Сайга
Не в тайгата, а в сухите степи на Монголия и в полупустините на Азия живее животно, наричано сайга. Представлява тип антилопа, на която другото название е сайгак.
Става въпрос за необичайно изглеждаща антилопа. Причудливата визия на бозайника се дължи на муцуната му, която е издута и наподобява повече на съкратен хобот. Малко припомня на тапир или мравояд да вземем за пример. Интересната антилопа има отлично развито подушване и посредством двете ноздри на хоботчето филтрира въздуха, с цел да не може праха на навлезе в белите дробове.
Уникалното животно е заплашен скотски тип и е включено в Червената книга. Неговата непредвидена осанка поражда любознание и предпочитание да се научи повече за него.
История на сайгата
Сайгата Saiga tatarica и е приблизително огромно чифтокопитно животно от фамилията на Кухорогите. Наричат я също степна антилопа или сайгак.
Той е единственият действителен член на рода и е систематизиран и разказан от Карл Линей в ХІІ издание на Sistema naturae. Линей му дава името Capra tatarica. Връзката сред сайгата и тибетската антилопа се е знаела и обсъждала от дълго време и Реджиналд Покок ги класифицира в обособени фамилии още през 1910 година.
През 1945 американецът Джордж Гелройд Симпсън ги слага в подсемейство Сайгини, до момента в който по-късните откриватели най-накрая откриват, че сайгата е по-близо до антилопите. На базата на митохондриални данни през 2013 година Ева Верена Берман демонстрира, че сайгата е близка до антилопата геренюк и са от сестрински кланове.
Фосилите на антилопата са съсредоточени главно в централна и северна Евразия и разкриват, че бозайникът е населявал северна Евразия през плейстоцена. Има разкопани вкаменелости и през интервала на преход от плейстоцен към холоцен и те демонстрират, че морфологията на сайгата очевидно не се е трансформирала доста от праисторически времена.
Днес е сериозно заплашен тип, а в древността е обитавала огромна повърхност от Евразийската степ. По времето на плейстоцена се е срещала и в Берингова Северна Америка и Британските острови.
Местообитания на сайгата
Сайгата е стадно животно сходно на други типове (сарни, газели, кози, овце, зебри, бизони), което живее главно в откритите сухи степи и полупустини на Централна Азия. Обичайно сайгите живеят в открити равнини земи с ниска растителност, с цел да не им пречи да бягат бързо. Неравният терен и гъстата растителност се отбягват от сайгака, само че при потребност се крие в такива места.
През зимата антилопата мигрира. В удобни условия числеността нараства бързо, а популацията се възобновява на всеки 4 години.
Как наподобява сайгата?
Сайгата е междинен на величина бозайник. Дължината на тялото му е от 108 до 146 сантиметра, а при женските е от 108 до 125 сантиметра. Височината при холката при мъжките варира от 69 до 79 сантиметра, а при женските от 57 до 73 сантиметра. Опашката им е късичка - от 6 до 13 сантиметра. Мъжките доближават до 51 кг тегло, а женските са с 10 кг по-леки. Долната граница е надлежно 32 и 21 кг.
Най-забележителната част от тялото на сайгата е нейната зурла. Тя е огромна и издута. Подобна се следи при антилопите дик-дик и тапирите.
Носът на сайгата е закривен надолу, като се изключи че е подут, и се отличава с неповторимата си вътрешна конструкция. Състои се от преносими кости с форма на серпантина, голям брой власинки и жлези, които отделят мускус. Целта на това необичайно устройство е да пази дробовете на животното през цялата година. През лятото пречи на праха от копитата на останалите животни да влизат в дробовете на сайгата, а през зимата затопля въздуха.
Очите на бозайника са ситуирани върху дребни издатини от костен темперамент. Доста едрата глава се крепи от пай и здрав врат, а тънките и дълги крайници поддържат неголямо и леко тяло.
Козината на сайгата демонстрира сезонни промени. През лятото наподобява жълта до алена, избледняваща към фланговете.
През зимата развива бледен, сивкаво-кафяв цвят, с нотка на кафяво по корема и шията. Коремът като цяло е ярък, съвсем бял през цялата година.
Самата четина е формирана от вълнист подкосъм и груби четинести косми, които пазят животното от студа през зимата. Тогава козината на сайгака е 2 пъти по-дълга и до 70 % по-дебела от лятната. През лятото косъмчетата са дълги 18-30 милиметра, а през зимата стигат 40-70 милиметра. Около шията се образува грива с дължина от 12 до 15 сантиметра.
Само мъжкият сайгак има рога. Те са дебели и леко транспарантни, с восъчен цвят и имат 12 до 20 ясно изразени пръстена. Диаметърът им е от 25 до 33 милиметра. Почти отвесни са, като долните елементи на пръстеновидни, а горния край има форма на листо.
Начин на живот на сайгата
Сайгите образуват огромни стада, които пасат в полустепите, степите и тревните площи или откритите гори. Те могат да минават огромни дистанции, да плуват през реки, само че заобикалят стръмни или грапави региони.
Сайгите, сходно на монголските газели, са известни с необятното си преселение през степите, което им разрешава да заобикалят естествени бедствия. Съвременните направления на стадата сайгаци минават през териториите на 5 страни и това преселение е предпазено от конвенцията за мигриращите типове.
Сайгите са подвластни от времето и са наранени от съмненията на климата в огромна степен поради миграционния си темперамент. Суровите зими не дават опция за хранене с тревата под снега и популацията фрапантно понижава през студените месеци.
Лятото крие други рискове за сайгака. Тогава сухотата в степите води до недостиг на пасища. Малките степни реки изсъхват по-бързо и водните запаси се лимитират до огромни реки и езера, нормално наоколо до обитаеми места. Масовата смъртност не е необичайност.
Размножаване на сайгата
Сезонът на чифтосване при сайгата стартира през ноември, когато мъжките стартират да се борят за достъп до женските. Победителят води стадо от 5 до 50 женски.
Бременността трае 140 дни. През пролетта майките се събират всеобщо, с цел да раждат. Първото раждане нормално е 1 малко, само че от идната година те раждат най-често по 2.
След раждането дребните остават скрити и лежат съвсем неподвижно през първите си три дни. Те стартират да се движат, да блеят и да пасат околната зелена растителност от четвъртия ден нататък.
Женските доближават полова зряла възраст на 8 месеца, до момента в който мъжките узряват много по-късно, на 20 месеца.
Средната дълготрайност на живота на сайгата е от 6 до 10 години, само че от време на време живеят и по 12 години.
Хранене на сайгата
Антилопите сайга са тревопасни животни. Те пасат от над 100 разнообразни типа растения. Най-важните са треви, пролетен кипарис и степни лишеи. Хранят се също и с културни растения и постоянно тъпчат реколтата.
Самите те съставляват храна за вълците, а дребните за лисиците, орли, кучетата и гарваните.
Ловът на сайга и заличаване на типа
От древността сайгата е била обект на лов поради месото си. Сравняват го с агнешкото месо, смята се за питателно и вкусно. Използва се освен месото. Кожата служи за произвеждане на велур, а рогата се показват като опция на рога на носорога.
От рогата в китайската медицина се подготвя лекарство за тресчица. Прекомерният експорт на рога е довел до бърз спад на популацията и по тази причина тази антилопа е предпазен тип в законодателството на всяка страна, на чиято територия може да се следят антилопи сайга.
