10 иновации, които промениха историята на автомобила
Не може да се отхвърли, че автомобилът е впечатляваща машина, която в никакъв случай не спря да еволюира и да преоткрива себе си. В доста случаи тази еволюция е стимулирана от възходящата потребност за повишение на сигурността и увеличение на комфорта за пасажерите.
Но, несъмнено, това не са единствените претекстове за нововъведения, защото разходът на гориво или упоритостта да се предложи нещо по-добро по отношение на съперниците, също са измежду движещите фактори за развиване. Бъдещето, за благополучие, наподобява ярко, защото няма подозрение, че през идващите 20-ина години автомобилът ще продължи да еволюира с още по-голяма скорост.
Предпазен колан
Няма подозрение, че тази иновация е избавила най-вече животи в историята на автомобила. И въпреки тя да е взаимствана от самолетите в началните години на предишния век, 3-точковият защитен колан, както го познаваме през днешния ден, се появява в автомобила едвам през 1958 година През тази година Volvo оборудва модела P220 Amazon с защитни колани.
Въздушна възглавница
Първият автомобил, употребявал въздушна възглавница за лидера, е Oldsmobile Toronado през 1973 година Това е доста опростена система, която не работи вярно. Продава се като алтернатива за $250, тъй че са създадени едвам 1000 бройки.
Първата „ модерна” въздушна възглавница е инсталирана в Mercedes-Benz S-Class през 1981 година Оттогава еволюцията й не стопира. През 1994 година Volvo 850 вкарва страничните въздушни възглавници и въздушните пердета, а две години по-късно и въздушната възглавница за коленете. През 2009 година Ford показва първите въздушни възглавници, вградени в защитните колани (Fusion).
Лансираното през 2011 година Volvo V40 вкарва първата въздушна възглавница за пешеходци. В случай на случай, капакът на мотора се повдига автоматизирано нагоре и се раздува въпросната въздушна възглавница, която да понижи силата на удара.
Електронна стратегия за непоклатимост (ESP)
Това е нововъведението, която е избавила най-вече животи след защитния колан. Разработена е в резултат на случай. През 1989 година инженерът на Mercedes-Benz Франк Вернер Мон губи надзор върху своята Е-класа (W124) в Швеция, придвижвайки се към тестовия полигон на марката. Докато чака идването на Пътна помощ, той се пита дали ще е допустимо да употребява датчиците на ABS, с цел да се следи скоростта на въртене на всяко колело, с цел да може спирачките да се задействат селективно и вследствие на това да се избегне случай като този, който той претърпява.
За благополучие, Mercedes поглежда с положително око на тази концепция и Мон стартира създаването на логаритъм, който би разрешил изчислението на силата на спирачна изпитание върху всяко колило, с цел да се стабилизира автомобилът. Когато съумява, той усилва броя на датчиците на ABS и прибавя нова част към своя тестови първообраз: жироскоп, кадърен да мери въртенето на автомобила по отвесната си ос.
През 1992 година Mercedes-Benz, в съдействие с Bosch, стартира създаването на ESP за своите серийни модели. Системата дебютира в CL 600. Технология, която от ноември 2011 година е наложителна за всеки автомобил, продаван в Европейски Съюз.
Автоматична спешна спирачна система и засичане на пешеходци
Първата автоматизирана спешна спирачна система са появява в автомобил на Volvo (колко изненадващо) преди към десетилетие. По това време системата употребява инфрачервена лазерна камера, способна да накара автомобила самичък да спре при скорост под 30 км/ч, с цел да избегне (или понижи резултата от удара) на конфликт.
Системите не престават да еволюират и в днешно време коли от ранга на E-Class и S-Class може единствено да стопират на място от скорост 200 км/ч.
Адаптивен круиз надзор
Основната функционалност на тази система е, в допълнение на поддържането на непрекъсната скорост на придвижване, че може да форсира и понижава съгласно трафика начело. Използва дългообхванти радари и камера, която нормално е инсталирана в радиаторната решетка или огледалото за назад виждане. Адаптивният круиз надзор става известен преди към десетилетия. Той е основата за развиването на системите за самостоятелно ръководство.
Системи за самостоятелно ръководство
Това е последният вик на модата в автомобилния свят, който специалистите чакат да оформи бъдещето на автомобила и транспорта изобщо. Вече има марки (луксозни), които са оборудвали част от моделите си със системи за самостоятелност от Ниво 2, а от скоро и Ниво 3. В момента една от най-иновативните сходни системи е инсталирана в Audi A8 (Ниво 3).
В лимузината системата работи без никаква интервенция на лидера при скорост до 60 км/ч, като се разчита на безчет сензори за разбор на трафика.
Дизелов мотор
Макар Рудолф Дизел да изобретява този мотор през далечната 1883 година, за пръв път в сериен автомобил той се внедрява през 1936 година, когато в продажба влиза Mercedes-Benz 260 D. Този мотор е оборудван с 4-цилиндров атмосферен с възпламеняване на горивото под налягане, генериращ мощ 45 к.с. при 3200 об./мин. Разходът му е относително невисок и с едно зареждане може да измине до 400 км.
През 80-те години дизелите всеобщо стартират да се снабдяват с наложително пълнене, което усъвършенства динамичността и понижава разхода. Днес дизел е мръсна дума.
Четири завиващи колела
Mercedes-Benz вкарва системата за завиване на четирите колела във боен модел, VL 170 през 30-те години на предишния век. Колелата на двете оси завиват в противоположна посока, което понижава диаметъра на завой.
Първият сериен модел, който е оборудван с такава система, електронно следена, е Honda Prelude от 1988 година През 90-те Citroen показва ZX, чиято задна ос се възползва от инерцията, генерирана от завоите, с цел да „ трансформира” задното си окачване и да сътвори резултат на противоположно завиващи колела.
Няколко години по-късно Renault употребява система за четири завиващи колела в Laguna GT, а през днешния ден доста спортни коли разчитат на сходна настройка.
Климатик
„ Забравете за горещината през лятото в първия в света климатизиран автомобил”. Това е рекламата на Packard 120, стартиран през 1939 година
По това време климатичната система има много проблеми: охлаждащата система (примитивен компресор) заема целия багажник и има единствено две позиции: on и off.
Днес няма (или съвсем няма) нов автомобил, който да се продава без климатик.
Задвижване на четирите колела
Изненада, изненада. Първият автомобил със задвижване на четирите колела, който не е офроуд машина, не е Audi, а Jensen FF 1966. Този автомобил разчита на 4х4 задвижване, създадено от Ferguson Formula (от където идва и акронимът FF). Тя изпраща 37% от въртящия миг към предните колела 4 63% към задните.
През 1980 година, в рали „ Португалия”, Хану Микола финишира с задатък от 29 минути пред втория. Той кара Audi Quattro. Проблемът е, че автомобилът към момента не е хомологиран за надпревари, по тази причина Микола не е класиран първи. Излишно е да продължаваме с историята. Появяват се рали чудовищата от Група В, а през днешния ден съвсем всички модели на първокласните марки разчитат на система за задвижване на четирите колела.
Но, несъмнено, това не са единствените претекстове за нововъведения, защото разходът на гориво или упоритостта да се предложи нещо по-добро по отношение на съперниците, също са измежду движещите фактори за развиване. Бъдещето, за благополучие, наподобява ярко, защото няма подозрение, че през идващите 20-ина години автомобилът ще продължи да еволюира с още по-голяма скорост.
Предпазен колан
Няма подозрение, че тази иновация е избавила най-вече животи в историята на автомобила. И въпреки тя да е взаимствана от самолетите в началните години на предишния век, 3-точковият защитен колан, както го познаваме през днешния ден, се появява в автомобила едвам през 1958 година През тази година Volvo оборудва модела P220 Amazon с защитни колани.
Въздушна възглавница
Първият автомобил, употребявал въздушна възглавница за лидера, е Oldsmobile Toronado през 1973 година Това е доста опростена система, която не работи вярно. Продава се като алтернатива за $250, тъй че са създадени едвам 1000 бройки.
Първата „ модерна” въздушна възглавница е инсталирана в Mercedes-Benz S-Class през 1981 година Оттогава еволюцията й не стопира. През 1994 година Volvo 850 вкарва страничните въздушни възглавници и въздушните пердета, а две години по-късно и въздушната възглавница за коленете. През 2009 година Ford показва първите въздушни възглавници, вградени в защитните колани (Fusion).
Лансираното през 2011 година Volvo V40 вкарва първата въздушна възглавница за пешеходци. В случай на случай, капакът на мотора се повдига автоматизирано нагоре и се раздува въпросната въздушна възглавница, която да понижи силата на удара.
Електронна стратегия за непоклатимост (ESP)
Това е нововъведението, която е избавила най-вече животи след защитния колан. Разработена е в резултат на случай. През 1989 година инженерът на Mercedes-Benz Франк Вернер Мон губи надзор върху своята Е-класа (W124) в Швеция, придвижвайки се към тестовия полигон на марката. Докато чака идването на Пътна помощ, той се пита дали ще е допустимо да употребява датчиците на ABS, с цел да се следи скоростта на въртене на всяко колело, с цел да може спирачките да се задействат селективно и вследствие на това да се избегне случай като този, който той претърпява.
За благополучие, Mercedes поглежда с положително око на тази концепция и Мон стартира създаването на логаритъм, който би разрешил изчислението на силата на спирачна изпитание върху всяко колило, с цел да се стабилизира автомобилът. Когато съумява, той усилва броя на датчиците на ABS и прибавя нова част към своя тестови първообраз: жироскоп, кадърен да мери въртенето на автомобила по отвесната си ос.
През 1992 година Mercedes-Benz, в съдействие с Bosch, стартира създаването на ESP за своите серийни модели. Системата дебютира в CL 600. Технология, която от ноември 2011 година е наложителна за всеки автомобил, продаван в Европейски Съюз.
Автоматична спешна спирачна система и засичане на пешеходци
Първата автоматизирана спешна спирачна система са появява в автомобил на Volvo (колко изненадващо) преди към десетилетие. По това време системата употребява инфрачервена лазерна камера, способна да накара автомобила самичък да спре при скорост под 30 км/ч, с цел да избегне (или понижи резултата от удара) на конфликт.
Системите не престават да еволюират и в днешно време коли от ранга на E-Class и S-Class може единствено да стопират на място от скорост 200 км/ч.
Адаптивен круиз надзор
Основната функционалност на тази система е, в допълнение на поддържането на непрекъсната скорост на придвижване, че може да форсира и понижава съгласно трафика начело. Използва дългообхванти радари и камера, която нормално е инсталирана в радиаторната решетка или огледалото за назад виждане. Адаптивният круиз надзор става известен преди към десетилетия. Той е основата за развиването на системите за самостоятелно ръководство.
Системи за самостоятелно ръководство
Това е последният вик на модата в автомобилния свят, който специалистите чакат да оформи бъдещето на автомобила и транспорта изобщо. Вече има марки (луксозни), които са оборудвали част от моделите си със системи за самостоятелност от Ниво 2, а от скоро и Ниво 3. В момента една от най-иновативните сходни системи е инсталирана в Audi A8 (Ниво 3).
В лимузината системата работи без никаква интервенция на лидера при скорост до 60 км/ч, като се разчита на безчет сензори за разбор на трафика.
Дизелов мотор
Макар Рудолф Дизел да изобретява този мотор през далечната 1883 година, за пръв път в сериен автомобил той се внедрява през 1936 година, когато в продажба влиза Mercedes-Benz 260 D. Този мотор е оборудван с 4-цилиндров атмосферен с възпламеняване на горивото под налягане, генериращ мощ 45 к.с. при 3200 об./мин. Разходът му е относително невисок и с едно зареждане може да измине до 400 км.
През 80-те години дизелите всеобщо стартират да се снабдяват с наложително пълнене, което усъвършенства динамичността и понижава разхода. Днес дизел е мръсна дума.
Четири завиващи колела
Mercedes-Benz вкарва системата за завиване на четирите колела във боен модел, VL 170 през 30-те години на предишния век. Колелата на двете оси завиват в противоположна посока, което понижава диаметъра на завой.
Първият сериен модел, който е оборудван с такава система, електронно следена, е Honda Prelude от 1988 година През 90-те Citroen показва ZX, чиято задна ос се възползва от инерцията, генерирана от завоите, с цел да „ трансформира” задното си окачване и да сътвори резултат на противоположно завиващи колела.
Няколко години по-късно Renault употребява система за четири завиващи колела в Laguna GT, а през днешния ден доста спортни коли разчитат на сходна настройка.
Климатик
„ Забравете за горещината през лятото в първия в света климатизиран автомобил”. Това е рекламата на Packard 120, стартиран през 1939 година
По това време климатичната система има много проблеми: охлаждащата система (примитивен компресор) заема целия багажник и има единствено две позиции: on и off.
Днес няма (или съвсем няма) нов автомобил, който да се продава без климатик.
Задвижване на четирите колела
Изненада, изненада. Първият автомобил със задвижване на четирите колела, който не е офроуд машина, не е Audi, а Jensen FF 1966. Този автомобил разчита на 4х4 задвижване, създадено от Ferguson Formula (от където идва и акронимът FF). Тя изпраща 37% от въртящия миг към предните колела 4 63% към задните.
През 1980 година, в рали „ Португалия”, Хану Микола финишира с задатък от 29 минути пред втория. Той кара Audi Quattro. Проблемът е, че автомобилът към момента не е хомологиран за надпревари, по тази причина Микола не е класиран първи. Излишно е да продължаваме с историята. Появяват се рали чудовищата от Група В, а през днешния ден съвсем всички модели на първокласните марки разчитат на система за задвижване на четирите колела.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ