Край с оплакването веднъж завинаги!
Не са малко хората, които хленчат прекомерно постоянно. Обикновено постоянно те са прецаканите, постоянно на тях не им върви и даже да се опитате да ги окуражите по някакъв метод, те отново са недоволни и измрънкват нещо от сорта на „ не е по този начин, ти не ме разбираш “. Всъщност, истината е, че тези хора са непрестанно недоволни и че на тях съвсем по никакъв метод не може да им се угоди. Да, всеки има проблеми и всеки от време на време има потребност да се оплаче и да срещне схващане, само че не трябва да забравяме, че нещастието обича компанията.
Какво значи това ли? Че колкото повече приказваме за неволите си и слушаме непознатите такива, толкоз по-вероятно е те да се усилят, а не да стигнем до разрешаването им. Ако търсите защо да се оплаквате, постоянно ще намерите, само че ще откриете и последствията от неприятните си мисли. Затова, както всяко друго нещо, и недоволството си има своите „ правила “.
На първо време би трябвало да се научим да сортираме хората, на които се оплакваме. Запомнете, че има смисъл да се оплаквате единствено на човек, който може да ви помогне. Иначе недоволството се явява само увеличение на отрицателните ви страсти и на вятъра бръщолевене.
На второ - да отсяваме маловажно от значимо и за кое си коства да сме недоволни. Замислете се за обстановката, в която вие обяснявате към този момент 30 минути какъв брой е огромна сметката ви за водата този месец или по какъв начин цяла седмица имате проблеми с интернет връзката вкъщи, до момента в който някоя майка се бори за живота на тежко болното си дете. Обикновено хората с подобен тип в действителност страшни проблеми, са тези, които минимум и рядко се оплакват. И обратното- постоянно недоволните са тези, които действително нямат същински проблеми. Типично за нас, още от деца, е да мрънкаме и колкото повече някой обръща внимание на хленченето ни за всевъзможни небивалици, толкоз повече привикваме с това, а за в бъдеще наложително намираме „ изкупителна жертва “, която да изслушва нелепостите ни непрекъснато. Научете децата си да не се оплакват за несериозни неща. Няма да им е по никакъв начин ненужно.
Вместо да се оплакваме- да намерим решение. Проблемите не се отстраняват с вайкане. Замислихте ли се над това какъв брой време изгубихте да занимавате хората с неща, които явно сами би трябвало да разрешите и които бихте разрешили за същото време, в което просто говорите за тях!?
Запомнете, че човек притегля силата, която излъчва. С отрицателните думи и чувства, които преживявате още веднъж и още веднъж, говорейки за тях, вие единствено увеличавате негативната сила към себе си. Затова има и хора, наречени енергийни вампири. Не се превръщайте в подобен. Говорейки за неприятното, няма по какъв начин да предизвикате положително!
Дистанцирайте се от хора, които непрекъснато се оплакват. С тях е мъчно да намерите други тематики на диалог. Тези хора нормално търсят състрадание и постоянно са напряко непоносими. Повтарят едно и също до безспир, без да желаят да доближат до решение. Обикновено този тип оплаквачи са с ниска просветеност и не се интересуват от непознатата позиция и мисли- просто желаят да изсипят върху някого негативизма си. Над 70% от хората, които приказват единствено за проблемите си, в действителност нямат съществени такива.
Доказано е, че когато се оплакваме, мозъкът ни създава хормони на напрежението, по тази причина е добре да го вършим колкото се може по-рядко. Това не значи обаче, че когато нещо доста ни тежи не можем да го „ излеем “ на непознато рамо. Всеки има такива моменти. Но при естествените хора те са много по-редки и проблемите им много по-сериозни, в сравнение с при хроничните оплаквачи. Учените са открили, че недоволството води до смаляване на хипокампуса- мозъчния център, който взима присъединяване при решаването на проблеми- при логическото мислене. Мрънкайки, ние променяме метода, по който сивото вещество в мозъка обработва информацията.
Запомнете и още нещо- колкото пъти се оплачете, толкоз се и похвалете! Говорете и за приятните неща в живота ви, които ви носят наслада. Споделяйки тях, вие ще бъдете надалеч по-спокойни и уверени, че можете да се справите и с неприятните.
Еволюционно ни е заложено да се фокусираме повече върху отрицателното. Негативните тласъци се възприемат по-бързо и по-лесно и основават по-голяма мозъчна интензивност. Дори при децата е по този начин. Нима не сте забелязали по какъв начин отрицателните случки им вършат в действителност огромно усещане и съвсем постоянно ги помнят дълго време? Да се оплакваме елементарно може да се трансформира в естественото ни държание, без да си даваме сметка, че това в действителност ни вреди. Необходимо е да стартираме да вършим разлика сред недоволство и шерване. Второто е взаимно. Свързано е с чуване и на отсрещната страна и с предложение на разновидности за справяне с проблемите ни. Първото е просто бърборене, с което мислим, че се успокояваме, а в действителност повече товарим и себе си, и отсрещната страна.
Какво значи това ли? Че колкото повече приказваме за неволите си и слушаме непознатите такива, толкоз по-вероятно е те да се усилят, а не да стигнем до разрешаването им. Ако търсите защо да се оплаквате, постоянно ще намерите, само че ще откриете и последствията от неприятните си мисли. Затова, както всяко друго нещо, и недоволството си има своите „ правила “.
На първо време би трябвало да се научим да сортираме хората, на които се оплакваме. Запомнете, че има смисъл да се оплаквате единствено на човек, който може да ви помогне. Иначе недоволството се явява само увеличение на отрицателните ви страсти и на вятъра бръщолевене.
На второ - да отсяваме маловажно от значимо и за кое си коства да сме недоволни. Замислете се за обстановката, в която вие обяснявате към този момент 30 минути какъв брой е огромна сметката ви за водата този месец или по какъв начин цяла седмица имате проблеми с интернет връзката вкъщи, до момента в който някоя майка се бори за живота на тежко болното си дете. Обикновено хората с подобен тип в действителност страшни проблеми, са тези, които минимум и рядко се оплакват. И обратното- постоянно недоволните са тези, които действително нямат същински проблеми. Типично за нас, още от деца, е да мрънкаме и колкото повече някой обръща внимание на хленченето ни за всевъзможни небивалици, толкоз повече привикваме с това, а за в бъдеще наложително намираме „ изкупителна жертва “, която да изслушва нелепостите ни непрекъснато. Научете децата си да не се оплакват за несериозни неща. Няма да им е по никакъв начин ненужно.
Вместо да се оплакваме- да намерим решение. Проблемите не се отстраняват с вайкане. Замислихте ли се над това какъв брой време изгубихте да занимавате хората с неща, които явно сами би трябвало да разрешите и които бихте разрешили за същото време, в което просто говорите за тях!? Запомнете, че човек притегля силата, която излъчва. С отрицателните думи и чувства, които преживявате още веднъж и още веднъж, говорейки за тях, вие единствено увеличавате негативната сила към себе си. Затова има и хора, наречени енергийни вампири. Не се превръщайте в подобен. Говорейки за неприятното, няма по какъв начин да предизвикате положително! Дистанцирайте се от хора, които непрекъснато се оплакват. С тях е мъчно да намерите други тематики на диалог. Тези хора нормално търсят състрадание и постоянно са напряко непоносими. Повтарят едно и също до безспир, без да желаят да доближат до решение. Обикновено този тип оплаквачи са с ниска просветеност и не се интересуват от непознатата позиция и мисли- просто желаят да изсипят върху някого негативизма си. Над 70% от хората, които приказват единствено за проблемите си, в действителност нямат съществени такива. Доказано е, че когато се оплакваме, мозъкът ни създава хормони на напрежението, по тази причина е добре да го вършим колкото се може по-рядко. Това не значи обаче, че когато нещо доста ни тежи не можем да го „ излеем “ на непознато рамо. Всеки има такива моменти. Но при естествените хора те са много по-редки и проблемите им много по-сериозни, в сравнение с при хроничните оплаквачи. Учените са открили, че недоволството води до смаляване на хипокампуса- мозъчния център, който взима присъединяване при решаването на проблеми- при логическото мислене. Мрънкайки, ние променяме метода, по който сивото вещество в мозъка обработва информацията. Запомнете и още нещо- колкото пъти се оплачете, толкоз се и похвалете! Говорете и за приятните неща в живота ви, които ви носят наслада. Споделяйки тях, вие ще бъдете надалеч по-спокойни и уверени, че можете да се справите и с неприятните. Еволюционно ни е заложено да се фокусираме повече върху отрицателното. Негативните тласъци се възприемат по-бързо и по-лесно и основават по-голяма мозъчна интензивност. Дори при децата е по този начин. Нима не сте забелязали по какъв начин отрицателните случки им вършат в действителност огромно усещане и съвсем постоянно ги помнят дълго време? Да се оплакваме елементарно може да се трансформира в естественото ни държание, без да си даваме сметка, че това в действителност ни вреди. Необходимо е да стартираме да вършим разлика сред недоволство и шерване. Второто е взаимно. Свързано е с чуване и на отсрещната страна и с предложение на разновидности за справяне с проблемите ни. Първото е просто бърборене, с което мислим, че се успокояваме, а в действителност повече товарим и себе си, и отсрещната страна.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ