Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи.

„ Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се коства, че са благоустроени, в случай че се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че в никакъв случай няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, по този начин и във вечността. “

╫ Душеполезни поучения 

Бог и ти – различен няма. Каквото самичък си направиш, това ще бъде. Стане ли нещо, не обвинявай другите и не ги съди, само че единствено себе си хвани виновен и ще си неподвижен и на земята, и на небето. 

Бъди подреден, чист, уважителен, само че не блудкав. Бъди ухилен, само че с мярка. Бъди умерено общителен, само че със леден взор. Знаеш ли да броиш до 10, стой още на 3. Не бъди като дете, което се опарва, а след това крещи: „ Олеле! “. Бъди изтрезнял и наясно със заплатата на прегрешението, която е гибел. 

Първото изискване за всеки напредък е смирението, т.е. да почувстваш безсилието си и цялото си очакване да възложиш на Бога. 

Когато се постанова да помолиш някого за нещо, недей да пълзиш, а се хвани с очебийно достолепие. Представи молбата си малко, всъщност, без странични замъгляващи и разводняващи думи, пояснения и други, а незабавно на задачата. Представи си, че индивидът, към който се обръщаш, е оня, от който зависи бъдещето ти. Бъди стегнат като струна. Никакво разпределяне и стесняване, като пазиш непрекъснато внимание. На задаваните ти въпроси, отговори след концентрирано обсъждане и най-много, не забравяй да се помолиш на Бога да ти внуши верния отговор. Излъчвай почит и съвестност. Без фамилиарничене. Без заповеди, само че постоянно по 100 пъти казвай думичките: „ апелирам “, „ благодаря “. Любезно и учтиво и към подчинените. Кратко, без губене времето на хората. Когато приказваш с някого, в никакъв случай с ръце в джобовете. Не се заяждай, не спори, даже на смешка недей да противоречиш. На сложните въпроси обещавай, че ще дадеш отговор идващия път, откакто се подготвиш. По отношение на всички, постоянно в учтивата форма на „ Ви “. Всякога спри с благочестив боязън и сърдечно внимание, като помниш, че Бог е постоянно до тебе. Всяка непотребна дума може да те прати в пъкъла. Те ще те провокират и [пред]разполагат да се [държиш неподобаващо]. Но ти приказва тихичко и до дъно резервира сбитост и уважителност. 

Бог обича смелите и смирените.

Не си прави илюзии и не се наслаждавай на миражи. Много от тия, които ти се коства, че са благоустроени, в случай че се взреш по-внимателно в живота им, ще откриеш, че са се вплели в такива мрежи, че в никакъв случай няма да могат да се измъкнат от тях и ще погинат както още тук на земята, по този начин и във вечността. Примерно, задай си въпроса: „ Защо мнозина, изглеждащи благоденстващи, пушат, пият и служат на поробващи ги пороци? “ Разсъди и тогава няма да им завиждаш или да ги облажаваш. 

Абсолютно пред всички бъди преклонен. Бидейки ниско към земята, няма къде да те бутнат с цел да си строшиш главата. Като не вириш нос, няма да те засегне и гибелен патрон. Земният живот е бойно поле. 

Човешката душа е непревземаема цитадела. Ключовете за нея Бог е поверил на самите нас. Ние сме тези, които с послушанието си към бесовете предаваме тези ключове в ръцете на злите да ни погубят.

Които съдиш и обвиняваш, взимаш върху себе си виновността им. 

Бог към нищо не благоволи по този начин, както към премахването на прилепналата към душата горделивост. Както и да се трансформират връзките и събитията по отношение на тебе, душата ти би трябвало да си остава в еднообразно непроменено просто и добродетелно разположение и положение.

Из: „ Житие и поуки на Светител Серафим, Софийски Чудотворец ”, изд. „ Православна класика “
Изображение: rublev.com