Не унивай, избирателю! Днес ситуацията ти се струва хаотична, но

Не унивай, избирателю! Днес обстановката ти се коства безредна, само че не е. Просто по силата на клатещото се махало лявото се връща в цялата си хубост. Така е по целия свят. България не е страна, която задава трендове. България може единствено да резонира в честотата на международните събития. Вземете комунизма от 1944 до 1989, дето ни сполетя на крилете на Съветската войска, с чийто монумент от години се чудим какво да вършим. Без тази войска и без Войната, от единствено себе си комунизъм у нас в никакъв случай нямаше да се появи. И през днешния ден лявото се завръща в лицето на Президента и гравитиращите към него политически обединения, единствено тъй като и целият свят е олевял. Това е нещо като земетресение, като неумолимата промяна на сезоните. И въпреки всичко наподобява, че на българските партии им е пристигнал акълът – търсят взаимоотношение между тях, с цел да не се повторят последните избори. Що за политически субекти са тези, които не могат да произведат власт! Макар и някои да го приказват, никоя от опозиционните партии, а това са всички като се изключи ГЕРБ, не желае „ избори до дупка “. Не желаят, тъй като ги е боязън. Страх ги е, че в случай че гласоподавателите ги видят още един път безсилни да произведат власт и в случай че отидат на трети избори през есента, ще си рекат, че единствено ГЕРБ са в положение да ръководят и ще ги върнат. И ГЕРБ ще се върнат. Вярно, евентуално с нови лица, нови хрумвания, нови послания и заклинания, препозиционирани (обърнахте ли внимание, че фонът на логото им към този момент е тъмносин?), само че ще се върнат. От това най-вече се опасяват опозиционните партии и по тази причина влязоха в сезона на коалирането. Идеологията капитулира пред аритметиката. И като цяло това звучи добре, тъй като загатва за вяра, че може би българските партии също са се ужасили от 45-ия парламент, както и българските жители, и търсят метод да не го повторят. Пък и по никакъв начин не е зле гласоподавателите да имат логичен, явен и спретнат избор. Медиите ни засипаха със известия за раждания на нови обединения. Най-очаквана беше „ огромната коалиция вляво “, тъй като, както към този момент отбелязахме, лявото е във фактическо нахлуване и всички усещат това. Да, обаче не съумя да се състои в този исторически мащаб, в който бе замислена. Може би тъй като лявото към този момент е намерило своето посланичество в лицето на служебния кабинет, а може би тъй като не е баш това ляво, което се пробва да се изкара – тъкмо като и Демократична България не е това дясно, за което желае да я мислят. Най-смешно беше лашкането на Татяна Дончева сред Нинова и Манолова. На мен ми е неловко като ги виждам, за тях не знам... И какви са аргументите Дончева да не остане в орбитата на огромната лява партия? Една от тях е, че Нинова не се е съгласила името на Дончевата партия да участва в името на обединението. Нещо сходно се е случило и при договарянията на КОД за влизане в орбитата на огромната дясна партия – името на партията в името на обединението. Отказвам да схвана тази надутост. И по този начин, лявото се раздели или в случай че щете обособи в три независими субекта. От голямата коалиция вляво останаха Българска социалистическа партия, АБВ и „ Нормална страна “ на ветрения енергетик Георги Кадиев. Мая Манолова – не знам те ли не я щяха, тя ли не ги щя – се обособи в коалиция „ Изправи се! Мутри вън! “ (простете, само че на мен това име продължава да ми звучи като „ Йо-хо-хо и бутилка ром! “) дружно с „ Отровното трио “, което към този момент е дуо, откакто Славето Минеков най-накрая стана министър на културата, въпреки и длъжностен. Питам се: в случай че при идващото разпределяне на картите се сбъдне и фантазията на Хаджигенов да министерства, дали ще би трябвало да приказваме за „ Отровния солист “? Към обединението се причисли и „ Движение 21 “ на Татяна Дончева, както и ЕНП на Мария Капон, което е толкоз ЕНП, колкото и „ Галъп “ е GALLUP. Но несъмнено най-яркият проблясък вляво е обединението на Жан Виденов „ Ляв съюз за чиста и свята република “, която дано за улеснение назовем „ комунистическата коалиция “. Тя се състои от „ Български път “ (Ангел Димов), „ Българска прогресивна линия “ (Красимир Янков), „ Възраждане на отечеството “ (Николай Малинов – ръководител на Движение „ Русофили “ и джентълмен на медал „ Дружба “, връчен персонално от господин Путин) и, несъмнено, „ Партия на българските комунисти “ (Иван Пенчев – Първи секретар на ЦК). Като ви споделям, че лявото триумфално се завръща, вие не ми вярвате! Да се завърне Жан Виденов в политиката е все едно Едуард Джон Смит (капитанът на „ Титаник “) да поеме командването на нов пътнически транспортен съд. Виденов също застава на патриотични позиции (като „ Българските патриоти “ и КОД), само че не крие острата си русофилия. Един негов откъс обиколи пространството: „ Майкопродавците ще ми раздават акъли, тъй като били зад граница и създали верния цивилизационен избор. А да ми дойдат с фотоапаратите си, вързани с Facebook непрекъснато, а пък аз ще им изляза с автомата, ножа или юмрука си, който също е оръжие. Лукашенко им сподели по какъв начин става тая работа. Класически! “. Тези, които гледаха конференцията му, са забелязали, че той имаше поради „ троцкистите от Париж “ като да вземем за пример Юлия Кръстева, която назова маоистка. Не че няма известно основание… Следва патриотичната коалиция. Вярвам, че някакви патриоти би трябвало да бъдат показани в българския парламент. Полезно е тъй като внася достоверна идеология, споделяна от доста хора – доста повече от подкрепящите партиите, които претендират да я показват. Първоначално обединението трябваше да се състои от Вътрешна македонска революционна организация, НФСБ и КОД, само че след това вместо КОД се появи „ ВОЛЯ – план на Веселин Марешки “, както гласи цялостното име на партията. Сигурен съм, че при конфигурацията с КОД доста хора с наслада и облекчение биха дали своят вот за патриотичната коалиция, само че освен това състояние към този момент не знам. Последната коалиция, с която ще се занимаем, си няма име, по тази причина дано я назовем „ консервативната коалиция “. Състои се от КОД, Български земеделски народен съюз и БДФ. Претендира, че е по-дясна от ГЕРБ, заради което се мъчи да нарежда ГЕРБ в неутралния център, където е класическият вилает на Движение за права и свободи. Според д-р Москов една коалиция не може да е консервативна, в случай че не е антикомунистическа и не може да е дясна, в случай че е проруска. Разбира се, че и едното, и другото е допустимо, само че дано не се отплесваме в този момент към голямата и банална тематика за дясното и консерватизма. Дъвкали сме я задоволително и евентуално още доста пъти ще се наложи да я дъвчем. Един от стълбовете в платформата на КОД са „ християнските полезности “, което е и повода такива като мен да демонстрират по-особен интерес към партията. Затова дано отделим малко повече внимание на това. За себе си партията споделя: „ КОД е европейска партия, борим се за Европейски Съюз, учреден върху европейската християнска цивилизация и нейните ценности “, а в предизборната ѝ  пише: „ Българската водеща просвета е учредена на общите ценности на европейската цивилизация, които произлизат от Християнството, Просвещението и Възраждането, както и от безспорната полезност на индивида, без значение от пол или самостоятелни разлики “. Като оставим настрани, че „ европейската християнска цивилизация “ не е нещо монолитно и е от време на време даже нещо спорно, изключително след 1054, като оставим настрани, че още по-противоречиви между тях са християнството и Просвещението, а индивидът не е безспорна, а относителна полезност, доколкото е облик Божий и мерило за всички неща не е той (както доста му се иска), а Бог, дано се запитаме кои са „ християнските полезности “, за които толкоз доста политици приказват. На първо място, несъмнено, са добродетелите. Кардиналните са вяра, вяра и обич, а с тях вървят и добродетелите, които са в съпротива на смъртните грехове: гордост-смирение, скъперничество-безкористност, чревоугодие-пост, гняв-кротост, похотливост-целомъдрие, леност-трудолюбие, завист-любов. Тоест един политик, който в действителност се придържа към християнските ценности, би трябвало да бъде преклонен, безвъзмезден, сдържан, мирен, непорочен, работлив, и да се води от обич към другите. Това е. Другото са общи приказки. Любовта не инцидентно е съществена добродетел, тъй като тя е conditio sine qua non за безусловно всичко останало: „ щом обич нямам, нищо не съм “ (1 Кор. 13:2) и „ по това ще познаят всички, че сте Мои възпитаници, в случай че обич имате между тях “ (Иоан 13:35). За колкото политици любовта е водещ претекст, толкоз от тях в действителност се управляват от християнските ценности. Друга християнска полезност за заповедите – Декалогосът (десетте Божи заповеди) и наставленията от Проповедта на планината (Мат. 5,6 и7), изключително блаженствата. Няма да се стопираме поотделно на тях, тъй като не това е тематиката. Наистина, всички тези християнски ценности могат да се преглеждат и като всемирен, тъй като ни повече, ни по-малко разказват Доброто. Има обаче едно разбиране, за което надълбоко се колебая, че се изповядва през днешния ден от жив политик, а би трябвало, тъй като се отнася до властта. Според християнството същинската, единствената власт произлиза и се глоби от Бог, а земният управник може да бъде единствено Негов викарий до Второто пришествие. Затова по план християнските страни са диархични, състоят се от страна и черква, от светско и духовно, земно и небесно начало. Разбира се, секуларната страна унищожава това, още преди да се е осъществило до дъно. Така че в случай че някой политик в действителност желае да изповядва християнските ценности, би трябвало да гледа на себе си не като на източник на властта (пази, Боже!), а като на канал, през който тя минава. Има ли подобен политик? Знам. Знам, че всичко това е мъчно използвано в модерната политика. Но дано, когато някой желае да се управлява от християнските ценности, да има пред себе си поне Новия завет, който, перифразиран, звучи по този начин: „ Обичай близък колкото себе си и Бог повече от себе си “. Дори единствено това да спазят партиите на християнските ценности, ще заслужат нашите гласове. Представяте ли си политик, който обича някого или освен това от себе си! О, момент, поспри! Толкоз за християнските полезности и апелирам да ме извините за отплесването. Похвално е партиите да се обръщат към вярата, само че в изискванията на секуларна страна това наподобява съмнително в очите на християните. Извън християнските полезности „ консервативната коалиция “ има намерение да запише в редовете си и боксьора Кубрат Пулев, само че не съумях да схвана дали към този момент е разговаряно с него или още не е. Нищо. Ако Кобрата откаже, постоянно могат да се извърнат към Мария Бакалова – онази актриса, за която по този начин и не разбрах какъв беше целия този звук. Така се прави – всяка партия, всяка коалиция би трябвало да си има свое знаме. Ето това, общителни избирателю, е менюто за идващите избори. Избирай за кого да гласуваш. На мен персонално ми е леко неловко, само че има време и ще забележим. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен. *** Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “. Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.