейп Пойнт при кацане в Кейп Таун, Южна Африка. За мен няма по-хубаво място на света. Признавам обаче, че гледката при кацане над София и златните кубета на катедралата „ Александър Невски “ са паметен пейзаж, прочувствено обвързван със завръщане в България и радостно очакване да видиш близки хора.
Животът ти е в непрекъснато придвижване, само че изпитваш ли потребност от време на време да спреш?
Да, изпитвам. Особено когато доста съм работил и пътувал си бленувам за малко успокоение - тук на земята. Но единствено след ден - два отмора още веднъж изпитвам предпочитание за придвижване и прекарвания...
Колко дни най-дълго си издържал без да „ летиш “?
Най-много дни без полети ми се насъбират през лятото, когато взимам дългата си отмора и я извозвам на морето в България. Тогава не хвърча може би към 20 дни. През останалото време от годината не се събират повече от няколко дни.
Личен списък
Ти с изключение на водач си и мотивационен преподавател, какво по-различно чувство ти дава тази работа?
С мотивационните речи, в действителност, осъществявам една друга моя фантазия, а точно разказвайки за моя път да насърчавам и вдъхновявам други хора да реализират своите цели. Виждам, че моят път въодушевява, а с изключение на всичко останало тези срещи с хората зареждат и стимулират и мен. Допълнително - това занятие ми дава многообразие в една другояче относително механически насочена специалност.
Личен списък
Бил си по доста точки на света, само че кой е твоят „ център “? Къде е твоето у дома?
Моето у дома е несъмнено във Франкфурт, където съм и основан. София усещам като второ у дома. Тук съм прекарал детството си, тук са огромна част от моите близки.
Коя е първата мисъл, която ви минава през мозъка, когато чуете „ хвърчене “, „ аероплан “ и „ авиация “? Сигурна съм, че едно от първите неща, с които ги асоциирате, е името Марио Бакалов . Човекът, който съумя да разпространява авиацията в България и да ни „ срещне “ с най-големия пътнически аероплан в света Airbus A380 през 2016 година. Марио е роден в Германия, само че до 9-годишна възраст живее в България. Първите стъпки в авиацията прави през 2000-та година, когато постъпва в авиационната академия на Lufthansa и стартира образованието си за водач . След сполучливо лицензиране стартира да лети като стюард на Boeing В747.
През лятото на 2004 година Бакалов става първи офицер на Airbus A320 . През първите години от кариерата си той лети из Европа. Следващото професионално ходило за него е преквалифициране на Airbus A340 по трансконтинентални направления. От 2014 година Марио е водач на най-големия пътнически аероплан в света – Airbus A380.
„ За да летиш бързо като мисълта, докъдето и да било... би трябвало да започнеш с мисълта, че към този момент си дошъл “, написа още в книгата на Бах, а това изречение ще ви подскаже една част от философията, която Марио изповядва.
Личен архив--> Първата реакция, която предизвикваш у хората, откакто схванат какво работиш и какво си постигнал е “УАУ ”! Ти обаче казваш ли си го? Потупваш ли се по рамото за осъществените фантазии?
Радвам се, че имам щастието да трансформирам фантазиите си в действителност. Не мога да скрия, че това, несъмнено, ме удовлетворява доста. Освен забележимия триумф, не би трябвало обаче да се не помни и какъв брой старания и непълен крах съм имал през дългия си път дотук, от кое място съм тръгнал и до каква степен съм стигнал. Ще дам единствено два образеца: реализирането на фантазията ми да кацна с А380 в София ми лиши повече от 5 години организация и бяха нужни няколко опита. А пък с цел да бъда един добър водач имам възприятието, че се приготвям цялостен живот.
Кой е моментът, в който се роди любовта ти към летенето и авиацията?
Като се замисля, любовта ми към авиацията растеше много устремено през цялото ми детство, само че се роди евентуално на възраст сред 5-6 годинки, когато за първи път имах опция да вляза в пилотската кабина: незабавно разбрах, че някой ден и аз желая да седнал съм на пилотската седалка и да хвърча.
Личен списък Какви са стъпките на твоя триумф? Кое те е стимулирало през годините да си следваш пътя и задачите?
Както загатнах - пътят на триумфа е дълъг и не всеки път елементарен. Майка ми споделя, че хубавите неща стават постепенно. Вероятно, моето неизменност и устойчивост, са ми помогнали да не се предавам или отхвърлям. Освен това постоянно съм се опитвал да си показва по какъв начин бих се почувствал, в случай че осъществявам една или друга цел и по какъв начин би изглеждала тя превърната в действителност. Това визуализиране на нещата ми е пособие да не не помни накъде съм тръгнал. Като образец мога да дам един фотомонтаж на кацнал А380 в София на моето бюро години преди той в действителност да кацне. Гледах си го и си споделях, че някой ден ще го заменя с същинска фотография. И към този момент добитият с години опит ми дава самочувствието, че в действителност съвсем няма невъзможни цели и ме кара да имам вяра още по-силно в себе си и в моите качества. Последно, мога да загатна, може би, една линия от българската национална логика на психиката: каже ли ми някой, че нещо не може или няма да стане, то това незабавно ме стимулира да потвърдя тъкмо противоположното.
Скоро се навършиха две години от момента, в който приземи най-големия пътнически аероплан в София, с каква страст си спомняш са този миг?
Честно казано към момента се вълнувам при спомените за този извънреден ден от моя живот. Никога няма да не помни чудесното посрещане от толкоз въодушевени хора, дребни и огромни, на Летище София и несъмнено - моментът, когато развях българския байрак от кокпита пред тях и пред моето семейство. С задоволство виждам, че освен аз не съм не запомнил този ден, само че и доста други фенове на авиацията си спомнят за страстите оттогава.
Личен списък Със сигурност ползата, възхищението и похвалите въздействат – постанова ли ти се да се „ приземяваш “ от време на време?
За благополучие имам близки хора към мен, които го вършат, в случай че се наложи. Може би би трябвало да попиташ тях какъв брой постоянно се постанова. Но общо взето мисля, че макар полетите в небето - заставам относително устойчиво на земята.
Имал ли си сериозни обстановки по време на полет?
Слава Богу, не съм имал същински сериозни обстановки за повече от 15 години хвърчене. Знам, че сме добре готови за възможни такива.
Как се справяш душевен с голямата отговорност, която носиш?
Отговорността фактически е голяма. Обучението, положителната и интензивна подготовка и непрекъснатото рационализиране на уменията ми ме карат обаче да се усещам спокоен и квалифициран за всевъзможни вероятни изключителни обстановки.
Личен списък Колко хора си превозил откогато си водач - водиш ли си персонална статистика?
О, не. Даже и жестоко не мога да преценява какъв брой са общо. Мога единствено да кажа, че имам над 10 000 летателни часа.
Какво обичаш да правиш, когато си „ на земята “ и не летиш?
Обичам да хвърча към хубави и забавни места, единствено че към този момент за отмора. Иначе обичам добре прекарано време със фамилията и безгрижните срещи с другари - тези срещи доста ме зареждат и ме свързват с естествения живот и може би понякога “приземяват ”, както ти се изрази нагоре. Обичам и хубавата храна и вдъхновяващите диалози.
Казваш, че обичаш да летиш към хубави и забавни места, по какъв начин се чувстваш като пътник?
Да, случва ми се постоянно да хвърча като пътник. И в тази роля също се усещам добре. Имам опция да видя летенето и работата на сътрудниците от една друга позиция и имам време да надникна на открито, отвън кокпита. Тъй като познавам високия стандарт на образование и подготовка на всички мои сътрудници, пътувам умерено и се любувам на летенето, без да съм на работа.
Личен списък Толкова разнообразни пейзажи виждат очите ти, само че кой е твоят, който в никакъв случай няма да ти омръзне да наблюдаваш?
В интерес на истината не мога да се наситя на северното зарево. Например при полети с доста северен маршрут. Гледките на планини и айсберги над Гренландия са също феноменални. Но най-любимата ми панорама е нос Добра вяра и Кейп Пойнт при кацане в Кейп Таун, Южна Африка. За мен няма по-хубаво място на света. Признавам обаче, че гледката при кацане над София и златните кубета на катедралата „ Александър Невски “ са паметен пейзаж, прочувствено обвързван със завръщане в България и радостно очакване да видиш близки хора.
Животът ти е в непрекъснато придвижване, само че изпитваш ли потребност от време на време да спреш?
Да, изпитвам. Особено когато доста съм работил и пътувал си бленувам за малко успокоение - тук на земята. Но единствено след ден - два отмора още веднъж изпитвам предпочитание за придвижване и прекарвания...
Колко дни най-дълго си издържал без да „ летиш “?
Най-много дни без полети ми се насъбират през лятото, когато взимам дългата си отмора и я извозвам на морето в България. Тогава не хвърча може би към 20 дни. През останалото време от годината не се събират повече от няколко дни.
Личен списък Ти с изключение на водач си и мотивационен преподавател, какво по-различно чувство ти дава тази работа?
С мотивационните речи, в действителност, осъществявам една друга моя фантазия, а точно разказвайки за моя път да насърчавам и вдъхновявам други хора да реализират своите цели. Виждам, че моят път въодушевява, а с изключение на всичко останало тези срещи с хората зареждат и стимулират и мен. Допълнително - това занятие ми дава многообразие в една другояче относително механически насочена специалност.
Личен списък Бил си по доста точки на света, само че кой е твоят „ център “? Къде е твоето у дома?
Моето у дома е несъмнено във Франкфурт, където съм и основан. София усещам като второ у дома. Тук съм прекарал детството си, тук са огромна част от моите близки.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ