Не можем без пчели: те отговарят за 80% от опрашването

Не можем без пчели: те дават отговор за 80% от опрашването по света. И все пак ги лишаваме от прехранване и местообитания. Така променяме напълно образа на континента: единствено след век обстановката може да стане пагубна.

Над 1,75 милиона баварци подписаха " Всенародното допитване за биологичното многообразие - спасете пчелите ". Общественият интерес се оказа толкоз огромен, че измененията, препоръчани от дребната „ Екологична демократична партия “, се вкарват в немската провинция без планувания в реда на публичните разисквания референдум. Една огромна стъпка за баварците, която може да се окаже крачка напред за цялото човечество.

По данни от редица изследвания, през последните години Германия е изгубила към 80% от летящите си инсекти и към 30% от пойните си птици. Ако не се вземат ограничения, още в границите на века страната може да остане без най-важните си инсекти. И въпреки в останалите страни на континента обстановката да не е по-розова, баварците са първите, които подхващат действителни дейности против намаляването на биоразнообразието в света на насекомите и оттатък него. Става дума за редица ограничения, осигуряващи прехранване и местообитания за опрашващите инсекти. За задачата е планувано въвеждането на нови правила в селското стопанство, които не се посрещат с възторг от земеделците.

Запазване на естествената растителност по синорите, опазване на гъсталаците към речните корита, засяване на цъфтящи тревисти растения вместо трева, косене и събиране на урожая от центъра към външната част на нивите, обособяване на 30% от площите за биологично земеделие, ограничение на използването на пестициди, инсектициди и фунгициди към водоемите... Реални и съответни ограничения, които да обезпечат на насекомите късмет за оцеляване паралелно с индивида.
Редакцията предлага
Защо тъкмо пчелите?

Истината е, че акцията „ Спасете пчелите “ действително няма доста общо с медоносната пчела, която има относително постоянна популация с помощта на човешката активност. Инициативата е ориентирана към запазване на местообитанията на голям брой инсекти, а с това и на птиците, които се хранят с тях. На всички обаче е ясно, че „ Стоножка на всеки ъгъл “ не звучи като петиция, под която биха се подписали милион германци.

Въпреки, че в „ белия лист “ на хората има и други инсекти - мравки, пеперуди, бръмбари, никой от тях няма такова място в сърцата ни - ние разпознаваме у пчелите надали не човешки черти. Виждаме ги като работливи, грижовни, фамилни, обществени, отдадени. И най-важното - потребни. Пчелите се радват на забележителна респект (особено спрямо хилядите други инсекти, които провокират асоциации на омерзение у множеството хора). А се радват на респект по една основна причина - те ни дават мед.

Медоносните пчели обаче са единствено част от общо към 25 хиляди типа пчели, 2 хиляди от които населяват нашия континент. 25 хиляди - това е доста повече, в сравнение с всички типове птици, взети дружно. И напълно не е инцидентно: пчелите са най-полезните инсекти. Но не тъй като вършат мед (повечето въобще не правят), а тъй като дават отговор за 80% от опрашването на планетата, в това число за 3/4 от земеделските култури. И това е задача, която не може да бъде осъществена от никого другиго.

Опустошителното земеделие

За сигурността на генетично модифицираните аграрни култури може да се спори, само че е неоспорим факт, че са направени да устоят на непрекъсната баня от фунгициди, пестициди, инсектициди и торове. И в случай че подценяваме този факт, най-малко би трябвало да сме наясно каква среда обезпечава за насекомите интензивното земеделие, без значение дали е с генетично модифицирани или със обичайно селектирани семена. При него земята се употребява допустимо най-вече посредством засаждане на културите близо една до друга и посредством развъждане на няколко култури в една година. От една страна това значи, че средата се пренасища с остатъчни и отпадъчни отровни субстанции, които се задържат в почвата, растителността и водите. А от друга, че естествените местообитания минават опустошително през земеделска обработка, прекъсвайки виталните и възпроизводствени цикли на всички същества, останали живи макар водопадите от отрова.

Именно отровите са най-големият камшик за пчелите - пръска се всичко. Неоникотиноидите са тип инсектициди, въведени през 1990-те години, за които се счита, че стоят в основата на „ синдрома на празния кошер “ - отравянето с тях поразява нервната система на пчелите, заради което те не могат да намерят противоположния път до дома. Употребата на неоникотиноиди беше неразрешена съвсем напълно на територията на Европейски Съюз през 2018 година, след публикуването на резултати от редица изследвания, доказващи, че отровата се резервира в листната и цветната маса на растенията и по този начин минава в опрашващите инсекти. Токсичността му е до 10 хиляди пъти по-голяма от тази на печално известния дихлоро-дифенил-трихлороетан (ДДТ), избавил човечеството от тифа и маларията.

Има българи, които могат да си спомнят по какъв начин са тичали с приятелчета измежду облаците от ДДТ през 1950-те. Използван е с огромна наслада по цялото земно кълбо и се счита, че е понижил насекомите с повече от 1/3. Употребата му е толкоз необятна, че следи от ДДТ са открити даже в яйцата на пингвини от Антарктида, въпреки че през днешния ден се създава и употребява най-вече в Индия. ДДТ беше последователно неразрешен съвсем на всички места, тъй като се оказа отровен и канцерогенен. Създателят му обаче е отличен с Нобелова премия. По въпроса за насекомите постоянно до момента е имало консенсус - желаеме да са по-малко, по опция николко.

Добрият опит

Унищожаваме насекомите толкоз дейно, че в границите на един живот на европееца му се постанова да промени радикално отношението си към тях. Вредителите в земеделието обаче са сериозен проблем и могат да нанесат колосални вреди на големи територии. Ако познатият способ - да се унищожи всичко живо поради няколко нездравословни типа - не работи, то е нужен способ, който да таргетира непосредствено нездравословните инсекти.

Съвременното земеделие към този момент стартира да мисли природосъобразно и да употребява инсекти за битка против насекомите. Вероятно поради сакралното отношение на народа към земята Израел е с крачка напред в развиването на тази промишленост. Практиката демонстрира, че използването на насекоми-хищници против типичните вредители може да понижи използването на инсектициди с 80%.
Черното злато на Странджа: мановият мед
За битка с маларийния комар и плодовата мушица към този момент на три континента се създават и изпускат следено милиарди стерилни мъжки, които с чифтосване и основаване на нежизнеспособни яйца за няколко генерации унищожават нездравословните популации, без да обиден въобще околната среда и останалите типове инсекти.

Но с изключение на за „ защита ", насекомите могат да бъдат употребявани и за наемна работа. Един от огромните проблеми при производството на парникови домати е, че за опрашването са нужни вятър и пчели. Огромните покрити ферми за домати разчитат на служащи за целогодишно ръчно опрашване. Вече съществува търговия с кошери земни пчели, които се продават в подготвени за парникова апаратура кутии. Популярността им пораства, тъй като използването на пчели за пчелната работа усилва производството на домати с 25%.

Не можем без пчели

Макар да е допустимо при доматите, които порастват на ниски шубраци, ръчното опрашване не е алтернатива в интензивното земеделие. Дори загубата на биоразнообразие измежду насекомите, животните и растенията да не ни интересува, би трябвало да проумеем, че просто не съществуват задоволително служащи, които да могат да опрашват дейно една черешова градина да вземем за пример. Не можем без пчели - 74% от нашето земеделие зависят от тях. И все пак с огромна успеваемост съумяваме да ги лишим от прехранване и местообитания. Човешката активност трансформира радикално образа на континента - единствено след към век обстановката в Европа може да стане пагубна.

Бавария прави първата стъпка за определяне на правила, осигуряващи минимално витално пространство и опазване на популациите от опрашващи инсекти. Може да се каже, че това е първата по рода си Харта за главните права на насекомите. Въвеждането и спазването на тези правила ще сътвори казус в Европейския съюз. Прецедент, който би могъл да се трансформира в рационална и постоянна процедура за опазване на биоразнообразието и земеделието на най-урбанизирания континент на планетата.