Не може да управляваш 20 млн. лева, а да получаваш 650 лева
„ Не можеш да управляваш 20 млн. и да получаваш 650 лв. “. Това разяснява заместник-министърът на културата Юрий Вълковски във връзка заплатата на някогашния шеф на Националния фонд „ Култура “ - Борислав Геронтиев.
Той посочи, че към този момент Националният фонд „ Култура “ има нов шеф – от края на август 2021 година е назначена Мирена Станева, а от 18 ноември има нов директорски съвет.
„ Там занапред стартират измененията и те ще продължат няколко месеца. Парите към Фонда ще се усилят, ще продължат евентуално средствата и по COVID-мерките, ще се работи и по Плана за възобновяване и резистентност, само че той към момента действително не е утвърден от Европейската комисия “ – посочи Вълковски в изявление за Българската национална телевизия.
Той добави,че няма да разреши хората в екипа на Националния фонд „ Култура “ да бъдат унижавани и мачкани и да се появяват всевъзможни политически брокери, които му споделят: „ Хайде да смениш шефа –ние имаме различен човек “.
Вълковски акцентира, че първо ще работи за увеличение на заплатите в Национален фонд „ Култура “, а след това и за откриване на повече щатни бройки в него.
Той напомни, че Националният фонд „ Култура “ е бил основан със Закона за протекция и развиване на културата. Тогава това е било институция, която в продължение на съвсем 20 години – е работила с годишен бюджет от по 400 -500 хиляди лв. годишно. От Столичната стратегия „ Култура “ се подигравали, че техният бюджет е три пъти по-голям спрямо този на Национален фонд „ Култура “, само че все пак оттова и с малко средства вършели добра работа.
Когато България поема председателството на Съвета на Европейски Съюз, бюджетът на Националния фонд „ Култура “ се усилва до близо 2 млн. лв., само че в Министерството на културата не се сещат, че би трябвало да усилят потенциала на програмата – работещите хора в нея и техните заплати.
„ Самият фонд тогава се счупи вътрешно. И освен това – ние, с цел да създадем нещата още по-интересни, през 2020 година дадохме на този екип още 20 млн. лв.. А там работят извънредно свестни младежи – с хъс и отдаденост, които в продължение на две години ядат плесници отвред - от личното си министерство, и от бранша, който непрекъснато има забележки към тях “ – изясни обстановката зам.- министър Вълковски. Той още веднъж повтори, че следва бройките в Националния фонд „ Култура “ да се усилят, както и заплатите от 650 лв. да се покачат.
„ Целта е в Министерството на културата да има тичащи хора, а не такива, които се движат постепенно. Нашата задача е да създадем ремонт на колата, до момента в който тя е в придвижване “ – акцентира още заместник-министърът Вълковски.
Той разясни, че във връзка с Плана за възобновяване и резистентност страната ни ще получи значително средства – става дума за Проект 42, по който с към 80 млн. лв. ще бъдат подкрепени културните и креативните промишлености и за Проект 43, в границите на който страната ни ще получи към 60 млн. лв. за дигитализацията на движимите културни полезности, само че освен.
Тук Вълковски обясни, че с изключение на средства за дигитализацията на артефактите, намиращи се в музеите и галериите, ще има избрани средства и за архивите на БНР, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и Националната филмотека. За архива на киното ни ще бъдат закупени две машини – едната, която да почиства архивите, а другата – да ги цифровизира.
Вълковски посочи, че по план 43, за първи път за процеса на цифровизация на културното завещание ще се мисли като за цялостна тактика, а не на парче. Причината е, че момента процесът на цифровизация върви с друго движение в другите институции. В Държавната организация „ Архиви “ са доста напред, същото важи и за Българска национална телевизия и за някои по-големи библиотеки, само че обстановката надалеч не е толкоз розова в музеите, където се работи на парче. В скоро време процесът ще бъде синхронизиран.
По отношение на ролята на Министерството на културата в връзките със Северна Македония Юрий Вълковски набеляза трите съществени целта:
1. Общ културен календар, който ще продължи програмата за културно съдействие, подписана през 2019 година сред Северна Македония и България. В нея е заложен общ музикален фестивал – „ Охридско лято “, както и „ Скопско лято “. И по този начин, както български създатели могат да вземат участие във фестивали в Северна Македония, по този начин и македонските актьори ще могат да вземат участие на Мартенски музикални дни и на Софийски музикални седмици. Същото важи и за филмовите фестивали. Заедно – българи и македонци ще честваме и 24 май и други огромни годишнини, които обаче Юрий Вълковски не назова съответно.
2. На второ място той означи, че ще има опция да се кандидатства за дребни планове от порядъка на 10 000 – 15 000 лв., по които ще се отпускат средства за смесени креативен екипи, състоящи се от български и македонски актьори, които ще показват продукцията си и от двете страни на границата.
3. На трето място ще се обнови спогодбата за културно съдействие сред Северна Македония и България, като се прибавят и изчезналите креативен промишлености.
По отношение на сериозните мнения към министъра на културата – Атанас Атанасов – че бил млад и некомпетентен, Юрий Вълковски показа персоналните си усещания от него, като акцентира, че е респектиран от неговия честен компас. По думите му, наименованията на другите комисии в Министерството на културата подлежат на проучване, само че един човек мъчно може да се научи да разграничава положителното от злото – това си идва от фамилията, а новият министър на културата има подобен компас.
Вълковски преповтори целите на Министерството – приемане на Национална тактика за просвета, каквато е заложена още в Закона за протекция и развиване на културата от 1999 година.
Оттогава Вълковски напомни, че били направени два опита за приемане на тактика – при първия по неговото по изложение „ две умни глави “ се затворили в кабинета и измислили нещо, което обаче изрично не било признато от културната общност; а при втория случай 20 работни групи в продължение на месеци наред се събирали и работили по тактиката, само че отново не стигнали до действителен резултат – приемане на Национална тактика за културата.
Сега от Министерството на културата са решени да завършат мандата си с по този начин мечтаната тактика, заложена и в съдружното съглашение. При нея ще бъдат регистрирани и трите целта на министъра:
1. Достъп до просвета, при който се залага освен че децата ще могат да посещават културни събития, само че и самите те ще могат да са участници в тях - да свирят на музикален инструмент и да излязат на сцена;
2. Ангажираност на Министерството на културата в представянето на културния ни артикул на интернационалната сцена;
3. Грижа за културно-историческото ни завещание.
Той посочи, че към този момент Националният фонд „ Култура “ има нов шеф – от края на август 2021 година е назначена Мирена Станева, а от 18 ноември има нов директорски съвет.
„ Там занапред стартират измененията и те ще продължат няколко месеца. Парите към Фонда ще се усилят, ще продължат евентуално средствата и по COVID-мерките, ще се работи и по Плана за възобновяване и резистентност, само че той към момента действително не е утвърден от Европейската комисия “ – посочи Вълковски в изявление за Българската национална телевизия.
Той добави,че няма да разреши хората в екипа на Националния фонд „ Култура “ да бъдат унижавани и мачкани и да се появяват всевъзможни политически брокери, които му споделят: „ Хайде да смениш шефа –ние имаме различен човек “.
Вълковски акцентира, че първо ще работи за увеличение на заплатите в Национален фонд „ Култура “, а след това и за откриване на повече щатни бройки в него.
Той напомни, че Националният фонд „ Култура “ е бил основан със Закона за протекция и развиване на културата. Тогава това е било институция, която в продължение на съвсем 20 години – е работила с годишен бюджет от по 400 -500 хиляди лв. годишно. От Столичната стратегия „ Култура “ се подигравали, че техният бюджет е три пъти по-голям спрямо този на Национален фонд „ Култура “, само че все пак оттова и с малко средства вършели добра работа.
Когато България поема председателството на Съвета на Европейски Съюз, бюджетът на Националния фонд „ Култура “ се усилва до близо 2 млн. лв., само че в Министерството на културата не се сещат, че би трябвало да усилят потенциала на програмата – работещите хора в нея и техните заплати.
„ Самият фонд тогава се счупи вътрешно. И освен това – ние, с цел да създадем нещата още по-интересни, през 2020 година дадохме на този екип още 20 млн. лв.. А там работят извънредно свестни младежи – с хъс и отдаденост, които в продължение на две години ядат плесници отвред - от личното си министерство, и от бранша, който непрекъснато има забележки към тях “ – изясни обстановката зам.- министър Вълковски. Той още веднъж повтори, че следва бройките в Националния фонд „ Култура “ да се усилят, както и заплатите от 650 лв. да се покачат.
„ Целта е в Министерството на културата да има тичащи хора, а не такива, които се движат постепенно. Нашата задача е да създадем ремонт на колата, до момента в който тя е в придвижване “ – акцентира още заместник-министърът Вълковски.
Той разясни, че във връзка с Плана за възобновяване и резистентност страната ни ще получи значително средства – става дума за Проект 42, по който с към 80 млн. лв. ще бъдат подкрепени културните и креативните промишлености и за Проект 43, в границите на който страната ни ще получи към 60 млн. лв. за дигитализацията на движимите културни полезности, само че освен.
Тук Вълковски обясни, че с изключение на средства за дигитализацията на артефактите, намиращи се в музеите и галериите, ще има избрани средства и за архивите на БНР, Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция и Националната филмотека. За архива на киното ни ще бъдат закупени две машини – едната, която да почиства архивите, а другата – да ги цифровизира.
Вълковски посочи, че по план 43, за първи път за процеса на цифровизация на културното завещание ще се мисли като за цялостна тактика, а не на парче. Причината е, че момента процесът на цифровизация върви с друго движение в другите институции. В Държавната организация „ Архиви “ са доста напред, същото важи и за Българска национална телевизия и за някои по-големи библиотеки, само че обстановката надалеч не е толкоз розова в музеите, където се работи на парче. В скоро време процесът ще бъде синхронизиран.
По отношение на ролята на Министерството на културата в връзките със Северна Македония Юрий Вълковски набеляза трите съществени целта:
1. Общ културен календар, който ще продължи програмата за културно съдействие, подписана през 2019 година сред Северна Македония и България. В нея е заложен общ музикален фестивал – „ Охридско лято “, както и „ Скопско лято “. И по този начин, както български създатели могат да вземат участие във фестивали в Северна Македония, по този начин и македонските актьори ще могат да вземат участие на Мартенски музикални дни и на Софийски музикални седмици. Същото важи и за филмовите фестивали. Заедно – българи и македонци ще честваме и 24 май и други огромни годишнини, които обаче Юрий Вълковски не назова съответно.
2. На второ място той означи, че ще има опция да се кандидатства за дребни планове от порядъка на 10 000 – 15 000 лв., по които ще се отпускат средства за смесени креативен екипи, състоящи се от български и македонски актьори, които ще показват продукцията си и от двете страни на границата.
3. На трето място ще се обнови спогодбата за културно съдействие сред Северна Македония и България, като се прибавят и изчезналите креативен промишлености.
По отношение на сериозните мнения към министъра на културата – Атанас Атанасов – че бил млад и некомпетентен, Юрий Вълковски показа персоналните си усещания от него, като акцентира, че е респектиран от неговия честен компас. По думите му, наименованията на другите комисии в Министерството на културата подлежат на проучване, само че един човек мъчно може да се научи да разграничава положителното от злото – това си идва от фамилията, а новият министър на културата има подобен компас.
Вълковски преповтори целите на Министерството – приемане на Национална тактика за просвета, каквато е заложена още в Закона за протекция и развиване на културата от 1999 година.
Оттогава Вълковски напомни, че били направени два опита за приемане на тактика – при първия по неговото по изложение „ две умни глави “ се затворили в кабинета и измислили нещо, което обаче изрично не било признато от културната общност; а при втория случай 20 работни групи в продължение на месеци наред се събирали и работили по тактиката, само че отново не стигнали до действителен резултат – приемане на Национална тактика за културата.
Сега от Министерството на културата са решени да завършат мандата си с по този начин мечтаната тактика, заложена и в съдружното съглашение. При нея ще бъдат регистрирани и трите целта на министъра:
1. Достъп до просвета, при който се залага освен че децата ще могат да посещават културни събития, само че и самите те ще могат да са участници в тях - да свирят на музикален инструмент и да излязат на сцена;
2. Ангажираност на Министерството на културата в представянето на културния ни артикул на интернационалната сцена;
3. Грижа за културно-историческото ни завещание.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ