Какво се случва, когато мъж подписва служебната си кореспонденция с женско име
Не са малко хората, изключително мъжете, които са уверени, че предразсъдъците и предубежденията към дамите на работното място са останали в предишното. Жалко, че не е по този начин. Двама чиновници в една компания неотдавна показаха следващото доказателство за провокациите, които дамите се постанова да преодоляват единствено заради стереотипните настройки в обществото.
В поредност от туитове американският публицист Мартин Шнайдер споделя за опита, който е провел на предходното си работно място дружно с неговата колежка Никол Холбърг.
Ето какво написа Шнайдер. Можете видите оригинала в Twitter ТУК.
Никол и аз работехме в малка компания за набиране на личен състав и едно от недоволствата на шефа ни постоянно беше: „ Тя губи прекомерно доста време за работа с клиенти. “
(Този началник беше луд на тематика успеваемост дръвник, само че това е друга история.)
Като директен началник на Никол, одобрявах това за нищо повече от малък минус. Смятах, че повода да се оправям по-бързо е множеството ми опит.
Но поради шефа ни следях времето, за което се оправя, и ѝ натяквах. Това беше неприятно и за двамата, а тя се стараеше да навакса с работата, която вършеше добре.
И по този начин, един ден размених няколко имейла с един клиент за неговата автобиография, а той беше просто НЕВЪЗМОЖЕН. Груб, високомерен, игнорираше въпросите ми.
Казваше ми, че неговите способи са стандартите на промишлеността (каквито не бяха) и че не разбирам термините, които употребява (които разбирах).
Той също идваше от развлекателната промишленост, както и аз. Познавам тази промишленост прекомерно добре. Така или другояче, беше ми писнало от неговите простотии, когато забелязах нещо. Заради общата ни поща, имейлите ми бяха подписани от името на Никол.
Той беше недодялан към Никол, а не към мен. Затова от любознание споделих „ Здравейте, тук е Мартин, поемам този план на мястото на Никол. “
НЕЗАБАВНО ПОДОБРЕНИЕ. Положителен банкет, благодарности за предложенията, дава отговор в точния момент, споделя „ Страхотни въпроси. “ Клиент за образец.
Бележка: Техниката ми и препоръките ми не се бяха трансформирали. Само името.
Попитах Никол дали това се случва постоянно. Нейният отговор: „ Не ВИНАГИ, само че постоянно. Доста. “
Направихме опит. Разменихме си имената за две седмици. Клиенти, с които се оправях като насън, бяха снизходителни. Един попита дали съм обвързана.
Никол имаше най-продуктивната седмица в кариерата си. Осъзнах, че ѝ отнемаше повече време, тъй като трябваше да накара клиентите да я одобряват съществено.
Докато тя убеди клиента, че знае какво прави, аз към този момент бях на идващия. Не бях по-добър в работата, просто имах това невидимо преимущество.
Шефът ми не го одобри. Оставих го да мисли каквото си желае, само че в никакъв случай повече не подлагах на критика бързината на Никол с клиентите.
Той продължи борбата с нас по други способи, само че това е друга история.
Това обаче е същинският шибан проблем: За мен това беше шокиращо. Тя беше привикнала. За нея това беше част от работата. (Имам поради, тя беше наясно, че отношението към нея е друго, тъй като е жена, не е глупава. Просто не го приемаше за кой знае какво.)
Историята, разказана от Шнайдер, бързо печели попурярност в обществените медии, като оказва помощ на доста хора да илюстрират несправедливото отношение, което срещат всеки ден.
В своя профил Холбърг, която към този момент работи като текстописец на свободна процедура, споделя историята, допълнена от още образци за сексистко държание от страна на остарелия ѝ шеф. Тя обръща внимание и върху споделения опит на другите:
„ Много дами обърнаха внимание в мненията и си коства да се повтори: Представете си какъв брой по-зле щеше да е, в случай че пишеше „ Тиеша “ вместо „ Никол “.
(Бел. ред. В Съединени американски щати имена като Тиеша, Таниша, Алая, Латоя са по-характерни за дамите с афроамерикански корени и постоянно са посрещани с расистки предразсъдъци).
Източник: APlus
