Проф. Стоянович: Държава в ЕС не трябва да си позволява да живее в имитация
Не считам, че една европейска страна би трябвало да си разрешава да живее в някакъв тип реплика - на просвета, на сирене, на политика, на правосъдна система и на какво ли още не.
Това сподели пред БНР историкът проф. Петър Стоянович и посочи:
" Нямам никакъв мотив за оптимизъм в огромните две сфери на духа - образованието и културната политика. Там нито може да се работи с указ, нито може да се въздейства с проценти. Там има потребност от една доста пространна дългогодишна политика.... Оптимизъм имам във връзка с опциите дребна България да се показа в огромния свят посредством една своя изпълнителка - Дара ".
По думите му, в случай че за репичките и краставиците вероятно може да стане, по какъв начин да стане в областта на образованието и науката:
" Представяте ли си на следващия ден да се сътвори един закон, който да задължава Народния спектакъл да прави единствено прелестни постановки, да удовлетворява справедливите упования на публиката и да прави единствено забележителни постановки. Аз най-малко за тази сфера мога да приказвам, че това е невероятно, за другата не разбирам - и аз бих желал да заплащам по-малко пари, когато отивам да пазаря ".
Мисленето на политиците би трябвало да е генерационно, а не мандатно, счита историкът.
" Без да е имало Европейски съюз и еврофондове, България в края на 19 и самото начало на 20 век прави първата огромна вълна на своята рационализация и европеизация.... Веднага след първата вълна пристигнали западняци у нас - идват нашите момчета, които са се учили в Централна и Западна Европа и поемат от тях по един удивително първокласен метод идващото потомство за европеизация на България. Имаме задоволително образци по какъв начин би трябвало да се направи, само че се багра, че методът на мислене на тези генерации е бил изцяло друг. Тези, които управляват нещата, въпреки всичко са били от по-друга квас ", уточни проф. Стоянович и показа констатацията си, определяйки я като страшна, че в никакъв случай няма да се появи още веднъж потомство от политици и общественици като това след Възраждането.
Според него даването на ум е извънредно неприятна национална линия.
" Как виждам аз огромния проблем в областта на духовността? Той е във обстоятелството, че методът, по който подхождаме във формулирането на тази нематериалност и нейното поднасяне на огромния световен пазар, е извънредно поствъзрожденски - в недобрия смисъл на тази дума - той е износен, той е методът, по който Рада Госпожина преподава в своя клас. Не можем в 21 век да разчитаме, че някой ще се умили от нас единствено тъй като хубаво друсаме хора, че хубаво пеем, че имаме прелестни шевици и че децата ни рецитират отлично. Това от дълго време не е задоволително. Глобалният свят изисква извънредно сериозна рационализация и разбиране на света като система от други цели. Не би трябвало да губим фолклорното, само че методът, по който се възприема околният свят, би трябвало да е друг. Поне с по два непознати езика да се излиза от гимназията и то да се приказват по този начин, както приказваме българския. Да пуснем децата да отидат по света - да видят свят, да се очупят, тъй като нашите деца към момента са черупчести, живеят в една защитна прелестна среда, разбрана по южняшки - да не ги обрули вятърът на незнайното. И методът, по който се преподава по българските учебници ", разяснява историкът и добави, че огромната промяна към момента я чакаме.
Това сподели пред БНР историкът проф. Петър Стоянович и посочи:
" Нямам никакъв мотив за оптимизъм в огромните две сфери на духа - образованието и културната политика. Там нито може да се работи с указ, нито може да се въздейства с проценти. Там има потребност от една доста пространна дългогодишна политика.... Оптимизъм имам във връзка с опциите дребна България да се показа в огромния свят посредством една своя изпълнителка - Дара ".
По думите му, в случай че за репичките и краставиците вероятно може да стане, по какъв начин да стане в областта на образованието и науката:
" Представяте ли си на следващия ден да се сътвори един закон, който да задължава Народния спектакъл да прави единствено прелестни постановки, да удовлетворява справедливите упования на публиката и да прави единствено забележителни постановки. Аз най-малко за тази сфера мога да приказвам, че това е невероятно, за другата не разбирам - и аз бих желал да заплащам по-малко пари, когато отивам да пазаря ".
Мисленето на политиците би трябвало да е генерационно, а не мандатно, счита историкът.
" Без да е имало Европейски съюз и еврофондове, България в края на 19 и самото начало на 20 век прави първата огромна вълна на своята рационализация и европеизация.... Веднага след първата вълна пристигнали западняци у нас - идват нашите момчета, които са се учили в Централна и Западна Европа и поемат от тях по един удивително първокласен метод идващото потомство за европеизация на България. Имаме задоволително образци по какъв начин би трябвало да се направи, само че се багра, че методът на мислене на тези генерации е бил изцяло друг. Тези, които управляват нещата, въпреки всичко са били от по-друга квас ", уточни проф. Стоянович и показа констатацията си, определяйки я като страшна, че в никакъв случай няма да се появи още веднъж потомство от политици и общественици като това след Възраждането.
Според него даването на ум е извънредно неприятна национална линия.
" Как виждам аз огромния проблем в областта на духовността? Той е във обстоятелството, че методът, по който подхождаме във формулирането на тази нематериалност и нейното поднасяне на огромния световен пазар, е извънредно поствъзрожденски - в недобрия смисъл на тази дума - той е износен, той е методът, по който Рада Госпожина преподава в своя клас. Не можем в 21 век да разчитаме, че някой ще се умили от нас единствено тъй като хубаво друсаме хора, че хубаво пеем, че имаме прелестни шевици и че децата ни рецитират отлично. Това от дълго време не е задоволително. Глобалният свят изисква извънредно сериозна рационализация и разбиране на света като система от други цели. Не би трябвало да губим фолклорното, само че методът, по който се възприема околният свят, би трябвало да е друг. Поне с по два непознати езика да се излиза от гимназията и то да се приказват по този начин, както приказваме българския. Да пуснем децата да отидат по света - да видят свят, да се очупят, тъй като нашите деца към момента са черупчести, живеят в една защитна прелестна среда, разбрана по южняшки - да не ги обрули вятърът на незнайното. И методът, по който се преподава по българските учебници ", разяснява историкът и добави, че огромната промяна към момента я чакаме.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ