Не само романтиката помага за осъществяване на Съединението – икономическите,

...
Не само романтиката помага за осъществяване на Съединението – икономическите,
Коментари Харесай

Иван Кънчев, Българска история: Съединението е романтичен, но и практичен акт

Не единствено романтиката оказва помощ за реализиране на Съединението – икономическите, т.е. практичните аргументи също са в неговата основа. Митата са затруднявали стокообмена сред Княжество България и Източна Румелия, имало е добър граничен надзор сред двете. Подобни ограничавания са пречели на развиването им. Това сподели Иван Кънчев, създател на историческата платформа " Българска история “, в диалог с водещия Живко Кръстев в предаването " Човекът на Фокус “ по Радио " Фокус “.

Образът на Санстефанска България е трансфорат в наша огромна политическа цел, в тази връзка можем да преглеждаме и случилото се Съединение. Макар да не реализираме фантазията от Сан Стефано, ние извървяваме доста сериозен път като млада страна, като се стремим към и реализираме Съединението. По този път се кове българският политически хайлайф, счита Кънчев.

Източна Румелия е самостоятелна област, която в Органическия си правилник зачита българите като най-значимия етнос в своите лимити. Никой не поставял под подозрение българския темперамент на региона, тя е извънредно значима, тъй като в нея са се намирали стопански центрове като Пловдив и Стара Загора.

Съединението идва единствено 7 година след Берлинския контракт – през 1885 г.Първите опити да се реализира то се свързват с Кресненско-разложкото въстание, което е белязано с бежанци, жертви и крах. То избухва след Берлинския диктат като първа вълна възмущение против решенията на конгреса. Въстанието не е добре квалифицирано и не реализира задачите си. Година след него първите представители на Източна Румелия идват в Княжеството, с цел да приготвят почвата за Съединението.

Тогава обаче още е имало външнополитически спънки за реализирането му.

Правени са сондажи измежду Великите сили, които да дефинират отношението им към вероятно обединяване. Те са под формата най-много на дипломатически старания. Разбрало се е, че Силите не гледат благосклонно на българското предпочитание за Съединение. То е реализирано по кротичък път – от Горямо Конаре, днешно Съединение, до Пловдив, където алегорично е провъзгласено. Защитата му обаче постанова изправянето на българския боец против Сръбското кралство. Единствено намесата на Австро-Унгария в поддръжка на Сърбия лимитира похода на българите навътре в западната ни съседка. Българите осуетяват проектите на крал Милан, който е заявявал, че ще " пие чая си в София “.

Русия по никакъв начин не е била в поддръжка ан концепцията за Съединението – съветската страна изтегля генералите си от наша територия по време на Сръбско-българската война и армията ни остава единствено с капитани. Въпреки това пазиме националното си достолепие. Англия обаче ни поддържа – един от дребното такива случаи в нашата история. Лондон схваща, че може да разклати съветските позиции у нас, в случай че ни окаже поддръжка. В последна сметка през 1886 година Съединението е публично прието след българските военни триумфи против сърбите.

Малките страни би трябвало да имат най-хубавите политици, тъй като тяхна е задачата да отстояват ползите на народите си измежду морето от Велики сили, безапелационен е Иван Кънчев. Той счита, че когато четем историята, в това число когато честваме ден като Съединението, би трябвало сериозно да я осмисляме. Това е просвета, която изисква разбор, тя не е просто роман за събития, декларира той.

Велина ВЕЛИНОВА
Източник: varna24.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР