Не са много хората, които оспорват статута на Мохамед Али

Не са доста хората, които оспорват статута на Мохамед Али като най-великия боксьор в историята. Легендарните мачове и великите победи на Али на професионалния кръг едва ли в миналото ще бъдат забравени.

Али обаче е повече от добър състезател. През годините той е бил деен в публичния живот и е заемал позиции, които са му носели негативи. Най-известният подобен случай е отводът му да взе участие във войната във Виетнам, заради което той губи боксовия си лиценз за цели три години, и то в разцвета на силите си.

„ Защо желаят от мен да хвърча на 10 000 благи от вкъщи ми, с цел да мятам бомби и патрони по хората във Виетнам, до момента в който чернокожите в Луисвил са третирани като кучета и нямат съществени човешки права “, споделя Али пред публицисти в родния си щат Кентъки. „ Аз нямам проблем с виетконгците, в никакъв случай никой от тях не ме е наричал чернокож (б.р. nigger – афектиран термин за чернокожи) “.

След отхвърли си Али е задържан на 20 юли 1967 година, наказан на 5 години затвор и санкциониран с 10 000 $. Той апелира и четири години по-късно Върховният съд в Съединени американски щати анулира присъдата му. Али не лежи в пандиза в този интервал, само че съумява да се върне на кръга едвам през 1970 година. „ Откраднаха най-силните му години, това не би трябвало да се не помни “, споделя треньорът му Анджело Дънди.

Друг случай от 1990 година е надалеч по-неизвестен, само че може да бъде избран като най-важната победа на Мохамед Али отвън кръга. Още шест години по-рано Али е диагностициран с заболяването на Паркинсон и последователно стартира да губи силата на гласа си, само че продължава да бъде публично деен.

През август 1990 малко откакто Ирак атакува Кувейт, водачът на страната Садам Хюсеин взима хиляди чужденци за заложници. Сред тях са и 15 цивилни американци, част от които са работили в цех на Дженерал Моторс в Багдад. Садам ги употребява като жив щит в здания, които е допустимо американците да бомбардират.

Мохамед Али идва в Багдад на 23 ноември, 113-ят ден от началото на рецесията, със задачата да освободи своите сънародници. Това му носи доста рецензии от президента на Съединени американски щати Джордж Буш-старши, неговата администрация и консервативната преса в страната. Те настояват, че това е агитация, която носи позитиви на Садам Хюсеин. Ню Йорк Таймс даже се заяжда със здравословния проблем на Али. „ Странна акция на Мохамед Али да освободи заложниците, той организира среща след среща в Багдад, макар че не може да приказва ясно “, написа изданието.

Али обаче е привикнал с рецензията и тя не го тормози, неговата единствена цел е да освободи 15-те заложници. Проблемът е, че дни наред Садам Хюсеин отхвърля да се срещне с него. През това време международният първенец се разхожда по улиците на Багдад, раздава подписи на деца, моли се в джамиите. Интересът към него е голям.

Седмица по-късно обстановката на Али се утежнява. Той към момента чака покана от Садам за среща, когато медикаментите му за Паркинсон свършват. „ Той едвам ставаше от леглото, не можеше да стои прав, не можеше да приказва с глас, единствено да шепти “, спомня си дипломатът Върнан Норед, който е асистирал на Али при визитата му в Ирак.

Както го е правил доста пъти на кръга, Али стиска зъби и продължава напред. За да притисне Садам да го одобри, Али и неговият антураж дават конференция. Макар и в извънредно тежко положение, Али е облечен в костюм и участва на срещата с медиите, въпреки че не приказва. В това време Норед съумява да откри медикаменти за Али в Ирландската болница в Багдад.

На идващия ден Садам Хюсеин приема Али. Срещата се организира на 29 ноември и е отворена за медиите. Докато Садам се хвали за положителното си отношение към заложниците, Али му отвръща, че ще се върне в Америка с „ почтен роман “ за обстановката в Ирак. „ Няма да позволи Мохамед Али да се върне в Съединени американски щати, без да ми каже броя на американците, които ще го съпроводят “, отвръща Садам.

Мохамед Али споделя 15. След като са освободени, 15-те заложници отиват в скромната хотелска стая на Али, с цел да му благодарят. Той е отпаднал и седи на леглото, до момента в който безшумно приема признанието им. „ Аз му благодарих, а той ми сподели да се прибирам у дома и да бъда със фамилията си. Какъв човек “, споделя един от заложниците, Боби Андерсън.

„ Той е извънреден човек, извънреден “, възкликва Серджио Колета, различен от заложниците. Али приема комплиментите непретенциозно. „ Те не ми дължат нищо. Не ми дължат нищо “, споделя той.

Той обаче още веднъж изригва дни по-късно, когато е упрекнат от публицисти, че целият му тур в Ирак е бил за да се популяризира. „ Да, би трябвало ми реклама, само че не и за положителните каузи. Трябва ми реклама за книгата, би трябвало ми реклама за мачовете, би трябвало ми реклама за кино лентата – само че не и че оказвам помощ на хората. Тогава няма да бъде откровено “, възкликва Али. /БГНЕС

----------------------------------------------------------------------

Морийн Калахан, Ню Йорк Поуст. Текстът е скъсен.