Мусала е Врохот
Не съм участник в обявено-заявено-недоизявено нестихващата свада сред институциите, наречена за значимост война. Не ме стряска туй нещо, щото съм бранш в две софийски махали във времето на безмълвен и наежен, по-слабо кръвопускащ стадий на гражданската ни война – 50-те години на предишния век. Когато я родители, я други условия насъскваха дечковците, които, като им минеше навивката, се заиграваха отново между тях. Като си намираха други мотиви за кавги и нови, по-естествени конфигурации на опълчване. Та и този ми опит през днешния ден ми служи да разграничавам измисления спор и да откривам подстрекателя. Ако беше до преди година, щях да се извърна настрани с думите: Я, добродушно, скоро отново ще се разпрегръщат.
Но откогато влязоха в политиката новоизбраните президент Радев и шепата интелектуалци от Българска социалистическа партия, няма към този момент добродушно. Тях останалите не щат да прегръщат, защото те предстоящо разбуниха мравуняка с планове и държание да трансформират разпоредбите. С други думи – играта, позагрубя. Ще забележим по-нататък, това е началото. Засега отговорът е в отиграни хватки и дейности за задръстване на устата и обезличаване.
Президентът Радев стартира да се радва на всевъзможен жанр провокации и хрумвания за укротяване. Най-интересна е явилата се от пещерата на потайните гръмовержци пещерна концепция в този значим за планината Рила политически миг да бъде заменено името на връх Мусала. На което президентът отговори с не, естествено не в светлината на неговите цели и на същинската национална проблематика. На това не по сюжет се явяват два отговора – на у-у-у-тата и на „ рационалните оферти ”. Патосът на у-у-у-тата е в дебелашкия намек за уж-привързаността на президента към турското име Мусала. И оттова – подозрения в родолюбието му, което пък съперниците имат в количества, преливащи и от крачолите им. „ Разумът ” дава ум, не, упорства, президентът неотложно да кръсти върха на името на българския най-светец (така го показва!) Свети Иван Рилски. А холан, де! Я по-полека да размислим без страсти за същността на предлагането и неговата действителна значимост. И всичко това в светлината на традициите и историята. Спокойно, както следва да се прави при всяко решение, на което обществото държи като значително и предпочитано.
Като начало единствено ще вмъкна една незабелязана, само че – съгласно мене, съществена причина за избора на военачалник Румен Радев за президент. Към забележимите и ясни причини за гласоподавателя като персонални качества и поддръжка от водеща политическа мощ се добави още нещо. Усещането на значима част от нацията, че този път тя гласоподава за идея, която има дълготраен ген от устройството и същността на остарялата българска страна. Построена върху разбирането на жителите й, че би трябвало да бъде водена от най-заслужилия мъж (в тези времена, несъмнено, войн), притежател на достолепие, правдивост, съпричастност. Не забравяйте – споделил го е А. Константинов, че българинът потегля да гради с чутовни стъпки, когато му предложат същинска обединителна национална идея. И в този момент моментът е съдбоносен, значим на живот и гибел – връщане на националното и персоналното достолепие, на справедливостта, на благодушието и любовта към другите. Все неща, които в задоволителни количества ще преобразят живота и благосъстоянието ни. Ако се състоят!
Дали е турско името Мусала е противоречиво, тъй като има и други пояснения и хипотези за произхода му. Но да приемем, че е турско, и че не приляга да го носи най-високият ни планински връх. Да изразим единодушие, че следва да го сменяем с чисто българско. Но защото мина опиянението на спечелилите след 1989 година, довлякло ни преименувания с кръшни български имена като Монтана и с имена на „ видни ” исторически персони, дано влезем в интервал на трезво и кардинално премисляне.
Споменах Монтана, та ще употребявам града като още един образец за безотговорно конюнктурно всесилие. По времето на „ всенародно поклонение ” пред Фердинанд селището с особено българско наименование Кутловица получило името на царя. Естествено след 1944 година то е преименувано на различен исторически триумвиратор – починалия в антифашистката опозиция водач на Българска комунистическа партия Христо Михайлов, та станало Михайловград. След 1989 година – по какъв начин иначе, отново Монтана, вместо връщане на изконното Кутловица. Опиянението след 1944 година е било с разтърсващи размери на прекръщаване: Сталин (Варна), Димитрово (Перник), Коларовград (Шумен), Левскиград (Карлово), Вазовград (Сопот) и т. н.
В това време и върхът Мусала получи българското име Сталин. (Що ли преименувачите не щат да го върнат?!) Върховете у нас са въпреки всичко по-малко наранени от историческите стихии. Но и още един възвишен планински отличник се е люлял от конюнктурата – днешният връх Ботев в Стара планина. Той дълго след множеството смени на имена на градове, села, местности и т. н. (последната всеобща – в 1934 г.) си е запазвал името Юмрукчал. Но в 1942 година, в разгара на войната – международна и гражданска, когато цар Борис ІІІ не допускал татко си в България, сменили името на върха. Станал си той Фердинандов връх, въпреки патронът му да бил детрониран и натирен от България в 1918 година за ред исторически заслуги. В 1946 година той – заради краткотрайна липса на водач, станал отново Юмрукчал. Докато в 1950 година му дали днешното име Ботев.
Задържах вниманието ви върху игрите на историческите спечелили с измененията на имената, тъй като желая да предложа един – съгласно мене, наложителен принцип. И той се основава на Светото писание и религията, не на днешната разлигавеност, която се подмазва Богу: Божието – Богу, кесаревото – кесарю. Божието – това са естествените образования, кесаревото в тази ситуация са човешките творения – градове, села, улици, площади. Нека не кръщаваме естествените забележителности и явления, какъвто е и връх Мусала, с имената на исторически персони. Пък били те светци като Свети Иван Рилски. Защото аргументът, че той е настойник на България, ще срещне контрааргумента, че Св. св. Кирил и Методий са съпокровители на Европа. И като намесим още няколко всепризнати персони, отново ще я докараме до средата.
Така значи, след дълго мъдруване ти, дребосъче, се присъединяваш към президента. Не, в противен случай, считам, че всяко нещо, показано като публичен интерес, би трябвало да откри отговор. А не безмълвие, до момента в който бурята отмине. Имам даже предложение, стига обществото да желае промяна на името Мусала. Ако стигнем до такава степен, предлагам две думи с едно и също значение, в действителност две друго звучали във времето думи за едно и също нещо. А нещото е Върхът (първата възможност), защото този връх е най-високият на Балканския полуостров. Някога се е казвало (и изписвало – във византийски източник) Врохот – от славянската дума врох (връх) и задпоставения член за съществително от остарелия български език. Врохот, идеална опция за славяно-българска общественост, без някой през днешния ден да свързва думата с съответно значение, има мелодичност, сходна на красивите днешни думи тътнеж и проход. Така че, въпреки и странна на първо четене, тя ще се впише и в мелодиката на езика ни. Затова я избирам. Ако ли не – дано да е Върхът. Всичко това може би изисква и публичен спор, който да предпостави решението на президента. Нека да е спор!
Но откогато влязоха в политиката новоизбраните президент Радев и шепата интелектуалци от Българска социалистическа партия, няма към този момент добродушно. Тях останалите не щат да прегръщат, защото те предстоящо разбуниха мравуняка с планове и държание да трансформират разпоредбите. С други думи – играта, позагрубя. Ще забележим по-нататък, това е началото. Засега отговорът е в отиграни хватки и дейности за задръстване на устата и обезличаване.
Президентът Радев стартира да се радва на всевъзможен жанр провокации и хрумвания за укротяване. Най-интересна е явилата се от пещерата на потайните гръмовержци пещерна концепция в този значим за планината Рила политически миг да бъде заменено името на връх Мусала. На което президентът отговори с не, естествено не в светлината на неговите цели и на същинската национална проблематика. На това не по сюжет се явяват два отговора – на у-у-у-тата и на „ рационалните оферти ”. Патосът на у-у-у-тата е в дебелашкия намек за уж-привързаността на президента към турското име Мусала. И оттова – подозрения в родолюбието му, което пък съперниците имат в количества, преливащи и от крачолите им. „ Разумът ” дава ум, не, упорства, президентът неотложно да кръсти върха на името на българския най-светец (така го показва!) Свети Иван Рилски. А холан, де! Я по-полека да размислим без страсти за същността на предлагането и неговата действителна значимост. И всичко това в светлината на традициите и историята. Спокойно, както следва да се прави при всяко решение, на което обществото държи като значително и предпочитано.
Като начало единствено ще вмъкна една незабелязана, само че – съгласно мене, съществена причина за избора на военачалник Румен Радев за президент. Към забележимите и ясни причини за гласоподавателя като персонални качества и поддръжка от водеща политическа мощ се добави още нещо. Усещането на значима част от нацията, че този път тя гласоподава за идея, която има дълготраен ген от устройството и същността на остарялата българска страна. Построена върху разбирането на жителите й, че би трябвало да бъде водена от най-заслужилия мъж (в тези времена, несъмнено, войн), притежател на достолепие, правдивост, съпричастност. Не забравяйте – споделил го е А. Константинов, че българинът потегля да гради с чутовни стъпки, когато му предложат същинска обединителна национална идея. И в този момент моментът е съдбоносен, значим на живот и гибел – връщане на националното и персоналното достолепие, на справедливостта, на благодушието и любовта към другите. Все неща, които в задоволителни количества ще преобразят живота и благосъстоянието ни. Ако се състоят!
Дали е турско името Мусала е противоречиво, тъй като има и други пояснения и хипотези за произхода му. Но да приемем, че е турско, и че не приляга да го носи най-високият ни планински връх. Да изразим единодушие, че следва да го сменяем с чисто българско. Но защото мина опиянението на спечелилите след 1989 година, довлякло ни преименувания с кръшни български имена като Монтана и с имена на „ видни ” исторически персони, дано влезем в интервал на трезво и кардинално премисляне.
Споменах Монтана, та ще употребявам града като още един образец за безотговорно конюнктурно всесилие. По времето на „ всенародно поклонение ” пред Фердинанд селището с особено българско наименование Кутловица получило името на царя. Естествено след 1944 година то е преименувано на различен исторически триумвиратор – починалия в антифашистката опозиция водач на Българска комунистическа партия Христо Михайлов, та станало Михайловград. След 1989 година – по какъв начин иначе, отново Монтана, вместо връщане на изконното Кутловица. Опиянението след 1944 година е било с разтърсващи размери на прекръщаване: Сталин (Варна), Димитрово (Перник), Коларовград (Шумен), Левскиград (Карлово), Вазовград (Сопот) и т. н.
В това време и върхът Мусала получи българското име Сталин. (Що ли преименувачите не щат да го върнат?!) Върховете у нас са въпреки всичко по-малко наранени от историческите стихии. Но и още един възвишен планински отличник се е люлял от конюнктурата – днешният връх Ботев в Стара планина. Той дълго след множеството смени на имена на градове, села, местности и т. н. (последната всеобща – в 1934 г.) си е запазвал името Юмрукчал. Но в 1942 година, в разгара на войната – международна и гражданска, когато цар Борис ІІІ не допускал татко си в България, сменили името на върха. Станал си той Фердинандов връх, въпреки патронът му да бил детрониран и натирен от България в 1918 година за ред исторически заслуги. В 1946 година той – заради краткотрайна липса на водач, станал отново Юмрукчал. Докато в 1950 година му дали днешното име Ботев.
Задържах вниманието ви върху игрите на историческите спечелили с измененията на имената, тъй като желая да предложа един – съгласно мене, наложителен принцип. И той се основава на Светото писание и религията, не на днешната разлигавеност, която се подмазва Богу: Божието – Богу, кесаревото – кесарю. Божието – това са естествените образования, кесаревото в тази ситуация са човешките творения – градове, села, улици, площади. Нека не кръщаваме естествените забележителности и явления, какъвто е и връх Мусала, с имената на исторически персони. Пък били те светци като Свети Иван Рилски. Защото аргументът, че той е настойник на България, ще срещне контрааргумента, че Св. св. Кирил и Методий са съпокровители на Европа. И като намесим още няколко всепризнати персони, отново ще я докараме до средата.
Така значи, след дълго мъдруване ти, дребосъче, се присъединяваш към президента. Не, в противен случай, считам, че всяко нещо, показано като публичен интерес, би трябвало да откри отговор. А не безмълвие, до момента в който бурята отмине. Имам даже предложение, стига обществото да желае промяна на името Мусала. Ако стигнем до такава степен, предлагам две думи с едно и също значение, в действителност две друго звучали във времето думи за едно и също нещо. А нещото е Върхът (първата възможност), защото този връх е най-високият на Балканския полуостров. Някога се е казвало (и изписвало – във византийски източник) Врохот – от славянската дума врох (връх) и задпоставения член за съществително от остарелия български език. Врохот, идеална опция за славяно-българска общественост, без някой през днешния ден да свързва думата с съответно значение, има мелодичност, сходна на красивите днешни думи тътнеж и проход. Така че, въпреки и странна на първо четене, тя ще се впише и в мелодиката на езика ни. Затова я избирам. Ако ли не – дано да е Върхът. Всичко това може би изисква и публичен спор, който да предпостави решението на президента. Нека да е спор!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ