Оковите, които се влачеха, спиращи танца ти - МАРТИН СТРАТИЕВ
не си доверчива
предадена от мемоари
за тези мъже които
не бяха поети
не бяха нищо с изключение на
окови които се влачеха
спиращи танца ти
ти си лека като въздух
и толкоз значима
с цел да мога да вдишвам
значима си на дърветата
на всички цветя
значима си за мравките
пчелите и скорпионите
когато към този момент съм най-после
в този задушен свят
и би трябвало да взема
последна глътка въздух
взимам теб
Любовта е
непознато
вино
избираш
най-хубавата бутилка
с хубав етикет
внимаваш
да не Я
счупиш
припрян
махаш
обвивката
деликатно
отваряш тапата
изсипваш в чаша
и се наслаждаваш
аромати
галят сетивата
първата глътка
остра
непозната
всяка последваща
опиянява
зашеметен
еуфоричен
доливаш
остатъка
заспиваш
а тя постепенно
се разгражда
в организма
до отварянето
на очите
душата ми е продупчена
като ренде
боли само че погали ме
не се опасявай
за откъснатото
чии
очи
виждаш
в
дъното
на
чашата
когато
последната
капка
е
отражение
на
душата ти
съществува ли още
тази обич
от която не ти се яде
не ти се спи
гъделичка те в корема
усмихваш се самичък
която не те тества
няма его и предубеждения
няма стени и бариери
няма комплицирани думи
няма оправдания
която има усет
на пръчица захарен памук
съществува ли още
тази обич
без боязън
да дава
и да не чака
в подмяна
Още от Мартин Стратиев на неговата ФБ страница: Престъпна поезия от Мартин Стратиев
Книгите „ Престъпна поезия “ и „ Тероар “ може да закупите от страницата на Престъпна поезия от Мартин Стратиев с автограф, или от огромните книжарници в страната.
