Не всеки човек може да избира родителите си, но понякога

Не всеки човек може да избира родителите си, само че от време на време е по-хубаво даже да ги няма. Историята на Оксана Малая го потвърждава. А нейното битие потвърждава и какъв брой положителни са били обществените служби в тогавашния социалистически блок. За задачата би трябвало да се върнем обратно във времето, някъде през далечната 1983 година Никой не знае за съществуването на Оксана, тя има акт за раждане, само че малко по-късно изчезва от радара. Няма информация къде живее, нейните родители не се интересуват от нея, а и няма кой да се трогне от историята ѝ.

Откриването ѝ се случва доста по-късно, когато е едвам на 8 години. Съсед я вижда в гората, до момента в който е на разходка, а това, което вижда, остава вечно в историята. Малкото момиче не е обществено, както множеството ѝ връстници на същата възраст. То не може да приказва, не се държи обикновено и нейните най-хубави другари са дивите кучета. Оказва се, че Оксана е гледана от дивите животни, когато е на 3-годишна възраст.

Не знаем и не можем да подозираме какви са нейните грехове, с цел да получи такова отношение, само че обстоятелствата в действителност са плашещи. Тя е една от първите, които се разказват като хора, вярващи, че са диви животни, в този случай – куче. Оказва се, че има голяма бездна в нейното развиване и тя е по-близка с природата и нейните диви закони, в сравнение с с човешката ѝ същина. Този феномен е разказван в миналото в книгите като „ Тарзан “ и „ Книга за джунглата “, а всичко това демонстрира, че не приказваме просто за литературна небивалица, а за обстоятелства.

Родителите на Оксана са алкохолици, които в никакъв случай не са обръщали внимание на най-малкото си дете. Една вечер и двамата, до момента в който още веднъж са пленени от духовете на Дионисий, не помнят детето отвън къщата, в студената режеща нощ. Оксана, която години по-късно ще бъде възпитана и ще стартира да приказва, споделя, че нейното семейство е било многочислено. След като всички останали деца получат своето легло, майка ѝ взема решение, че няма смисъл да търси място за Оксана и просто я остава на открито.

Нито едно дете няма да издържи на студа, само че най-вероятно фамилията въобще не се интересува от загубата ѝ. В някакъв опит за оцеляване, дребното дете взема решение да допълзи до кучето и да се стопли от неговата топлота. Животното, за разлика от индивида, не отказало грижа. Найма, както по-късно е кръстено, взема решение да реалокира детето при своите дребни. Скоро и други бездомни кучета се включват в отбраната.

Оксана може и да не порасне в човешко семейство, каквото явно няма никакво качество, най-малко в нейните показа, само че пък е отгледана от кучета, които са я оценявали доста повече. Скоро ще бъде призната в глутницата, а това идва и с привички да се храни непосредствено от пода и да се ближе като всички останали животни. Не е ясно по какъв начин, само че Оксана се научава да комуникира с останалите животни. Разказва, че е разбирала какво тъкмо е смисъла на ръмженето и по какъв начин може да организира диалози с тях. Подобни техники резервират живота ѝ и разрешават най-малко някаква защита от злото, което познава в хората.

Скоро кучетата ще я виждат като себеподобна и няма да я възприемат като човек. Защитават я гневно и не позволяват други хора до нея. Изискват се съществени старания от управляващите, преди да съумеят да я спасят. Спасението, както го назовават те, идва чак след пет години. Похвално е за обществената система, както и позорно за фамилията ѝ, само че последните не са се вълнували чак толкоз. При опити детето да се вземе, мнозина са нахапани и най-после е належащо всички животни да се примамват с храна, до момента в който детето е изведено в сигурност.

Историята добива известност в медиите, когато Оксана е разграничена от кучешкото семейство. Нейното държание на куче не се трансформира незабавно, нужни са години на терапия, с цел да я превъзпитат. Учи се да върви, учи се да се държи като човек, само че това е развой, който въобще не може да се преглежда като елементарен или бърз. Ако човек ѝ даде храна, Оксана постоянно я крие по този начин, както кучето прави. Ако се опитат да вземат предмет от нея, тя стартира да ръмжи или да хапе. Липсата на първите 7 години като образование ще се окажат пагубни за нея. Има даже опозиция, когато я учат да върви на два крайници, до този миг детето постоянно е употребило и ръжете си.

Един от психолозите споделя, че е бил ужасяващ, тъй като детето не приличало въобще на човешко създание, а по-скоро на малко животно. Ако види вода, Оксана изплезва език, а се храни най-вече с устата си, без да употребява ръцете си. Човешката ѝ форма стартира да се развива и скоро учи стотици нови думи, с които да комуникира, малко по-късно стартира да върви и на два крайници, което е мъчно занятие. След няколко проучвания ще стане ясно, че момичето в никакъв случай няма да стигне естественото нивo на развиване. На 3-годишна възраст, учените считат, че към момента е със съзнанието на 6-годишно дете. Въпреки обстоятелството, че е обучавана и гледана, нейните първи родители оставят съществени вреди, които не могат да бъдат възобновени.

Появата на Оксана като медицински феномен ще отвори тематика на още един диалог: какво в действителност въздейства върху нашето развиване – гените или средата, в която израстваме? За страдание Оксана потвърждава, че има още една променлива, която може да отговори на някои въпроси. Много учени ще изследват държанието на Оксана, дават ѝ най-различни проби, с цел да открият нейното интелектуално развиване. Изненадата в действителност е забавна, изключително откакто е била възпитана от кучета. Командите към нея не са с изключително почитание. Лингвистите са на мнение, че детето учи език от раждането си до 12-годишна възраст. Ако липсва подобен, то мозъкът не се развива и този дял няма да може да даде ключа към социализирането.

Има и други истории на неправда. Случаят на Джени Уили не е по-различен. Тя е открита вкъщи си, завързана за стол. 13-годишното момиче е било осъдено, тъй като не слуша и постоянно основава бели. Баща ѝ я завързва за стол и не приказва, а постоянно я бие и ѝ ръмжи. Той самият в никакъв случай не е желал да има деца и се е постарал да скри Джини от погледа на света. След като тя стои на стол за много години, без право на социализация, скоро не помни да комуникира с хората. Това я лишава от правото да се обслужва сама и да опознае света.

Не може да приказва, тъй като просто никой не е приказвал с нея. Също като Оксана ще се научи да приказва, само че в никакъв случай няма да може да основава фрази. Детето най-после е преместено в лудница, тъй като не може да комуникира и да се оправя с външния свят. Никой не знае какво се случва по-късно.

Оксана към този момент е стара и живее във плантация с приятеля си, където отглежда бездомни кучета и се грижи за други животни. Успява да опознае света, въпреки и още да среща компликации, само че с това разбираме, че езикът е доста значима част от образуването на характера и без него сме изцяло изгубени.