Не само високата инфлация, но и неблагоприятните перспективи пред развитието

Не единствено високата инфлация, само че и неподходящите вероятности пред развиването на бюджетните индикатори на страната мощно ще затруднят присъединението на България към еврозоната през 2024 година, предвиждат икономистите на Българска академия на науките в годишния си отчет. Според тях, в по-оптимистичен проект, бързото разрешаване на спора в Украйна и активизирането на стратегиите, свързани с европейските фондове, могат в допълнение да ускорят икономическия напредък, само че вероятността на процедура е ниска. В същото време в годишния отчет на Института за стопански проучвания (ИИИ) на Българска академия на науките за 2022 година " Икономическо развиване и политики в България: оценки и упования. Тема на фокус: Минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики ", който е направена въз основа на макроикономическа информация, налична към 30 април 2022 година, се прецизира, че рисковете от допустима ескалация на спора сред Русия и Украйна и възможното му прерастване от местен в световен и последствията ще бъдат от такова естество, че ще обезсмислят всевъзможни прогнози и по тази причина няма да бъдат обсъждани. Икономистите от Българска академия на науките считат, че е огромна е вероятността българската стопанска система да стагнира през 2022 година - при задълбочаването на военния спор в Украйна, стагфлацията е изцяло вероятен сюжет, защото по-високите цени на енергийните запаси по едно и също време оскъпяват и вършат неконкурентно производството при стесняване на външните пазари. Очакванията на бизнеса също са в посока на намаление на икономическия напредък, утежняване на бизнес средата при по-ниски действителни фирмени доходи и растящи разноски. Докладът на ИИИ при Българска академия на науките се състои от 3 елементи. В първата се проучва икономическата среда в световен и районен аспект, показват се оценки и упования за главните макроикономически параметри на развиването на България до 2024 година Във втората част се прави разбор на макроикономическата обстановка и провежданите стопански политики по съществени браншове през миналата 2021 година, като се дават и оферти за тяхното рационализиране. Третата част включва специфичния фокус на отчета, който тази година е на тематика: Минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики. Във втората част - Макроикономически прогнози за развиването на България до 2024 година икономистите от Българска академия на науките чакат действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да намалее до към 2% през 2022 година, да нарасне до 3.5% през 2023 година и да се форсира до 4.4% през 2024 година, когато се планува България да се причисли към еврозоната. Вследствие на внезапно ускорената инфлация през последните месеци, Брутният вътрешен продукт в номинално изражение ще надвиши 150 милиарда лева през актуалната година, което съставлява нарастване с повече от 15% по отношение на миналата година. В средносрочен проект, икономическият напредък в България ще остане към 3.5-4.5% годишно и гладко ще се възвърне до междинните равнища от преди пандемията. Глобалните опасности, свързани с инфлацията са несиметрични и несъмнено са във възходяща посока, а България ще е по-скоро „ вносител на инфлация “. Тук въздействие ще оказва освен нестабилната икономическа среда, само че и насъбраната в предходните години голяма ликвидност и високите равнища на обществена задлъжнялост, водещи до високи инфлационни упования. Рисковете съответно в България се усилват от неналичието на парични принадлежности за противопоставяне. Според икономистите на Българска академия на науките, инфлацията за целия планиран интервал (2022-2024) ще бъде по-висока от нормалната през последните години, като прогнозата е да e изключително висока – близо 14% на средногодишна база, през 2022 година Заетостта в страната ще продължи да се дефинира от темпа на икономическия напредък при рестриктивните мерки, заложени от демографската обстановка в страната, до момента в който безработицата се чака леко да нарасне т.г., а след това да спадне до нормалните си нива от към 5% при превъзмогване на процесите на стагфлация в стопанската система. Възстановяването на икономическата интензивност се дължи на динамичността на вътрешното търсене, върху която позитивен резултат оказаха подхванатите фискални ограничения, до момента в който вложенията означават действителен спад от 11% за 2022 година. Подхранван от изнасянето на капитали, този неподходящ развой е индикация, че бизнес доверието в българската стопанска система е свито разследване на наслагващите се отрицателни шокове по линия на повишаващата се инфлация, резултатите от пандемията от COVID-19 и районните геополитически турбуленции. Измерената инфлация през първите месеци на т.г. надвишава доста междинната в Европейски Съюз и еврозоната, което слага под риск в средносрочна вероятност осъществяването на критерия за ценова непоклатимост за присъединението ни към еврозоната в настоящия му тип и предизвика по-висок вътрешен инфлационен напредък у нас. Неблагоприятната наклонност, съгласно учените, се отнася и за конвергенцията към еврозоната, като през 2021 година България изостава от междинните темпове на напредък на Брутният вътрешен продукт на човек от популацията за Европейски Съюз. Съпоставката с Румъния демонстрира, че 15 години след присъединението ни към Европейски Съюз, Брутният вътрешен продукт на човек у нас изостава с 40% по отношение на румънския, което ни оставя трайно на последно място измежду останалите държави-членки. Реалният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на България през 2021 година възлиза на 6690 евро, което е нарастване с 4.9% по отношение на 2020 година Средният действителен Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Европейски Съюз през 2021 година възлиза на 27 800 евро, което е нарастване с 5.4% по отношение на 2020 година и демонстрира, че България изостава от междинните темпове на напредък на индикатора за Европейски Съюз. В същото време, действителният Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в Румъния възлиза на 9380 евро и нараства с 6.3% на годишна база. Икономистите от Българска академия на науките предвиждат, че бюджетните доходи до 2024 година ще се запазят към 39% от Брутният вътрешен продукт разследване на растящата инфлация и подхванатите дискреционни ограничения в региона на обществената и доходната политика, осигуряващи по-високи приходи по налозите върху приходите и обществените осигуровки. Предвид настоящите параметри и възможната актуализация на бюджета в средата на годината, доста е евентуално делът на разноските по консолидираната фискална стратегия да доближи съвсем 50% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година, считат учените. Очакванията са бюджетният недостиг в края на 2022 година да възлезе на -5% от Брутният вътрешен продукт и последователно да се свива до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2024 година При сходно развиване на бюджетните индикатори, присъединението на страната към еврозоната през 2024 година наподобява мощно затруднено при опазване на сегашните параметри на Маастрихтските критерии, се споделя още в отчета на ИИИ. В тематиката на фокус: Минимални приходи от обществени прехвърляния – развиване и политики се подчертава върху позитивните и негативните страни на минималните приходи от обществени прехвърляния. Минималните приходи от обществени прехвърляния в тематиката на фокус се схващат като: - парични приходи с обезпечени от страната минимални размери; - с очебийно обществени функционалности и предоставяни целево посредством системата за обществена отбрана по линия на общественото обезпечаване или на общественото подпомагане; - с регулярен темперамент, а не еднократни или епизодични; - страната директно дефинира задачите, изискванията за достъп, механизмите за образуване и нивата на съответните приходи, и ръководи достъпа и даването на тези предпазени приходи. Икономистите от Българска академия на науките регистрират, че развиването на минималното на ден обезщетение за безработица е съпроводено с повече недостатъци, в сравнение с с положителни страни. Вероятната причина за това е фактът, че то има най-вече углавен темперамент за непринудено напусналите работа или за прегрешения, като България е измежду дребното европейски страни без механизъм за неговото образуване и актуализиране. В региона на минималните пенсии се обрисува мощният субективизъм при установяване на техния размер, сериозната диспропорционалност в съотношенията им със междинното ниво на пенсиите, междинният наличен приход на семейство и линията на беднотия. В същото време, България изостава от съвсем всички държави-членки от Европейски Съюз по мярка на минималните пенсии. Позитивните страни в региона на минималните пенсии се показват в съществуването на законов механизъм за осъвременяване, изразен във възобновяване на политиката на индексация по така наречен „ швейцарско предписание “ и съществуването на ясни правила за съгласуемост при приемането на пенсионните приходи. При месечните фамилни помощи за деца и помощта за развъждане на дете до 1 година се следи непоследователна и лимитирана (пестелива) политика по установяване на техните размери, без значение че тези обществени заплащания имат за цел да подтикват раждаемостта. Налице е субективизъм при годишното установяване на размера на месечното заплащане и при фиксирането на доходна граница за достъп до тази обществена отбрана на фамилиите. Като положителни страни могат да се посочат въвеждането на междинна доходна група с понижен размер на месечните фамилни помощи за деца и детайли на данъчно кредитиране на фамилиите, които не покриват доходния тест за достъп до фамилни помощи за деца.