Не разбирам защо трябва да променяме Конституцията, дори за съдебната

...
Не разбирам защо трябва да променяме Конституцията, дори за съдебната
Коментари Харесай

Симеонов: Край съдебната реформа ще има опит за прокарване на текущи политически символи

„ Не разбирам за какво би трябвало да променяме Конституцията, даже за правосъдната промяна. Изключително песимистичен съм. Човешкият капитал мъчно ще бъде заменен, както и да сменяме структурата на нещата. Сменяйки формата, не знам по какъв начин тъкмо ще сменим наличието. Разбира се, би трябвало да вършим промени “. Това мнение изрече пред БНР Първан Симеонов – изпълнителен шеф на „ Галъп интернешънъл “.

 

„ Защо би трябвало да вършим нов преход? Кое ни дава легитимността да считаме, че можем да рестартираме страната? Кое ни кара да имаме увереността, че можем да рестартираме страната, освен това да я рестартираме по облика и сходството на политически сили и дейци, които могат да се окажат прекомерно краткотрайни. Не съм доста уверен, че всички приказки за отваряне на Конституцията са доста повече от един горделив етикет. Дано имат явен проект какво да вършат със правосъдната реформа„, продължи коментара си той.

 

„ Явно е, че от ПП-ДБ, допускам и другите обединения в тази сглобка, ще държат преди този момент да заявят част от целите си на старта, вероятно като слагане на преговорни позиции с другите. Не на последно място, може би на едно от главните места – да създадат реклама на някои свои значими знаци, които желаят да споделят основно за своите вътрешни публики, с цел да ги стегнат малко, когато те сякаш стартират да ерозират„, разяснява социологът.

 

Според него ако бързаме да сменим Конституцията преди някакви избори, това значи обезценка на нормите, на правото, на законотворчеството. Ако има такова бързане – би ме тормозило, акцентира Симеонов в предаването „ Преди всички “. По думите му измененията наподобяват конюнктурно:

 

„ Не отива на хора, които в цялото си политическо битие са говорили за правосъдна промяна, край правосъдната промяна да демонстрират и подобен вид правна мисъл. Тя евентуално има своите оправдания – за завършек на феодализацията и прочие, само че наподобява на опит за служебно ограничение на демократични права, в тази ситуация на правото да бъдеш избиран. Второ – за служебните кабинети – не съм последовател да се пипа нещо, което явно работи и то тъй като съответният президент не ни харесва. Всеки път, когато някой стартира с забележим настоящ партиен интерес да пипа някакви правила, най-после нещата се обръщат против него. Ще ми се да го припомня. Политическият разбор сочи, че край правосъдната промяна ще има опит за пробутване на настоящи политически знаци. Това са символни борби, основно насочени към това ПП-ДБ да не губят електорат, тъй като е ясно, че от тази сглобка цената в последна сметка заплащат те и ще се опитат през всевъзможни знаци да компенсират това “.

 

Президентът в България директно е легитимиран през мажоритарен избор и той други пълномощия, с изключение на да стабилизира системата в сериозни моменти, няма, разяснява Първан Симеонов. Той подсети, че служебните кабинети на няколко пъти са изиграли извънредно стабилизираща роля: „ Защо би трябвало да се пипа нещо, единствено тъй като Румен Радев не се харесва на ПП-ДБ?„.

Раздразнението на сглобката от последните негови дейности проличава в конституционните им решения отсега нататък, счита той.

 

Президентът от време на време прекомерно остро дава отговор на акцията против себе си, означи още социологът и добави, че понякога му се коства, че го прави преднамерено: „ Може би е в негов интерес да предизвика да вземем за пример процедура по отстраняването си или нещо такова, тъй като това му развързва ръцете и му дава много огромни шансове. Не знам дали прави неточности или в противен случай – той ескалира преднамерено интензитета на този политически спор с ПП-ДБ и другите от сглобката “.

 

Политическа партия е в менгеме сред Демократична България и ГЕРБ, продължи коментара си Симеонов. За „ Възраждане “ той счита, че е прекомерно комфортна групировка за всички. А за ролята на Движение за права и свободи социологът разяснява:  „ Като отворим Конституцията – там има доста значими неща, свързани с балансите на балканското, етническото, едни прекомерно невралгични неща, които не се пипат. Имам възприятието, че отворим ли Конституцията, изключително с наличието на Движение за права и свободи, те могат да пипнат някои свои неща от този вид, а това са доста рискови работи„.

 

novini.bg

Източник: bunt.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР