Войната и мирът на Линзи Адарио, която снима за NYT и Time
Не се случва постоянно, само че до момента в който преглеждат изложбата " Майсторски серии - Линзи Андарио ", в галерията към учебното заведение за образни изкуства в Ню Йорк, хората всеобщо притихват. Такова е наблюдението на кураторите на най-посещаваната експозиция в Ню Йорк този сезон.
Американската фотографка Линзи Адарио стана доста известна с разтърсващите си фрагменти от войната в Украйна, появили се неколкократно на челната страница на " Ню Йорк Таймс ", само че документирането на обществени бедствия и човешки нещастия на няколко континента е нейно предопределение от най-малко две десетилетия. Адарио счита, че във времето на всеобща дезинформация, фотографии като нейните са просветителни, тъй като обезпечават подтекст и меродавност .
Американски военни носят тялото на сержант, погубен по време на нахлуване на талибаните в засада в Афганистан. Октомври, 2007. Фотограф: Lynsey Addario
Линзи Адарио е отразявала събитията в Афганистан, рухването на режима на Садам Хюсеин в Ирак през 2003 година, филантропичните рецесии в Конго, Либия, Сомалия, Йемен и южен Судан. Прекарва шест години в Дарфур и е измежду малцината фотографи, които съумяват да документират процеса против суданския президент Омар ал-Башир, упрекнат в закононарушения против човечеството.
109 африкански бежанци от Гамбия, Мали, Сенегал, Бряг на слоновата кост, Гвинея и Нигерия на борда на гумена лодка са избавени от италианския военноморски флот във водите сред Италия и Либия. Октомври, 2014 Фотограф: Lynsey Addario
Обективът й наблюдава всички стадии и на войната в Сирия и придвижването на потока сирийски емигранти към Турция, Германия и Гърция. Винаги на първа линия, през последните няколко месеца Линзи пътува най-малко един път в месеца до Украйна, с цел да документира ужаса на войната там.
Реклама Човешката драма е на фокус в работата ѝ още през цялото време на нейната кариера. Започва с дълготраен план, обвързван със смъртността на дамите в Африка, поради затруднения по време на раждане. По-късно изследва тематиката за дамите като жертва на военните спорове. Серията портрети на дами, претърпели принуждение на бойното поле, отвличани, изнасилвани и пребивани от бойци, е смразяваща.
Самата тя е отвличана два пъти от военните, обслужващи диктаторски режими. Веднъж попада в засада на талибаните, от която оцелява по знамение. Шофьорът й умира, само че Линзи продължава напред, с цел да запечатва истината в фрагментите си.
Войници от Суданската народно-освободителна войска чакат камионът им да бъде поправен, до момента в който пясъчната стихия наближава Дарфур. Август, 2004. Фотограф: Lynsey Addario
През 2015 година, списание American Photo я подрежда измежду петте най-хубави фотографи на последните 25 години с аргумента, че нейните фотографии трансформират метода, по който гледаме на военните спорове в международен мащаб .
Фотографиите ѝ оставят хората без думи, а двете ѝ издадени досега книги - " За любовта и войната " (2018, Penguin Press) с фотографии, и мемоарът " Животът на фотографа - обич и война " (2015, Penguin Press) наблюдават най-важните моменти от професионалната ѝ и персоналната ѝ история. Реклама
Линзи Адарио и трите ѝ сестри израстват в Уестпорт, Кънетикът, където родителите им имат фризьорски салон. В един миг бащата напуща дома, с цел да заживее намерено с мъжа, който обича. В изявленията Линзи споделя, че през днешния ден се радва да има двама татковци и една майка.
Линзи Адарио
Всъщност, точно татко ѝ е повода фотографията да се трансформира в неин професионален път - получава първия си фотоапарт от него като подарък, когато е единствено на 12 години. Купува си няколко книги със препоръки по какъв начин се употребява камерата и тъй като се срами да снима хора, първоначално насочва обектива си към цветята, небето игробищата.
След гимназията се записва да учи две специалности в университета в Уисконсин - интернационалните връзки и италиански език и прекарва последната година от следването си в Болоня, където за първи път се осмелява да снима хора и схваща, че това е същинското ѝ предопределение. Намерила посоката си, Линзи научава и испански и стартира работа в дребен вестник в Буенос Айрес. Там, макар упоритостта ѝ, най-малко няколко пъти й споделят, че от нея фотограф няма да стане, само че ѝ дават финален късмет - в случай че се снабди с фрагменти от снимачната площадка на кино лентата с присъединяване на Мадона - " Евита ", ще ги разгласяват. Успява да пробие, снима Мадона, носи в редакцията фрагментите, които дефинира като " безусловно ужасни " и получава покана за работа във вестника. Натрупаният опит употребява в Ню Йорк, където година по-късно стартира да работи като фотограф на свободна процедура. Получава най-вече задължения от Associated Press.
Пожарникари се борят с огъня в естествен парк в Калифорния, август 2021. Фотограф: Lynsey Addario
Пътува до Индия и Афганистан и срещите със страданието на дамите я предизвикат да стартира независим план, отдаден на дамите в Афганистан. Случайна среща по време на работен ангажимент в Турция, трансформира персоналния й живот. В офиса на организация " Ройтерс " среща бъдещия си брачен партньор, Пол де Бендерн, който ръководи екипа там. Като сътрудник, пътуващ публицист, той познава добре рисковете на специалността, както и огромния проблем в персонален проект - честите отсъствия.
Американската фотографка Линзи Адарио стана доста известна с разтърсващите си фрагменти от войната в Украйна, появили се неколкократно на челната страница на " Ню Йорк Таймс ", само че документирането на обществени бедствия и човешки нещастия на няколко континента е нейно предопределение от най-малко две десетилетия. Адарио счита, че във времето на всеобща дезинформация, фотографии като нейните са просветителни, тъй като обезпечават подтекст и меродавност .
Американски военни носят тялото на сержант, погубен по време на нахлуване на талибаните в засада в Афганистан. Октомври, 2007. Фотограф: Lynsey Addario
Линзи Адарио е отразявала събитията в Афганистан, рухването на режима на Садам Хюсеин в Ирак през 2003 година, филантропичните рецесии в Конго, Либия, Сомалия, Йемен и южен Судан. Прекарва шест години в Дарфур и е измежду малцината фотографи, които съумяват да документират процеса против суданския президент Омар ал-Башир, упрекнат в закононарушения против човечеството.
109 африкански бежанци от Гамбия, Мали, Сенегал, Бряг на слоновата кост, Гвинея и Нигерия на борда на гумена лодка са избавени от италианския военноморски флот във водите сред Италия и Либия. Октомври, 2014 Фотограф: Lynsey Addario
Обективът й наблюдава всички стадии и на войната в Сирия и придвижването на потока сирийски емигранти към Турция, Германия и Гърция. Винаги на първа линия, през последните няколко месеца Линзи пътува най-малко един път в месеца до Украйна, с цел да документира ужаса на войната там.
Реклама Човешката драма е на фокус в работата ѝ още през цялото време на нейната кариера. Започва с дълготраен план, обвързван със смъртността на дамите в Африка, поради затруднения по време на раждане. По-късно изследва тематиката за дамите като жертва на военните спорове. Серията портрети на дами, претърпели принуждение на бойното поле, отвличани, изнасилвани и пребивани от бойци, е смразяваща.
Самата тя е отвличана два пъти от военните, обслужващи диктаторски режими. Веднъж попада в засада на талибаните, от която оцелява по знамение. Шофьорът й умира, само че Линзи продължава напред, с цел да запечатва истината в фрагментите си.
Войници от Суданската народно-освободителна войска чакат камионът им да бъде поправен, до момента в който пясъчната стихия наближава Дарфур. Август, 2004. Фотограф: Lynsey Addario
През 2015 година, списание American Photo я подрежда измежду петте най-хубави фотографи на последните 25 години с аргумента, че нейните фотографии трансформират метода, по който гледаме на военните спорове в международен мащаб .
Фотографиите ѝ оставят хората без думи, а двете ѝ издадени досега книги - " За любовта и войната " (2018, Penguin Press) с фотографии, и мемоарът " Животът на фотографа - обич и война " (2015, Penguin Press) наблюдават най-важните моменти от професионалната ѝ и персоналната ѝ история. Реклама
Линзи Адарио и трите ѝ сестри израстват в Уестпорт, Кънетикът, където родителите им имат фризьорски салон. В един миг бащата напуща дома, с цел да заживее намерено с мъжа, който обича. В изявленията Линзи споделя, че през днешния ден се радва да има двама татковци и една майка.
Линзи Адарио
Всъщност, точно татко ѝ е повода фотографията да се трансформира в неин професионален път - получава първия си фотоапарт от него като подарък, когато е единствено на 12 години. Купува си няколко книги със препоръки по какъв начин се употребява камерата и тъй като се срами да снима хора, първоначално насочва обектива си към цветята, небето игробищата.
След гимназията се записва да учи две специалности в университета в Уисконсин - интернационалните връзки и италиански език и прекарва последната година от следването си в Болоня, където за първи път се осмелява да снима хора и схваща, че това е същинското ѝ предопределение. Намерила посоката си, Линзи научава и испански и стартира работа в дребен вестник в Буенос Айрес. Там, макар упоритостта ѝ, най-малко няколко пъти й споделят, че от нея фотограф няма да стане, само че ѝ дават финален късмет - в случай че се снабди с фрагменти от снимачната площадка на кино лентата с присъединяване на Мадона - " Евита ", ще ги разгласяват. Успява да пробие, снима Мадона, носи в редакцията фрагментите, които дефинира като " безусловно ужасни " и получава покана за работа във вестника. Натрупаният опит употребява в Ню Йорк, където година по-късно стартира да работи като фотограф на свободна процедура. Получава най-вече задължения от Associated Press.
Пожарникари се борят с огъня в естествен парк в Калифорния, август 2021. Фотограф: Lynsey Addario
Пътува до Индия и Афганистан и срещите със страданието на дамите я предизвикат да стартира независим план, отдаден на дамите в Афганистан. Случайна среща по време на работен ангажимент в Турция, трансформира персоналния й живот. В офиса на организация " Ройтерс " среща бъдещия си брачен партньор, Пол де Бендерн, който ръководи екипа там. Като сътрудник, пътуващ публицист, той познава добре рисковете на специалността, както и огромния проблем в персонален проект - честите отсъствия.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ