Кой бяга от истински дебат за Истанбулската конвенция
Не имам вяра някой разумен човек откровено да има вяра, че с утвърждението на „ Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дамите и домашното принуждение “ ще бъде решен въпросът с насилието над дами. Достатъчно е да създадем една ретроспекция на използването на европейските стандарти за интеграцията на ромите и ще забележим какво ще се случи с битката с насилието над дами. Ще се изпълнят условията на Конвенцията за основаване на голяма администрация и насърчаване на мощна неправителствена мрежа, посредством които ще се усвоят стотици милиони евро при съвсем нулева успеваемост. Същевременно, ние ще би трябвало да плащаме, с изключение на издръжката на тази нова администрация, и глобите, които страната ни ще заплаща за редовно нарушаване на Конвенцията. В българското законодателство има планувани наказания и институционални отговорности за битка против домашното принуждение и всяка друга форма на принуждение против дамите – имаме добър Законът за отбрана от домашно принуждение. Изключително нездравословна е наложената у нас процедура, когато плануваните в закона наказания не се извършват, те да се уголемяват. Така политическият хайлайф трансферира отговорността си за неприлагането на закона върху самия закон. Управляващите партии у нас трансфораха законите в нещо като предизборни стратегии, в заявления за положителни планове, които в никакъв случай не се извършват. Това води само и единствено до още по-масово неспазване на законите, което ускорява законодателния разврат в обществото ни.
Най-същественият въпрос е този, че зад прокламираните в Конвенцията хуманни цели се крият доста по-сериозни планове. Още в рекламната брошура се споделя:
„ Конвенцията е първият интернационален контракт, съдържащ формулировка на пола. Така през днешния ден се признава, че дамите и мъжете са освен биологично разграничени като дами и мъже, само че че съществува и обществено построена категория „ пол “, която отрежда на дамите и на мъжете съответни характерни функции и държания. “
Предефинирането на пола ще има извънредно съществени последствия и опитите за омаловажаването му от бранителите на Конвенцията е груба операция! Това е налагане на левичарската идеологическа теория за пола като форма на обществено самоопределяне, която отхвърля пола като естествена даденост и подменя визията за мъж и жена. Това ни връща във времето, когато във всеки учебник и научна обява основополагащо беше това, което са споделили Маркс или Ленин за физиката, химията, математиката, литературата, музиката и така нататък В конвенцията, още в преамбюла, връзките сред дамите и мъжете са изобразени сходно на връзките сред пролетариата и буржоазията в Комунистическия манифест:
„ Като означават, че насилието над дами е демонстрация на исторически неравнопоставените властови връзки сред дамите и мъжете, които са довели до доминация над дамите и дискриминация против тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на цялостния прогрес на жените;
Като означават структурната природа на насилието над дами като принуждение, учредено на пола, както и че насилието над дами е един от главните обществени механизми, посредством които дамите са наложително сложени в подчинена позиция по отношение на мъжете; “
В тези абзаци от Конвенцията вменяването на податливост от страна на лицата от мъжки пол към принуждение във връзка с лицата от женски пол е дискриминационно във връзка с мъжете. Да, в конвенцията има и текстове, които регистрират, че в по-редки случаи и мъжете могат да бъдат жертва на принуждение, само че те са по-скоро за сведение. Отговорността за всяко закононарушение е лична и всяка форма на вменяване на виновност по полова, расова, национална, обществена, полова или различен групова принадлежност е дискриминационна. Недвусмисленото подстрекателство и опит за нормативно налагане на тезата, че обичайна и религиозна визия за пол е причина за принуждение на мъжете против дамите, е искрено марксистко, а в текста на чл.12, т.1 от Конвенцията е доразвито и в типичната революционна марксистка стилистика:
„ Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики , учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете. “
Неверни са изказванията, че Конвенцията няма да въздейства императивно върху нашето законодателство. Напротив, според чл.5 ал.4 от Конституцията „ Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. “ Нещо повече, с предефинирането на пола от естествена даденост във форма на самоопределяне, член 46 от Конституцията, в който се споделя, че „ Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена. “ добива нов смисъл тъй като мъжът и дамата към този момент могат да са такива по самоопределяне, както планува Чл.4, т.3 от Конвенцията:
„ Прилагането на наредбите на актуалната Конвенция от страните, по-специално ограниченията за отбрана на правата на жертвите, би трябвало да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол , раса, цвят на кожата, език, вяра, политически или други убеждения, народен или обществен генезис, принадлежност към национално малцинство, имуществено положение, рождение, полова ориентировка, еднаквост, учредена на пола , възраст, здравословно положение, увреждания, фамилно състояние, статут на мигрант или на емигрант, или различен статут. “
Поради всички тези явни проблеми бранителите на Конвенцията съзнателно бягат от спор всъщност и насочват дебата в друга посока. Необяснимо е обаче за какво хора, които се показват за християндемократи, плахо и конформистки не смеят да се опълчват на левичарската нервност в интерес на Конвенцията, като показват подготвеност да поддържат ратификацията ѝ, с което се самоопределят като левичари християндекорати!
*Коментарът е от BULGARIA ANALYTICA
Най-същественият въпрос е този, че зад прокламираните в Конвенцията хуманни цели се крият доста по-сериозни планове. Още в рекламната брошура се споделя:
„ Конвенцията е първият интернационален контракт, съдържащ формулировка на пола. Така през днешния ден се признава, че дамите и мъжете са освен биологично разграничени като дами и мъже, само че че съществува и обществено построена категория „ пол “, която отрежда на дамите и на мъжете съответни характерни функции и държания. “
Предефинирането на пола ще има извънредно съществени последствия и опитите за омаловажаването му от бранителите на Конвенцията е груба операция! Това е налагане на левичарската идеологическа теория за пола като форма на обществено самоопределяне, която отхвърля пола като естествена даденост и подменя визията за мъж и жена. Това ни връща във времето, когато във всеки учебник и научна обява основополагащо беше това, което са споделили Маркс или Ленин за физиката, химията, математиката, литературата, музиката и така нататък В конвенцията, още в преамбюла, връзките сред дамите и мъжете са изобразени сходно на връзките сред пролетариата и буржоазията в Комунистическия манифест:
„ Като означават, че насилието над дами е демонстрация на исторически неравнопоставените властови връзки сред дамите и мъжете, които са довели до доминация над дамите и дискриминация против тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на цялостния прогрес на жените;
Като означават структурната природа на насилието над дами като принуждение, учредено на пола, както и че насилието над дами е един от главните обществени механизми, посредством които дамите са наложително сложени в подчинена позиция по отношение на мъжете; “
В тези абзаци от Конвенцията вменяването на податливост от страна на лицата от мъжки пол към принуждение във връзка с лицата от женски пол е дискриминационно във връзка с мъжете. Да, в конвенцията има и текстове, които регистрират, че в по-редки случаи и мъжете могат да бъдат жертва на принуждение, само че те са по-скоро за сведение. Отговорността за всяко закононарушение е лична и всяка форма на вменяване на виновност по полова, расова, национална, обществена, полова или различен групова принадлежност е дискриминационна. Недвусмисленото подстрекателство и опит за нормативно налагане на тезата, че обичайна и религиозна визия за пол е причина за принуждение на мъжете против дамите, е искрено марксистко, а в текста на чл.12, т.1 от Конвенцията е доразвито и в типичната революционна марксистка стилистика:
„ Страните подхващат нужните ограничения за поощряване на промени в обществените и културни модели на държание на дамите и мъжете за премахване на предубеждения, традиции, обичаи и всевъзможни други практики , учредени на концепцията за непълноценност на дамите или на стереотипни функции за дамите и мъжете. “
Неверни са изказванията, че Конвенцията няма да въздейства императивно върху нашето законодателство. Напротив, според чл.5 ал.4 от Конституцията „ Международните контракти, утвърдени по парламентарен ред, обнародвани и влезнали в действие за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат преимущество пред тези правила на вътрешното законодателство, които им опонират. “ Нещо повече, с предефинирането на пола от естествена даденост във форма на самоопределяне, член 46 от Конституцията, в който се споделя, че „ Бракът е непринуден съюз сред мъж и жена. “ добива нов смисъл тъй като мъжът и дамата към този момент могат да са такива по самоопределяне, както планува Чл.4, т.3 от Конвенцията:
„ Прилагането на наредбите на актуалната Конвенция от страните, по-специално ограниченията за отбрана на правата на жертвите, би трябвало да бъде обезпечено без всякаква дискриминация, учредена на пол, обществен пол , раса, цвят на кожата, език, вяра, политически или други убеждения, народен или обществен генезис, принадлежност към национално малцинство, имуществено положение, рождение, полова ориентировка, еднаквост, учредена на пола , възраст, здравословно положение, увреждания, фамилно състояние, статут на мигрант или на емигрант, или различен статут. “
Поради всички тези явни проблеми бранителите на Конвенцията съзнателно бягат от спор всъщност и насочват дебата в друга посока. Необяснимо е обаче за какво хора, които се показват за християндемократи, плахо и конформистки не смеят да се опълчват на левичарската нервност в интерес на Конвенцията, като показват подготвеност да поддържат ратификацията ѝ, с което се самоопределят като левичари християндекорати!
*Коментарът е от BULGARIA ANALYTICA
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ