Не съм известен като фен на Кирил Петков. Но се

Не съм прочут като почитател на Кирил Петков. Но се старая да бъда почтен човек. Затова поздравявам решението на премиера в оставка да изгони 70 съветски дипломати.

Радвам се, че то принуди дипломат Елеонора Митрофанова (която от дълго време си беше за гонене) да предложи затваряне на съветското посолство у нас. Не България, а Русия, явно вбесена, протяга ръка към крайната мярка. Тя с нищо няма да ни навреди. Живеем без техния газ, 70% от търговията ни е с Европа. Ако ни спрат и нефта, ще се прострелят в крайници, тъй като сами ще си спрат облагите от " Нефтохим ", които отиват в Швейцария. АЕЦ-Козлодуй към този момент е в развой на промяна на съветското нуклеарно гориво с американско. Вратите ни са отворени за всички руснаци, които желаят да избягат от Путин. Съюзниците ни в Европейски Съюз и НАТО засвидетелстваха поддръжката си. Ако руснаците са ни гневни, значи българското държавно управление е на прав път. Най-сетне.

Изгонването на дипломатите беше оздравяващо и лакмусно събитие. Оздравяващо, тъй като траялите през последните десетилетия съветски въздействия и намеси у нас бяха болестотворни. С тях е обвързвано всичко, което ни дърпа обратно и надолу - от олигархията до групичките, които се пробват да изтръгнат страната ни от съюзите на сигурността и благоденствието, в които членува. Лакмусно, тъй като по реакциите ясно се вижда кой кой е в днешна България - от върха на страната до последното селце. Реват политици и политически обединения, които са си изгубили повода за битие - да бъдат проксита на Москва в България. Социологията е безапелационна - те надалеч не съставляват болшинството от българите.

Когато човек се пробва да бъде почтен обаче, би трябвало да го прави до дъно. Затова съм задължен да отбележа, че Петков можеше да прояви тази увереност доста по-рано - още когато някогашната му съдружна партньорка и министърка на промишлеността Корнелия Нинова оттказа България да изпрати военна помощ на Украйна и заплаши, че в случай че това стане, ще напусне ръководещата коалиция. Петков извади " огромната метла ", чак когато стана ясно, че държавното управление си отива, че Нинова не му би трябвало и че най-вероятно отиваме на избори. Следователно е поставял оцеляването си на власт над полезностите, които през днешния ден отстоява.

Неговата увереност през днешния ден, колкото и да заслужава поддръжка, толкоз е и предизборна. Не може да му се отхвърли умеенето да се нарежда патриотично против мощен и доста злепоставен външен зложелател. А не доста от дълго време, когато трябваше да изясни формалния отвод да окажем военна помощ на Украйна, министър председателят се позоваваше на всеобщото русофилство на българите и цитираше някакви несъществуващи социологически данни за него. Днешното му позициониране обаче несъмнено е умело - едно е да се опънеш на Владимир Путин, друго - на Бойко Борисов и Корнелия Нинова. Първото те слага над тях, второто те изравнява с тях.

Петков към този момент потегли по предизборната писта и чакам да върви по нея по същия метод. Това не ознчава, че партията му няма да се опита да резервира колкото може по-дълго държавно управление в този парламент. Това ще ѝ разреши да покаже отговорност към гласоподавателите с старания за приемане на значимо за тях законодателство; да се реорганизира и да активизира електората си преди неизбежно идващия избор - колкото време завоюват, все ще им бъде от изгода. И най-накрая, Петков явно не желае да разреши на досегашния си патрон, президента Румен Радев, да сформира служебно държавно управление колкото може по-скоро. Допускам, че възможен идващ кабинет на Политическа партия ще се опита да вземе решения, които един длъжностен кабинет няма да може да промени. Доколкото Радев и Нинова също са скарани, Политическа партия евентуално чака нейната поддръжка в това отношение.

Петков и партията му имат обаче проблем: те към този момент изгубиха клонящите вляво гласоподаватели, дали своят вот за Румен Радев и няма да могат да експлоатират неговия рейтинг. Поне към този момент наподобява, че при възможни предварителни избори Политическа партия ще би трябвало да дели гласоподавателите на лимитираната " демократична градска общественост " (терминът е на социолога Димитър Ганев - б.а.) с партиите в " Демократична България ". Тези гласоподаватели са основно в София и няколко огромни града и не стигат за безапелационно показване на изборите.

Разбира се, съществуват запасите за активизиране на части от негласуващото население (миналия ноември изборната интензивност беше малко над 40 на сто) и евентуално разказът за " освобождението от Русия " може да помогне за това. Не единствено тъй като е европейски и атлантически роман, а тъй като е български родолюбив роман (ако знаеш по какъв начин да го разкажеш).

Най-малко, в предизборни студия Петков може да пита съперниците си:

" А ти какъв брой съветски дипломати изгони? "