Не задавай въпрос, на който не знаеш отговора! Открито с Валя Ахчиева
„ Не задавай въпрос, на който не знаеш отговора ”, споделя с една от историите от опита си (с Иван Костов) супер значимо предписание освен за публицистите, само че и за всички хора Валя Ахчиева в премиерната си книга Открито, кръстена на предаването й, което става на 30 години.
Винаги съм мислил, че нейното „ Открито ” значи „ Разкрито ”, а тя споделя в томчето, че в действителност има поради „ Отворено ”.
Книгата е учебник по репортерство, не по настоящата сега „ публицистика ” на слушалките, изобилства от прелестни персонални истории в жанр „ Умри, само че взаимозависимост дай ”, трансформирали се в следствия и изявленията с личностите, които направиха... историята на България през целия преход.
И Открито не умря 5 години, откакто цензурата с съответни, посочени от нея имена, я в профил от Българска национална телевизия. Тя споделя по какъв начин. След петилетка на прекъсване и потегляне на предаването поради следствията й за износа на ваксини, което прати министър в прокуратурата, за противозаконен началник на СГСъд, за империята на Марешки и съветската връзка, то е сппяно в края на 2019 година След това продължи в нета и Евроком.
Книгата се чете на един мирис и като екшън-трилър, който не стопира от 1990 година до през днешния ден. Понеже следва да гледаме вариации по тематиката със модерни политици – обичана история е по какъв начин след вземането на имунитета на експремиера Андрей Луканов като народен представител, тя се преборва с защитата и сяда в колата му, с цел да снима изявление с него. И, когато стигат в дома му, го прави на нощна лампа, като класика на разпитите, като взема електроуреда от личната спалня на индивида, който най-малко литературата ни издигна до Кръстник на Прехода. Няма по-голям драматург от живота.
Книгата е лекарство против боязън. Чудесно съвпадане се оказа премиерата тъкмо във Военния клуб точно на Деня на националните будители. И не се споделя единствено за журналистическа храброст, само че и за чисто човешка – за самотната майка, която идва в Българска национална телевизия, където никой не я чака, рискува финансова неустановеност – стартира единствено на хонорар, с цел да се издигне с упоритост и доста работа до водеща на най-гледаното през 90-те предаване Панорама на единствената национална тв на онази ера.
Книгата е и пособие за независимост и достолепие. Прекрасна е историята за „ още един човек в студиото ”. Когато й постановат с цената на закани от най-високо равнище събеседник за Панорама, който тя не е канила, беседва с госта, който е желала, а „ управлението ” не, а след това дава думата за монолог на „ още един човек в студиото ” – изтъкнат народен представител.
Така се прави, не се надвиква като на пазара, както днешните „ водещи ” със слушалките в ушите, в които им нашепва незнаен глас.
Понеже излиза 10 дни преди 35-годишнината на формалния старт на Демокрацията и Прехода – 10 ноември, книгата е независимо удостоверение в развиване по какъв начин стигнахме от „ сантименталния интервал ” на същинска независимост до „ демократурата ” на момента. Която няма нищо общо със свободата на словото, само че я живеем, без значение, че официално сме в Европейски Съюз и НАТО с по този начин постоянно цитираните евроатлантически полезности, издигащи точно тази независимост в фетиш. Да, но не, както споделяше една друга тв легенда.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Винаги съм мислил, че нейното „ Открито ” значи „ Разкрито ”, а тя споделя в томчето, че в действителност има поради „ Отворено ”.
Книгата е учебник по репортерство, не по настоящата сега „ публицистика ” на слушалките, изобилства от прелестни персонални истории в жанр „ Умри, само че взаимозависимост дай ”, трансформирали се в следствия и изявленията с личностите, които направиха... историята на България през целия преход.
И Открито не умря 5 години, откакто цензурата с съответни, посочени от нея имена, я в профил от Българска национална телевизия. Тя споделя по какъв начин. След петилетка на прекъсване и потегляне на предаването поради следствията й за износа на ваксини, което прати министър в прокуратурата, за противозаконен началник на СГСъд, за империята на Марешки и съветската връзка, то е сппяно в края на 2019 година След това продължи в нета и Евроком.
Книгата се чете на един мирис и като екшън-трилър, който не стопира от 1990 година до през днешния ден. Понеже следва да гледаме вариации по тематиката със модерни политици – обичана история е по какъв начин след вземането на имунитета на експремиера Андрей Луканов като народен представител, тя се преборва с защитата и сяда в колата му, с цел да снима изявление с него. И, когато стигат в дома му, го прави на нощна лампа, като класика на разпитите, като взема електроуреда от личната спалня на индивида, който най-малко литературата ни издигна до Кръстник на Прехода. Няма по-голям драматург от живота.
Книгата е лекарство против боязън. Чудесно съвпадане се оказа премиерата тъкмо във Военния клуб точно на Деня на националните будители. И не се споделя единствено за журналистическа храброст, само че и за чисто човешка – за самотната майка, която идва в Българска национална телевизия, където никой не я чака, рискува финансова неустановеност – стартира единствено на хонорар, с цел да се издигне с упоритост и доста работа до водеща на най-гледаното през 90-те предаване Панорама на единствената национална тв на онази ера.
Книгата е и пособие за независимост и достолепие. Прекрасна е историята за „ още един човек в студиото ”. Когато й постановат с цената на закани от най-високо равнище събеседник за Панорама, който тя не е канила, беседва с госта, който е желала, а „ управлението ” не, а след това дава думата за монолог на „ още един човек в студиото ” – изтъкнат народен представител.
Така се прави, не се надвиква като на пазара, както днешните „ водещи ” със слушалките в ушите, в които им нашепва незнаен глас.
Понеже излиза 10 дни преди 35-годишнината на формалния старт на Демокрацията и Прехода – 10 ноември, книгата е независимо удостоверение в развиване по какъв начин стигнахме от „ сантименталния интервал ” на същинска независимост до „ демократурата ” на момента. Която няма нищо общо със свободата на словото, само че я живеем, без значение, че официално сме в Европейски Съюз и НАТО с по този начин постоянно цитираните евроатлантически полезности, издигащи точно тази независимост в фетиш. Да, но не, както споделяше една друга тв легенда.
Борис Ангелов
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ