Не мога да кажа нищо позитивно за болестта, от която

" Не мога да кажа нищо положително за заболяването, от която пострадвам, само че тя ме научи да не се окайвам, тъй като има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което желаех да върша. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че в този момент съм по-щастлив, в сравнение с преди да се разболея. "  казва Стивън Хокинг в изявление.

Стивън Хокинг е роден в Оксфорд, Англия, през 1942 г . и получава образованието си в същия град. На двайсет години той е юноша от междинната класа с изключителни математически качества, доста добър студент, въпреки и не най-хубавият от випуска. Не е типичното дете знамение. Нищо не подсказва, че по-късно ще стане един от най-големите учени на XX век. Всъщност в университета той е прочут повече с привързаността си към черната бира, в сравнение с със качествата си за науката.

Въпреки лудориите и студентските купони Хокинг взима и последния си изпит. На вечерята на Бъдни вечер същата година родителите му честват триумфа на сина си, както и приемането му - на косъм - в другия огромен университет в Англия, Кеймбридж, с цел да следва докторантура по... космология!

- Ще отворя тази бутилка, която пазех за дипломирането ти. За Стивън! - споделя татко му.
Налива на седналите до него и подава бутилката на сина си, който е против него. Стивън я взима и понечва да си налее. Внезапно осъзнава, че не може да управлява ръката си - тя трепери и той съумява да изпълни едвам една трета от чашата. Останалата част се разлива върху покривката и образува огромно алено леке.

Присъстващите млъкват, само че бащата бързо възкликва:

- Да пием за Стивън! - и всички подвигат чаши, прикривайки паниката си от неналичието на съгласуваност на момчето.
Същата вечер бащата на Хокинг, който е доктор, кара сина си да обещае, че ще отиде да си направи проучвания в Лондон. Причината е, че през същата тази последна година от следването Стивън е почнал да изпитва странни двигателни разстройства, които прогресивно се ускоряват - блъска се в мебелите, приказва неразбираемо и мъчно уцелва ключа в ключалката.

След няколко седмици лекарите го уведомяват, че страда от доста рядка болест - амиотрофична латерална склероза (АЛС). Този генетичен проблем провокира недъгавост на двигателните неврони и нормално има съдбовен край до 2-3 години.  Точно когато приключва следването си и целият живот е пред него, Хокинг узнава, че страда от необратима парализа и скоро ще почине.

Самият Стивън Хокинг изяснява, че все пак отишъл в Кеймбридж, с цел да стартира докторантурата си, само че изпаднал в дълбока меланхолия. В продължение на седмици не излизал от стаята си в университетското общежитие. Родителите му, приятелите и преподавателите се опитвали да му оказват помощ, само че младежът не желал да види никого. Преминавал през присъщите стадии на скръбта. Питал се: „ Защо навръх мен се случва това? ". Гневял се на света поради жестокостта му и даже отказвал да повярва в поставената диагноза. Вътрешният му свят бил плевел океан от боязън и обезпокоително безпокойствие, със мощни пристъпи на гняв и обезсърчение.

В едно студено зимно утро обаче Хокинг станал от леглото, погледнал се в огледалото, видял дълбоките сенки под очите си и споделил: „ Стига! ". И не го е споделил на света, нито на лекарите, нито на заболяването си. Казал го е на себе си, на мозъка си!

Този младеж се заклел, че няма да пропилее в самосъжаление дребното години живот, които му оставали, че ще направи нещо стойностно, което ще му достави удовлетворение.

Много години по-късно самият той изяснява, че през тези седмици на прочувствено възобновяване си построил нова персонална философия, която може да се заключи по този начин:„ Самосъжалението е неефикасно и е загуба на време. Дори когато се сковавам изцяло, ще мога да се занимавам с прелестни неща. Например да проучвам Космоса ".

Младият Хокинг се обръснал, изкъпал се и излязъл от стаята си. Когато прекрачил прага на входа на общежитието - старинна постройка, в която били живели известни студенти, като сър Томас Нютън, - погледът му бил друг, очите му блестели с чужд искра. Щял да се възползва от всяка минута, която животът му дарял.

След три години Стивън, опирайки се на бастун, приключил докторантурата си с една от най-блестящите дисертации в историята на космологията. Преподавателите му, световноизвестни учени, били изумени. За пръв път имали пред себе си математическата доктрина за началото на Вселената, за Големия гърмеж. И тя била основана от студент! Било в действителност... необикновено. За този интервал от живота си Стивън по-късно ще каже: „ Истината е, че започнах да работя съществено за пръв път в живота си и видях, че това ми харесва ".

Стивън Хокинг учудил цялата научна общественост с размаха на проучванията си. Теориите му обяснявали с невероятна аналитичност и изясненост образуването и структурата на Вселената, доразвивали откритията на Айнщайн и описвали за пръв път какво съставляват Космосът, черните дупки, светлината, времето... Безброй понятия, обяснени обвързвано за пръв път в историята на космологията. Понятия, които в реалност малко на брой можели да схванат, освен това единствено незадълбочено. За една нощ Хокинг се трансформирал, както споделил един британски публицист, в Господар на Вселената.

След този триумф и с назначението си за учител по теоретична физика в джоба Стивън Хокинг се оженил и скоро му се родили две деца. Междувременно заболяването прогресивно се развивала и го приковала към инвалидната количка.

Въпреки парализата общото му физическо положение било учудващо положително и животът му бил вън от заплаха, само че той последователно изгубил съвсем изцяло пъргавина, като се изключи мускулите на пръстите на ръката. При всеки прогрес на заболяването Хокинг си казвал твърдо: „ Оплакването е загуба на време ".

През всичките тези години Стивън Хокинг продължава проучванията си и печели награди и самопризнания. Книгата му „ Кратка история на времето " е продадена в над 10 милиона екземпляра в целия свят. Най-ценното качество обаче на този мъж, тежащ единствено петдесет кг и прикрепен към голяма инвалидна количка, е позитивността му, посланието му за щастието.

През лятото на 2009 година Хокинг посети Сантяго де Компостела , където му бе връчена премия за неговата научна активност. Ще изтъквам тук дребен фрагмент от изявлението, което той даде тогава за в. „ Вангуардия ":

През 1963 година ви откриха амиотрофична латерална склероза. Въпреки това вие продължихте напред и направихте блестяща кариера като откривател. Каква е тайната?

Не мога да кажа нищо положително за заболяването, от която пострадвам, само че тя ме научи да не се окайвам, тъй като има хора, които са по-зле от мен, а и имах щастието да се занимавам с това, което желаех да върша. Самосъжалението е безсмислено и е загуба на време. Истина е, че в този момент съм по-щастлив, в сравнение с преди да се разболея. Бих споделил на всички, които се усещат зле, че има излаз от всяка черна дупка... тъй като няма по-страшна дупка от тази, в която пребивавам. Надеждите ми бяха разрушени, когато бях на двайсет и една години. Лекарите ми диагностицираха заболяване, което в множеството случаи води до съдбовен край. Казаха ми напряко, че няма да пребивавам задоволително, с цел да завърша докторантурата си, и от този момент всеки момент ми се коства като скъп подарък. Това беше моят мрачен интервал, бях в меланхолия, питах се за какво навръх мен ми се случва това, само че най-после взех решение да продължа да пребивавам и да се боря. Запознах се с първата си брачна половинка, имах деца и написах докторска дисертация, която сложи математическите основи на Големия гърмеж. От цялостно безличие, каквото се усещах, се трансфорах в воин.

До последно Стивън Хокинг се усещаше воин на живота си. Понякога страдаме, тъй като нямаме сътрудник, деца, сигурна работа, тъй като не сме изключително красиви или умни, колкото бихме желали... и тогава прочитаме това изявление и се питаме:

„ Какво би ни споделил Хокинг, в случай че в този момент беше пред нас? Какво би ти споделил за твоите недъзи, от които се оплакваш? "

създател: Рафаел Сантандреу /Изкуството да не си вгорчаваме живота/

Източник: Gnezdoto.net