ГОРЕЩ АНАЛИЗ: Четворната коалиция обречена на мощни вътрешни бури! Маската „всички срещу Борисов“ скоро ще се пропука
Не споделям бравурният възторг на мнозина ентусиасти по новото държавно управление. Също по този начин намирам за несвоевременно самото държавно управление да наподобява толкоз самодоволно и щастливо от личната си изключителност. Недоразумения като " за мен просто Киро ", изречени с патетичността на средношколски зубрач, дори няма да ги разясня. Това написа в собствен разбор за " Труд " правозащитникът Петър Кичашки.
По отношение на това държавно управление има три основни въпроса, които не би трябвало да се подминават с лека ръка.
Първо, тук правилото " даваме 100 дни толеранс след избора и тогава подлагаме на критика " няма да важи. Най-вече, тъй като и Кирил Петков и Асен Василев към този момент имаха 100 дни в ръководството на страната. Освен това и тъй като основни фигури от траялите ръководството си над 6 месеца хора от служебния кабинет остават на власт (Рашков, Янев). Тоест, търси се последователност, която изключва опцията обществото да дава празен чек в границите на идващите месеци.
свързани новини68386на 14.12.2021145475преди 20 часа
С други думи кабинетът ще би трябвало да се потвърждава в пердах, а не да разчита на закрилата, която лавровият венец на спечелилия обезпечава.
Втори, смятам за демонстрация на политическа непохватност да се показва една плитка форма на „ завършек на историята “. От речта на господин Петков ми се набиха в главата изрази като „ в никакъв случай повече “, „ оттук нататък “, „ от през днешния ден нататък “ и прочие. Едно време със подобен възторг бе оповестена победа „ с малко, само че вечно “, пък помним по какъв начин свърши тая трагикомедия. Появата на „ Продължаваме промяната “ не рамкира нито край, нито ново начало.
Истината, обективната историческа истина е, че не Кирил Петков завоюва изборите, а че Бойко Борисов ги загуби. Такова е ситуационното систематизиране на силите в обществото, че просто повече от гласуващите желаят да видят Борисов на аварийна пейка, а не в ръководство. Този баланс се трансформира доста динамично. Само вижте по какъв начин Слави Трифонов изгря и залезе (въпреки или точно поради присъединяване си през днешния ден във властта) за няколко месеца. Ако държавното управление „ Петков “ в действителност трайно желае да демонтира Борисов от властта, би трябвало да подхожда смирено, мъдро и без ексцесии. А неприятното е, че все още не наподобява подобен да е методът.
Трето, е на мощни вътрешни стихии и несъгласия. Маската „ всички против Борисов “ скоро ще се пропука и ще стане незибежен изводът, че „ всички против Борисов “ не е и не може да бъде постоянна идеологическа заварка за едно ръководство. Това не е идеология, това е технология. Чрез технология не може да се ръководи стабилно и сполучливо. Добавете към този мишмаш зелените нервности (новият министър на екологията още не е поставил един фикус в кабинета си и към този момент желае затваряне на ТЕЦ-овете), ковид-истерията, която към този момент пъпли из коридорите на властта (новият министър на опазването на здравето по едно време се снабди с обвиняване за втълпяване на паника), както и вътрешната ненавист сред самите съдружни сътрудници и ще видите, че мотивите за оптимизъм са малко.
Разбира се, че тв приемниците ще чуруликат, че всичко към този момент е наред. Естествен инстикт в страна с рецесия в свободата на словото е да се правят подвизи в името на слагането към новото управление. Това са дребнотемия, нямат велико значение. Важното тук е, че страната ни е заливана от рецесии и имаме потребност от спокоен и уравновесен метод, който да зачита всички. Войната сред институциите и партиите е последното, което ни би трябвало. Нужен е нов, бодър и съдбоносен път към подобряването на живота на българите. Нужно е да успокоим душите си, да освободим съзнанието си от омразата към другомислеца против нас и да поемем самоуверено напред. Предстои да забележим новото държавно управление ще има ли силите и мъдростта да направи такива крачки или и то ще си отиде като записка под линията на историята. Ще забележим напълно скоро.
По отношение на това държавно управление има три основни въпроса, които не би трябвало да се подминават с лека ръка.
Първо, тук правилото " даваме 100 дни толеранс след избора и тогава подлагаме на критика " няма да важи. Най-вече, тъй като и Кирил Петков и Асен Василев към този момент имаха 100 дни в ръководството на страната. Освен това и тъй като основни фигури от траялите ръководството си над 6 месеца хора от служебния кабинет остават на власт (Рашков, Янев). Тоест, търси се последователност, която изключва опцията обществото да дава празен чек в границите на идващите месеци.
свързани новини68386на 14.12.2021145475преди 20 часа
С други думи кабинетът ще би трябвало да се потвърждава в пердах, а не да разчита на закрилата, която лавровият венец на спечелилия обезпечава.
Втори, смятам за демонстрация на политическа непохватност да се показва една плитка форма на „ завършек на историята “. От речта на господин Петков ми се набиха в главата изрази като „ в никакъв случай повече “, „ оттук нататък “, „ от през днешния ден нататък “ и прочие. Едно време със подобен възторг бе оповестена победа „ с малко, само че вечно “, пък помним по какъв начин свърши тая трагикомедия. Появата на „ Продължаваме промяната “ не рамкира нито край, нито ново начало.
Истината, обективната историческа истина е, че не Кирил Петков завоюва изборите, а че Бойко Борисов ги загуби. Такова е ситуационното систематизиране на силите в обществото, че просто повече от гласуващите желаят да видят Борисов на аварийна пейка, а не в ръководство. Този баланс се трансформира доста динамично. Само вижте по какъв начин Слави Трифонов изгря и залезе (въпреки или точно поради присъединяване си през днешния ден във властта) за няколко месеца. Ако държавното управление „ Петков “ в действителност трайно желае да демонтира Борисов от властта, би трябвало да подхожда смирено, мъдро и без ексцесии. А неприятното е, че все още не наподобява подобен да е методът.
Трето, е на мощни вътрешни стихии и несъгласия. Маската „ всички против Борисов “ скоро ще се пропука и ще стане незибежен изводът, че „ всички против Борисов “ не е и не може да бъде постоянна идеологическа заварка за едно ръководство. Това не е идеология, това е технология. Чрез технология не може да се ръководи стабилно и сполучливо. Добавете към този мишмаш зелените нервности (новият министър на екологията още не е поставил един фикус в кабинета си и към този момент желае затваряне на ТЕЦ-овете), ковид-истерията, която към този момент пъпли из коридорите на властта (новият министър на опазването на здравето по едно време се снабди с обвиняване за втълпяване на паника), както и вътрешната ненавист сред самите съдружни сътрудници и ще видите, че мотивите за оптимизъм са малко.
Разбира се, че тв приемниците ще чуруликат, че всичко към този момент е наред. Естествен инстикт в страна с рецесия в свободата на словото е да се правят подвизи в името на слагането към новото управление. Това са дребнотемия, нямат велико значение. Важното тук е, че страната ни е заливана от рецесии и имаме потребност от спокоен и уравновесен метод, който да зачита всички. Войната сред институциите и партиите е последното, което ни би трябвало. Нужен е нов, бодър и съдбоносен път към подобряването на живота на българите. Нужно е да успокоим душите си, да освободим съзнанието си от омразата към другомислеца против нас и да поемем самоуверено напред. Предстои да забележим новото държавно управление ще има ли силите и мъдростта да направи такива крачки или и то ще си отиде като записка под линията на историята. Ще забележим напълно скоро.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ