Българските пещери: Магура
Не толкоз обратно във времето, през интервала от 1942 година до 24 октомври 1972 година, тази известна пещера, която през днешния ден е измежду най-големите в България е била позната като Рабишката пещера. Днес ние я познаваме като Магурата. Пещерата е ситуирана на южния скат на рида Рабишка могила в Западния Предбалкан, по-конкретно в област Видин, на близо 18 km северозападно от мястото се намира град Белоградчик, а на към 1,5 km е село Рабиша.
Произходът на думата „ магура ” е румънски и значи рид. Някои учени настояват, че Магурата е почнала да се образува още преди 15 милиона години, когато за дълъг интервал от време потоците вода в местността са дълбали пукнатините на формираните варовици.
Пещерата се е формирала в резултат на карстовите процеси. Магурата се състои от една съществена изложба и няколко странични. Устроена е по зали като всяка от тях е обвързвана с друга посредством тунели и галерии – това са Полето, Хармана, Прилепна изложба, Стрелбището, Галерията с рисунките, Триумфална зала, Слънчева зала, Зала на сталактоните, Зловеща изложба, Зала на тополата, Тронна зала, Зала на падналия бор. Имайте в поради, че някои от залите са големи – в Триумфалната зала даже има езеро. Изходът на пещерата е наименуван Вратача. Постоянната температура в Магурата е от 12 °C – това способства изображенията да са се запазили през времето. Общата дължина на галериите доближава до 2500 m, във всяка от тях има друго количество от сталагмити, сталактити и сталактони. Естественият вход на пещерата е ангажиран от понор, а вторият, изкуственият е основан за облекчение на туристите, които да излизат от него без да се връщат отново по същия маршрут. Върху Рабишкото карстово тресавище при изхода е основано изкуствено езеро.
Стените на пещерата са изрисувани с голям брой рисунки направени от охра или гуано (прилепска тор) от разнообразни времеви интервали – някои са от времето на късния палеолит или времето на неолита, а най-съвременните са от бронзовата ера, по-точно в интервала сред 3000 и 1200 година пр.н.е. Смята се, че най-ранните жители на Магурата са я обитавали преди към 40 000-12 000 години, през епохата на късния палеолит. Доказателство за това е откритото изображение на галопиращ див кон, за чието изобразяване в началото е употребена охра, а по-късно и прилепско гуано за изпипването на рисунката.
Този материал е употребен в изрисуването на единствено три пещери в Европа – две от тях се намират в България, а другата е в Италия. На рисунките се вижда многообразие от ловни подиуми, сцена на плодородието, слънчево-лунен календар, както и обособени и по-несвързани рисунки. Поради ерозията някои от изображенията са релефни.
Пещерни рисунки в пещерата Магура. Снимка: Уикипедия.
Тодор Стойчев споделя следното: „ Галерията с първобитните рисунки приключва със светилище, което е праисторическа библиотека за познанията на хората, насъбрани досега на нанасяне на рисунките. Тя е нравствен център освен за региона на днешното село Рабиша, само че и за цяла Югоизточна Европа. Това е център на познанието, което се учи от други и се придвижва в далечни региони, да вземем за пример в пещера 2961 край българското село Байлово ”.
Все още не се знае от какъв етнос са били първите заселници на пещерата – просто няма по какъв начин да се наблюдава толкоз обратно във времето. Предполага се, че антропологическият им вид е средиземноморски – може би са били кроманьонци или представители на homo sapiens, рационалният човек.
Археолозите са на мнение, че заселниците са били ловци и земеделци. Имало е стадий от развиването на пещерата, когато нейни жители са били хиените и пещерните мечки. Въпросът по какъв начин са съжителствали към момента си остава мистерия за учените.
Обект на извънреден интерес си остават рисунките. Нека се върнем на тях. Сред рисунките в Магурата няма оръжия – няма и следи от жертвоприношения. Знае се единствено, че там е съществувал фетиш към любовта в смисъла на плодовитостта.
Някои от композициите имат дължина от 15-30 метра – на тях са изобразени обичаите на праисторическите хора, които чествали плодородието и плодовитостта, прибирането на реколтата и зимния лов. Всички рисунки приказват за съществуването най-малко на две мистерии в пещерата. Какво съставляват мистериите? Това са празници, почитани единствено от избран кръг без останалата част от племето да знае – най-вероятно са били свързани с благоденствието. Любопитното е, че в мистериите можели да вземат участие и дами. Участниците употребявали халюциногенни субстанции от отровната дяволска гъба, която съдържа натурален опиат, с деяние сходно на алкохола, само че по-силно и без да води до пристрастяване. След потреблението му настава положение, при което се възприемат нереални картини и звуци. Освен това в състава на гъбата взе участие и полово възбуждащия алкалоид атропин – той е бил главната причина за множеството изобразени итифалически подиуми и способства за догатките, че е съществувала процедура на ритуално съвкупляване в Магурата. На изображенията се виждат хората преди и след действието на опиата.
На рисунките се вижда по какъв начин мъж и жена изпълнявали обред на избрана дата – към тях има голям брой персонажи, най-вероятно жреците, които следят събитието. Участниците в мистериите били свръзката сред обществото и свръхестествените сили и се кланяли на праисторическата Велика майка богиня. Изобразена в три проявления, тя носела рокля, само че имала по-големи размери на тялото от тези на мъжете. Проявленията и били на богиня на гибелта, на плодородието и на плодовитостта. Празникът, когато била почитана се провеждал на 23 септември, в деня на есенното равноденствие. Освен нея, жителите на пещерата почитали и Слънцето (нарисувано с човешки очи, нос и уста) и Луната.
Някои от рисунките имат астрономическо наличие и удостоверяват мнението, че е съществувал праисторически безоблачен календар.
Днес пещерата е една от най-предпочитаните дестинации. За жал галерията с праисторическите рисунки към този момент не може да се посещава поради издишването на въглероден двуокис в композиция с високата относителна мокрота на въздуха, които могат да доведат до разяждането на органичната материя.
Тодор Стойчев споделя: „ Затова по целия свят на такива места е неразрешен достъпът за туристи. Нещо повече – да вземем за пример в най-известната пещера във Франция, Ласко, в която има луксозни цветни рисунки от палеолита, достъпът е неразрешен и за експерти. Там се записваш и чакаш с години да ти пристигна редът и на не знам коя дата в толкоз часа отиваш, с цел да видиш шедьоврите в Ласко. За туристите е направено едно към едно триизмерно копие на рисунките в пещерата с най-съвременна техника. България, несъмнено, е доста надалеч от това ”.
Снимки: Уикипедия.
Автор: Божидара Иванова
